Легенди за Ковачевица
За да стои селото вовеки веков неразрушимо, първите заселници впрегнали на първата нива, която разорали, два вола близнаци. Орачите също били двама братя близнаци. Ето защо, докато свят светува, Ковачевица няма да изчезне!
Легенда за Милка и Катерина
Когато паднало търновското царство, много от хората успели да се спасят, разпръсквайки се по гори и по балкани. Един монах повел групата гладни и отчаяни мъже, жени и деца.
Един ден групата стигнала до горното течение на река Места. Хората си починали, но след известно време монахът пак ги повел. Този път в посока Дъбраш.
„Свети отче, къде ни водиш? Докъде ще стигнем“ – попитали уморените и изтощени хора.
Монахът отговорил: „Вървете след мен. Манастир ще търсим!“
На запад била Пирин планина, на изток родопските Чала, Беслет, Свети Петър, Лисец и Бърдо., а на юг лъкатушела Места.
Манастир на открили, но открили други хора и църква в Орловица (Карталдже). Наоколо обаче имало юрушки племена и хората отново тръгнали на път – на юг, и не след дълго достигнали връх Бърдо. Тук и останали. Някои от хората започнали да обработват земята, други пасели стадата на юруците. За „Бог да пази и помага“ изградили килия.
Един ден преследвачите отново ги открили. Молитвите на монаха не помогнали.
Българите оказали съпротива и убили някои от нападателите. Главатарят издал заповед за отмъщение. Избили почти всички. И монаха не пощадили. Обезглавили го.
Водачът на преследвачите си харесал две хубави момичета с руси плитки и сини очи – Милка и Катерина. Те също загинали, хвърляйки се в дълбока пропаст.
Телата на убитите повлякла реката. Местностите днес носят паметта на убитите – река Канина, Килията, Милка, Катерина, Попова глава, Попова падина.
Малкото успели да се спасят хора се заселили на място, където днес се намира Ковачевица.
Легендата за елена
Съществува легенда, че в миналото населението е излизало на местността Старата църква - Свети Илия, където се правел молебен. От гората, изпратено от Бога пристигало еленче, което лягало на полянката. Богомолците го изчаквали да започне да преживя, след което го клали за курбан. Една година обреченото еленче позакъсняло и хората не дочакали да започне да преживя и го заклали. От тогава вече еленче не идвало.
Легендата за змея от Синият вир
Веднъж една мома от селото ходила да пасе кравите на ливадите край Синия вир. Тогава я забелязал един змей и решил да я вземе за жена. Преправил се на човек и започнал да ходи при нея. Харесала го и момата. След време момъкът-змей захванал да я люби момата. Залиняла момата, разболяла се.
Разбрала майката ѝ, че змей я люби. Казала на дъщеря си как с хитрост да узнае от либето си как да се отърве от него. На следващата среща момата се явила тъжна и угрижена. Попитала го кои са разделните билки, които биха отделили крава от бик. Казала му, че у дома имат млада крава, която биковете постоянно нападат, та им трябвало лек, за да я опазят. Без да се замисля, влюбеният змей й издал тайните билки. Майката на момата сварила отвара в ново гърне с вода от девет брода, поляла я с нея и пропъдила змея завинаги.
Легендата за Банището
Близо до реката в местността Банището извирала гореща лековита вода. При извора идвали болни от далечни места та да се лекуват и си тръгвали здрави. Даже от Албания идвали (в Албания имало град, а все още има крепост с името Канина). Един ден хората видели в нея да се къпят голи-голенички момче и момиче. Оттогава водата изчезнала, а хората спрели да се къпят.
Чучура „Падалото“
На чучура „Падалото“ идвали самодиви от високите върхове на Пирина и „падали“ до водата. Затова тя била лековита. Когато някой се разболеел от лоша болест го пръскали с ледената вода от чучура.
Ритуали и поверя
МОЛЕБЕН „ПЕПЕРУДА“
Този ритуал се изпълнява при настъпила продължителна суша. Една девойка се облича в бяла премяна. По пояса я накичват със стръкове от бъз, а на главата й слагат венец от цветя. По време на ритуала тя ходи боса. От селската църква Св. Никола започва шествие за обхождане на всички свети места около селото. Начело тръгва девойката – „пеперуда“, а след нея я следват: група младежи, които носят иконата на Спасителя, свещеникът с църковния певец, църковното настоятелство, мъже, жени, деца. Шествието е по строго определен маршрут: най- напред се отива до м. Свети Георги, от там на м. Старата църква при развалините на църквата Свети Илия, след това на м. Св Константин и завършва на м. Свети дух, където са сегашните гробища.
На тези места момичето пеперуда обливат с вода, която се носи в бели менчета от група момичета. След молитвата на свещеника пеперудата вдига нагоре ръце и започва да нарежда, говорейки бавно следното:
"Залети ми мили Боже,
Да навадиш летниците,
Да нарастнат до стените,
Зимнините до стрехите!"
Групата от момичетата с менчетата непосредствено след това пеят в хор:
"Пеперуда летеше, на Бога се молеше
Дай Боже дъжд, Дай Боже дъжд!"
Старите хора казват, че винаги при този ритуал още докато са на гробищата завалявало. В по- далечно минало е съществувал подобен ритуал и при продължителна киша. Песните са били молитви към Бога да изпрати слънчеви лъчи, за да върне надеждите на хората за получаване на добра реколта от посевите.
БАЕНЕ
С това са се занимавали някои от старите баби при получаване на обрив - уртикария, което според тях се получавало при преминаване край старо дърво с хралупа, край сметище или място, където се изхвърля мръсна вода, т. е където се криели дяволите. Такива известни баби в селото бяха: Вангела Михалева, Атлаза Копралева, Гина Чорилкова и др. При баене се споменава името на болното дете.
Ако примерно детето е Иван, баячката нарежда следното:
"Тръгнал е Иванчо
Низ поле, връз поле,
Из гора, през гора.
Рукнал гласе до небе,
Ронил сълзи до земя,
Срещнала го света майка,
Света Богородица и го попита:
- Зашо плачеш, Иванчо?
- Как да не плача, света Майко,
Набол съм се на трън, на глог,"