Лещен
Леля Рада Делчева (Киричева) – Лещен, 26.08.2023 г.
На една педя земя се борехме. Беше ни много трудно. Вършеехме, жънехме. Сеехме пшеница и ръж, овес за животните. Ръжта я садехме на равните места, а овеса на трапчинката (наклона). Всичко го жънехме ма ръка. На Балкана садехме картофи.
Лозя също имахме. Моят татко пося лозя – на две места, и до миналата година още си имахме грозде.
Леща сеехме много. И по царевицата също. И боб сеехме. Там до чешмичката беше равнище…
Имахме и зеленчуци – сеехме чушки и домати, но само до реката (Канина). Повече домати. Ставаха много хубави.
Сеехме зеле и цвекло също. Червено цвекло. Ставаше много голямо. Печехме го през зимата.
Моркови много малко – само по дворовете.
Хранехме се на софра. Нямаше маса.
Спехме на рукозѝна (от царевична шума - рогозка) – нямаше кревати. По-късно моят татко направи едни дървени легла, та спяхме на миндери.
Основно беше картофи – изпечени на печката. Майка ми ги измиваше и ги слагаше във фурната. Готвехме и фасул, и качамак, и леща.
За празниците майка правеше баница с яйца и сирене. Много правеше баници мойта майка. Корите си ги точеше. Правеше и баница с цвекло – листата на цвеклото, с праз.
Беряхме си и диво зеле – лапад, скрепарец, гушан, игличини листа, радѝка и всичко.
Правехм трахано, кус-кус. Всяка неделя четири момичета ходехме от къща на къща да правим кус-кус. И майките го печаха. Слагаха го в чисти кеневирени чували. Беше кус-кус да ти е драг да го ядеш.
Това ни беше яденето - кус-кус, рядка каша, трахано, качамак (тюшкана каша) – него не го чакаш да се вари, ами го бъркаш, та да стане по-бързо.
На качамака може да сложиш сирене, ако имаш. Ако няма, така се ядеше.
Хранехме се на една ниска масичка – софра, всички. У нас майка си раздаваше всичко,
Слагаше го в една голяма паница, а ние децата грабехме и грабехме и докато седне го изяждааме всичкото. Деца – какво да правиш! Ние бяхме пет деца. Брат ми беше по-голям.
Баща ни го нямаше. Като дойде Гергьовден, той заминаваше по Пазарджишките села да работи. Ние сами се оправяхме. Ние, децата ще работим – ще вършеем, ще жънем, а майка беше с децата.
Моят дядо – той живя до 106 години. Имал е три дъщери и четири сина. Таткото на дядо ми се казваше Атанас, а дядо ми беше Стойко. Той всичко правеше. И за ядене ни правеше. Той ще начука орехи, ще извади ядките и ще ни ги даде на нас – децата, да ги ядем.
Ние много ползвахме мулета. Ще го натоварим – имаше едно такова нещо като чувал ли, като вързоп ли, ще го напълним и ще го натовари. Ще го закопчаме и ще го караме. Превоза ни беше много труден. Всичко на мулето на самаря.
Горно Дряново
Ахмед Пехливанов, 27.08.2023 г.
Сееше се ръж за брашно, овес за добитъка, ливади за сено, царевица, леша, боб, картофи, събирали са лапад, радика, коприва, киселец, имало е и лозя.
Когато се засеят семената се прави така нареченият „влак“ – воловете влачат дървена дъска със закрепени по дължина перпендикулярни дъсчици, за да „завият“ посятото семе.
Гледаха се волове, мулета, коне, магарета, крави, овце и кози.
С пчеларство не се занимаваха много – по-скоро само за семейството
Някои хора продаваха дърва.
Имахме развити занаяти – каменоделство (тикли), ковачество, дърводелство, зидарство
Всекидневните ни храни бяха кус-кус, траано, качамак, урда (извара), попара
Правеха се баници с булгур, по-късно с ориз, зелник – с праз, зеле, зелени листа и други, баклава, саралия, блага баница – само с кори и шербет, оставя се да се запари, тиквеник – с тиква
Хлябът се правеше с квас (прави се в гърне). Хлябът се печеше, където може, защото не всяка къща имаше пещ. Когато запалят пещта съседите, всички отиваха да пекат хляб, колачета.
В къщи докато не дойде главата на семейството, никой не сядаше на масата. И яденето не се сервираше. Когато влизаше, всички – без майка му (старата майка), по-малки братя, сестри, жена му, децата му, всички – стават прави да поздравят. Взимаше се легена и най-младата булка в семейството полива с „каличката“ (стомната) на всички – от човек на човек, за да си измият ръцете. На рамото си има кърпа, с която всички се избърсваха.
Хлябът се режеше от главата на семейството – най-възрастният човек и се раздаваше по старшинство.
Ядеше се от обща чиния с дървени лъжици, на синия (софра), на земята на колене по ислямски обичай. Говореше се тихо и само по нужда.
Трябва главата на семейството да подкани. Имаше едни големи чинии – наричахме ги „саракини“. Имаше и едни по-големи – тях пък ги наричахме „гювеч“. Не яденето „гювеч“, нито пък дълбокият глинен съд, в който се пече. Просто по-голяма и по-дълбока чиния, от която всички да могат да ядат. Ако семейството беше по-голямо, слагаха две.
Преди да започнат да се хранят, всички се обръщат – задължително, мисловно към Бога и благодарят за храната. Вечерята пак се завършва с благодарствена молитва.
Леля Кемиле, 27.08.2023 г.
За празничната трапеза се готвеше оризова чорба, варено месо и блага баница.
Най-хубава си е старовремската баница. Аз нея я най-харесвам. Мойта стара майка преди да разточи кората, запържваше малко царевично брашно с олио в тигана малко да си смени вкуса. И после ще „накапе“ от него на кората. Като се изпече се залива с шербет (сироп). Аз и до сега си я правя.
Тестото се прави с квас и брашно. И после корите се точат на синия. Една жена ме научи по две кори да точа наведнъж.
Правеха се и други баници – оризева - по-богатите я правиха, булгурева баница, баници с лапад, с киселец, с коприва, с праз – солени, със зеле – зелник му казват. Правеха се баници с киселец, с лапад, с коприва
Оризова чорба я правехме с лой и пипер, ще „забелим“ ориза и ще сложим агнешки дреболии
Правехме качамак, траано, кус-кус валяхме, домашна юфка от точени кори, след това ги сушехме или ги печехме във фурната. После ги слагахме в кус-куса, като го варяхме.
Преди нямаше друго. Докато не дойде главата на семейството нямаше ядене. Никой не сядаше. Може яденето да изстине, после пак да се претопли. Когато дойде – тогава се яде.
Като дойде слагахме синията (софрата). На синията ще се нареди хляба и на синията в един съд се сервира. И хайде – и кой каквото завари (успее). И се надпреварват. Защото няма друго – колкото е кладено (сложено), това ще ядат.
Ковачевица
Леля Стойка, 30.08.2023 г.
Поминъкът в селото беше от дюлгерството – идва с третата вълна преселници от Костурско и Дебърско. Както им казваме 10-те арнаутски семейства дето дошли от Дебър и Костур.
Занимавахме се и със скотовъдство – всеки си имаше кози, овце, крави, мулета и коне
Предимно косяхме за фураж по ливадите. Когато тръгнеш да косиш и те няма по един месец. Мъжът в семейството коси сеното, жената го суши, а детето го кара. Най-малко трима души трябваха.
Майка ми никога не е сяла зеленчуци, а пчели се гледаха за мед само за собствена употреба.
С търговия ца се занимавали много малко. Трябвало е да си го доставиш или изгледаш сам.
Тези, които търгуваха продаваха кожа, живо месо, кашкавал, сирене картофи и боб надолу, зеленчуци караха са от Неврокоп, вино или грозде
Имаше и ковачи.
Мъжете работеха навън, а жените работят оставаха в селото и работеха на полето, в гората, у дома
Готвехме каквото дава земята. Правехме кутмач – варено на бавен огън пролетно - когато е най-гъсто, овче мляко и се вари, докато стане като крем, брънза – с извара и кашкавал, урда (извара).
Качамак обезателно. Във всяка къща, в неделя се готвеше със сланина или месо. Ако съседа няма месо, му се носеше
Фасул със свинско - във всяка къща имаше сланина, месо, кървавица, суджук
Листа от цвекло – маха се „жилата“ и се правят пържени със сланина или сирене
Трахана, точена юфка – с масло и яйца, кус-кус - правеше се в нощви и се вари на пара
Правеха се баници – с ориз, с тиква, за Коледа се правеше кисело зеле с месо, а за Великден се правеше качамак. И пастърма много се правеше
Готвеха се капички. Това е специален боб с по-тънка кожичка. Събираше се и се сушеше специално, за да се готви през зимата.
Леля Гълъбина Жуглева, 24.08.2023 г.
Всички гледаха волове, крави, овце, кози, магарета или мулета. Някои имаха и коне.
Сееха се картофи, ръж, лятна и зимна, овес, урув (фий) – като леща, за подсилване на животните, зърната – енергийна храна, боб, леща.
Хляба се печеше в „пещовете“ – от царевично и ръжено брашно, винаги с квас. Слагаше се да втаса поне два пъти. Квасът се приготвя от вечерта с малко брашно и вода. Когато започне да прави шупли се размива в корито „нощви“, със сол и вода - топличка, и се меси. Оставя се да втаса 1-2 часа. После се „извива“ (меси се отново). След това втасва втори път, разделя се на малки хлебчета (колачета), слага се в месали и след това се пече.
Правеха се баница с ориз (сварен и прецеден), баница с праз, булгурена баница (със сварен булгур), със спанак, листа от цвекло (маха се жилата и се пържи с малко лук и олио; може да се сложи малко парстърма или сланина), баница със сирене сирене
Сладка баница с тиква и орехи (сладка)
Готвехме зелева супа (зеле е всичко, което е зелено и дадено от природата) - с месо, домати, прясно зеле.
Правеше се качамак, шупли (пърленка), рядка каша (постна), „тюшкана“ каша, запържена с праз, червен пипер и олио защото. Нарича се „тюшкана“, постоянно се бърка.
Готвехме боб. Цаловарки, защото е шушулката е цяла и капички, защото шушулките са половинки. Готвехме ги със свински кокал или крак.
Правехме траано (трахана) от брашно с малко вода, кус-кус, в който се слага и и царевично брашно. Първо се минава през дармон (сито с големи дупки). По-късно се пресява с по-ситно сито, за да падне излишното брашно.
Правехме и попара – прави се от стар хляб, начупен на залчета. Запържва се малко праз, червен пипер, а после се добавя и вода. Във водата се слага малко сирене за вкус и се разбива едни яйце. Залива хлябът, като накрая може да се сложат и малко пръжки
Пиеше се ракия, блага ракия и вино
Преди да се съберат всички на масата не се започваше. Хляба се реже/чупи от най-възрастния, който го раздаваше подред. На децата се даваше накрая. Сервира се първо най-възрастния и след отново на всички по възраст.
Имахме и забрани и задължения. Задължително се ставаше и се правеше поклон на кмета, учителя, попа, а по-възрастните се поздравяваха
Рецепти от Ковачевица, Мария Банева, 30.08.2023 г.
Попара
Прави се със стар хляб. Хлябът се нарязва или начупва на малки залчета в една паничка.
Запържва се праз е малко олио и когато омекне се добавя червен пипер. И той да се запържи малко. После се добавя вода. Когато водата заври, слагаме малко сирене вътре. Да поври, за да замирише на хубаво!
Можем да натрошим сирене и в паничката, а и да добавим малко масло. Когато заври водата, добавяме едни или колкото искаме яйца. Бъркаме непрекъснато, за да стане яйцето на конци.
После заливаме хляба, така ч е се покрив целият.
Някои добавят малко пръжки или бекон.
Зелен боб по ковачевски
Избира се млад зелен боб с тънка ципа и без конци, но вече да е захлебен. Да има вътре в шушулката добре оформено зрънце. Това е тукашен сорт за капички. Но може да се готви и зелен.
В една тенджерка се слага малко сланина или каквото имаш месо. Добавя се и почистеният боб. Добавя се една глава лук, като може да се добави и малко праз – ако има. Добавя се и малко червен пипер.
Може да се сложи и малко чесън – зависи дали го харесваш. Залива се с вода – да се покрие бобът, затваря се с капака и се оставя да ври на бавен огън, докато изври водата.