Има сватби и сватби. Когато всичко е наред, младите се харесват, а старите се разберат сватбата минава, както трябва.
И да не се харесват младите, но старите са се разбрали пак всичко е както трябва.
Но има и други сватби.
Ахмед Пехливанов, 27.08.2023 г.
Приставане
Когато младите се искат, а родителите не са съгласни – най-често когато има икономически разлики в семействата, се създават противоречия.
Да, но младите се обичат и решават да се оженят. Дъщеря ми пристава (избягва) с любимият си.
Когато и двете семейства не са съгласни младите обикалят из гората или из други места, докато преминат нещата.
В крайна сметка сръднята преминава и старите ги приемат.
Една история, в която младите бягат заедно:
Има една история, която съм видял с очите ми и чул с ушите ми. Аз бях дете.
Аз имам една леля – сестра на майка ми. Казваше се Кизмие. Беше по-голяма. И започва любов. Кандидатът е от Дебрен.
Срещат се, любят се младите, но старите не са съгласни. Как ще я дадат в чуждо село. А тя е от най-хубавите моми в селото.
Обаче тя си харесвала онзи дебренец. Баща му идвал главешник да я поиска от нейните родители, но те не я дали. Върнал се бащата в Дебрен и взели да умуват.
Тогава младите решават да бягат. Ергенинът го било малко страх, нашите тук ергени да не го сломотясат. От тукашните, наште ергени също са я искали. Ако го видят и го познаят, ще го пречукат.
Да, но баща му бил хитър. Не е бил толко прост. А и легално или нелегално имал пищов. Имал и патрони. А и пари имал.
Хваща един разбойник от Дебрен, платил му – дал му и патроните и му казал: „Заминаваш охрана на Шевкет!“
А човекът наистина бил разбойник – знаел кого да хване бащата. А разбойникът е разбойник. Хич не го интересува, че ще отиде в затвора. На разумен човек и пищов да дадеш, преди да стреля ще помисли. Разбойникът ще стреля до пет и ще те очисти.
И така тръгват синът и разбойникът. Зимата е било.
По пътя разбойникът казал: „Шевкет, няма страшно! До теб съм!“
И сега калейката (калекото) си е жив и досега ми казва: „Благодарение на него стана. Той ме прекара през такива места, дето да няма опасност никой да ме нападне.“
Тук в нашто дере имало една воденица навремето. И тогава я имаше, но вече не работеше. И тук към гробищата, както са слизали през дерето напряко имаше пътека, за да не минат през моста и влезли във воденицата.
А горе имаше вършила – вършееше се. Там – не помня какъв празник е бил, имало музика. И момите, и момците са там.
Да, но Шевкет не можел да излезе на вършилата. Той останал във воденицата, а пазачът се качил. Него не го познавали. Познавали го само негови близки – имал е едни негови братовчедки, дето е имал тук. А и не могат да го свържат с момичето.
И точно тези братовчедки праща да ѝ кажат, че Шевкет е дошъл и да я заведе при него.
А тя била там – на хорото.
И се върнал разбойникът във воденицата. Шевкет бил под напрежение, но като се върнал другият се успокоил.
Братовчедките пошушнали на Кизмие, че Шевкет я чака на воденицата. Съпроводили я дотам и се върнали на хорото. Никой нищо не разбрал.
Но разбойникът бил хитър! Дошли са двама, но после били трима. Ако тръгнат така по пътечката – а още е светло, ще ги видят. Двама мъже с една жена. „Не е чиста тая работа!“ – ще си рекат. А може и да ги преследват.
Но охраната бил направил план. Дава един мъжки балтон на момичето, покриват тюлбенчето с балтона, а отгоре и слагат една мъжка капа. И по пътеката вече вървели трима души – мъже.
Изкарват я на шосето, но не – няма да вървят по шосето. Очаквали са, че може да има преследване и не тръгват по шосето по посока Лещен. А там към гробището, нали нагоре дерето върви. Та по това дере хванала нагоре тройката.
Там отсреща, дето се виждат тези баири – нам се казва Метливец, има пътека, която движи по посока Ореше. По тази пътека вървели. Накрая насреща е Ореше, а тука по тоя баир напреко надолу е Дебрен. А там имало дебренска нива – на Шевкет. Там лежат техните овци, има и овчари. Отишли на нивата при овчарите. Имало е опасност дряновци да са отишли в дебренската река да ги гонят.
На идване към Дряново те пак оттам минали и отнесли един чифт женски дрехи и ги оставили при овчарите. А овчарите са негови братя (на Шевкет). Негови хора!
А те вече е трябвало да се насочат надолу – старо село Дебрен дето е. Надолу по реката, по реката е могло някой да ги срещне. И облекли един от овчарите в женски дрехи.
И двамата овчари, които вече станали двойка – мъж и жена, отдалече погледнато тръгват отпред, та ако има засада, засадата да излезе. Тогава бегълците щели да ги видят и да сменят посоката. Толкова хитър е бил разбойникът! Хем да не допусне убийство, хем да я спаси и да не я вземат!
Обаче никой не ги засякъл и така спокойно всички дошли в Дебрен.
Обаче майката на булката – баба ми, не могла да издържи. Стъмва се вече, а Кизмие я няма. И започнала да я търси и да я вика по селото. Когато не я намерила никъде, разбрала че е избягала. И паднала на пръстта на площада – за малко да умре!
После се погодиха, а двойката до ден днешен много се обичаха.
Тя доживя до 90 години, а той остана след нея – още е жив. На 92 години е.
Комитски сватби (крадене на булката)
Има такава песен:
Четата яде и пие, а пък Иван нито яде, нито пие…“
Обръща се четата към него
„Що не ядеш, що не пиеш, Иване?
Как да ям бе, как да пия “
Не му се яде, не му се пие на Иван. Иска пуста мома… Той я иска, ама тя не го иска.
Какво му казва четата?
„Сядай Иване! Яж и пий! Ке я грабим!“
Не са го правили само комитите, а всички. Събирали са техни – верни хора, ако трябва и ще им се плати. Не са се съобразявали и със закона.
„Законът си е закон! Ние сме си ние! Тя ще бъде моя!“ – това са казвали.
И започват да я дебят. Пушките също са с тях - постоянно. Тя все ще отиде някъде – до някоя градинка, и ще остане самичка. Хващат я и айде! Ама тя не иска! Кой я пита дали не иска!?! Ако се запъва много, ще играе тоягата. Ама тях може утре да ги съдят!?!
Може да ги съдят, ама може и да не ги съдят, защото тя може и да се укроти.
Истински истории
Историята на Ибраим
Първата сватба
Аз бях дете, а той беше вече стар човек. Когато бил млад обаче решил да се жени. А момата не го искала. Взел с него приятелят си, а приятелят е от моя род – на дядо ми брат. А на мен прачичо. Ибраим. И двамата са Ибраимовци.
Отишли заедно на Ливаде. Там тя е щяла да работи на нивата. Там е имало лески. И скриват се те в леските.
А тя – избраницата, работила на нивата с другите жени и нищо не забелязвала.
И какво станало? Наближило вече време жените да приключват работа и тогава моят чичо започнал да побутва приятеля си: „Айде! Отивай да хванеш момата!“
Отишъл другият Ибраим, но не могъл. Галил ли я е, или пък не смял да се спусне като вълк, а се е спуснал като паленце. А пък паленцето всеки го подритва.
Другите жени се разбягали и дошли в селото. Селото е близко. И тогава моят прачичо се измъкнал от леската и отишъл да я хване. Тя имала в цедилката малко биле, дето щяла да го носи вкъщи. А той с ножа прерязал връзките на цедилката и тя паднала. Освободила се момата и той я хванал за косата. Ама така я хванал синковецът, че Ѝ измъкнал плитката. А другият Ибраим рука: „Яваш бре! Я с нея оджак ще кадя!“
А чичо ми: „Ще кадиш! Цървули ще кадиш! Я, отидоха жените в селото! Сега ще дойде групата! Ще ни настигнат и ще я вземат!“
Ако си лабав, не можеш да грабиш. Лабав ли си потъваш. И така – грабнали са я. И поели по посока Ковачевското, минали реката през дерето. А тя окопчана (вързана) вървяла с тях. Къде ще иде!?!
А след тях идвала потерята. Тя ако пусне глас ще я чуе потерята. И те какво – запушили ѝ устата с един парцал да не вика и се скрили в една пещера в скалите.
Дошъл баща ѝ да я търси, стъпил на скалата – на главите им е стъпил, но не видял. Започнал да вика името ѝ. Но тя не могла да отговори – устата и била запушена. Имал бащата люде с него, но не знаел къде да търси и се прибрал вкъщи в селото.
Докарват я на другият ден Ибраимовците в селото, в дома на кандидата и заживяват. Раждат се две деца женски. По-късно тя починала и той (Ибраим) останал вдовец.
Втората сватба
Минало време и решил пак да се жени. Вече бил възрастен, но си харесал едно младо момиче. И тя не го искала, а и баща ѝ не я давал. Той бил по-възрастен, а и две деца имал вече от друга жена.
И така, станал той и отишъл в Ковачевица. Намерил там комитите. Попитал ги: „Искате ли да направим християнска сватба?“
„Искаме, как да не искаме!“ – съгласили се те с радост.
„Ами харесал съм си едно момиченце от нашто село, ама то не ме иска, а и баща му не го дава. Та да ми помогнете да я взема.“
„Това е лесно!“ – пратили те няколко души да намерят баща ѝ и да му връчат нота: „Или се съгласяваш момичето да се омъжи за него или край!“
Уплашил се той и се съгласил. Попът ги венчал в църквата, съгласно правилата и се прибрали в село.
По-късно ги наричаха „Ковачанлиите.“
Това е грабенето. А хората после си живеят и изкарват живот дълголетен. Жената е грабена, но впоследствие омекват нещата и стават нещата.
Неуспешна комитска сватба
Зия и Найле
Имаше тук един, Зия – по-възрастен. А момичето Найле е било младо.
През пролетта тук започват да излизат момичета по гората да залесяват.
А той се навърта там. Там е имало горски, с който той се познава. Вика горският, без да го забележат момичетата.
Помолил го да се махне за малко и открадва момичето. Тук обаче не могъл да я доведе.
Имал е хора в Ореше и решил да я кара там. Прехвърлили веч гората оттатък. Вече сама двойка са – нямало е кой да ги преследва.
Имал е обаче някакъв морал и не посегнал на момичето. Не посмял на ѝ посегне преди венчавката. Затова вървял към Ореше – ходжата да ги венчае.
Добре, но тя също била хитра. Той не знаел, че тя има в Ореше род. А тя вървяла доброволно нарочно.
В Ореше тя го води уж при ходжата да ги венчае. И го превела през сокака, дето била къщата на нейните роднини.
Когато минават край къщата, Найле бута портата и Зия остава отвънка.
После тя се прибра в село.
Омъжва се по-късно за друг щастливо
Найле и Асим
Имаше един случай, една жена беше грабена два пъти от един и същи грабач.
Той я грабнал от нивата и я докарал до селото. Но преди да стигнат до тяхната къща има друга къща на чичото на момата. Като минават край нея, тя се хваща за портата и започва да рука: „Миджо, миджо!“ Чичото я чува от горе, от къщата и слиза. И така я спасил и грабежа останал неуспешен.
Грабва я от нивата втори път, но вече внимаваше за чичото.
Живяха дълги години щастливо и умряха заедно!
Ковачевица
Ангел, 20.08.2023 г.
Марковците – дядо Васил, Васил Марков открадва баба Велика. Прякора им е Рибанци, защото са от рода на ковача Марко.
Та Марковите са я откраднали Велика на Бука – на нивата. Били трима човека, но нарочно вдигали шум и викали, за да си помисли момата, че са повече.
Та като тръгнали да я крадат, започнали да викат: „Бат‘ Личо, бат‘ Личо! Отсам, отсам, отсам! Подгони! Дръж, бе!“.
Момата се уплашила, тръшнала се и казала: „Аман от тези рибанци!“ и кандисала.
Та оттам идва приказката: „Майче ле, мило майче ле, под сяка шипка и рибанец и най-накрая крив Личо с магарето!“
Откупване на чеиза на булката
Върху сандъка с чеиза седят деца, които трябва да станат от него, когато свекърът плати. Ако на свекърът не му се дават много пари, а децата запъват накрая ги вдигат заедно със сандъка.
Другите роднини обаче хвърлят уров по скалата (стълбата) и хората на младоженеца не могат да слязат. Не платиш ли достоен откуп, не можеш да вземеш чеиза на булката.
Главеж (годеж)
В този случай младоженеца не играе главната роля.
В случая на Орозовият (Хорозовият). Родителите пратили писмо на младоженеца. През това време той бил на Беломорието. „Митьо, вчера те главихме за Орозовата голямата мома!“
На годежа родителите му занесли вместо него една негова риза. Той е бил неграмотен, та някой му прочел писмото. То и на булката са ѝ казали по-късно.
Та той отговорил: „Майо, убаво сте направили! Де беки дойда за сватбата!“
Преди годежа се носи „оружие“ – това са дарове за родителите на булката от родителите на младоженеца.