Лещен
Леля Рада Делчева (Киричева) – Лещен, 26.08.2023 г.
Селото е заобиколено от местностите Раяница, Кукучовец, Ехловец, Калковец, Канина, Муртата, Падините (лозята), местността Св. Тодор, местността Св. Атанас, Оградето - на Оградето намериха едни делви. Празни делви. Изкараха ги и ги гледахме, местността Св. Георги, Св. Дух, Нереза
На Свети Гьорги много правехме курбани, играехме хора. И на Свети Атанас също ставаха курбан. И на Свети Димитър също. Там колеха вол.
Отеца идваше, спяваше курбана и тогава се раздаваше.
Особено на Гергьовден. То е над селото – местността Свети Гьорги и цялото село ходеше. Имаше черквичка. Цялото село ходеше и всякой си носеше бакърче, На бакърката ще сложиш букова шума и го разливаще курбана един дядо Янко – така се казваше. Първо разливаше по-гъстото, после слагаше чорбичката. На цяло село разливаше.
На празника „Боже име“ – има си го, има си и мястото дето се празнуваше. През пролетта беше. Играехме хора момичетата, пеехме – събирахме се. Нямаше музика, нямахме нищо.
Боже име си е там под селото, отдолу до Оградето, а местността се казва Боже име. Намира се под Свети Димитър, надолу преди Нереза.
Имало е и други хора преди нас. Знам, защото на Оградето намериха едни делви. Празни делви. Изкараха ги и ги гледахме.
За заселници знам само, че дошли са българи от Арнаутско – от Голо Бърдо, които са бягали от потурчването. Заради мястото, от което бягали ги наричат Арнаути. Заселили са се и в трите села (местности). Първите преселниците са дошли в 1823 и са пристигали до 1850 година.
В селото и сега има камък на който пише Голо бърдо.
Киричев род, 26.08.2023 г.
От Кирчо Костов Киричев, на 87 години,
По нагоре в местността Свети Георги на празника се колеха курбани, раздаваше се на цялото село по един черпак курбан. Играеха се хора, ръченици, свиреха на свирки, селото се веселеше. Момите, докато отиваха до светилището Свети Георги, пееха песни.
Горе е и Свети Димитър, също манастир. Всяка година се раздаваше курбан. Момите пееха, хората викаха весело, играеха.
По надолу са местността Ливадето, Усое и Турището
Селата Лещен и Дряново бяха слети, нямаше кой знае каква граница. Лещенски ниви и ливади бяха до самата река, до Дряново, дряновци нямаха ниви.
Годно Дряново
Господев, 27.08.2023 г.
В землището на Дряново повечето имена са от незапомнени времена. Около Горно Дряново се намират Градище – имало е тракийско светилище и населено място, Костадин, Света килия – там е имало отшелник, Кулъовица, Жебек, Пърчовина, Ливаде (населено място), Кутрулъово. Последните наименования са от тракийско време.
Покрай самото село е пълно с антични селища. Местността накрая на селото се нарича Селище. Там е имало населено място, съществувало до Византия. И сега хората като работят нивите, някой ще намери антична монета, друг ще намери глинен съд или нещо друго. Общо взето, хората са се заселвали там където има вода. Много от селищата са застъпени – едното е строено върху другото. Има обаче и много, които са съществували само по тракийско време и са унищожени по време на римската инвазия в Родопите. Това са неща, които ги знам от иманярите.
Древните са имали обичай да дават (хвърлят) монети като дарове към боговете.
На края на селото има старо гробище - Каурско гробе. „Каурско“ означава „неверничестко“, но не бива да се свързва с християнството. До турско робство тук населението е било езическо.
С настъпването на османците се образуват и селата.
Покрай самото село е пълно с антични селища. Местността накрая на селото се нарича Селище. Там е имало населено място, съществувало до Византия. И сега хората като работят нивите, някой ще намери антична монета, друг ще намери глинен съд или нещо друго. Общо взето, хората са се заселвали там където има вода. Много от селищата са застъпени – едното е строено върху другото. Има обаче и много, които са съществували само по тракийско време и са унищожени по време на римската инвазия в Родопите. Това са неща, които ги знам от иманярите.
Древните са имали обичай да дават (хвърлят) монети като дарове към боговете.
На края на селото има старо гробище - Каурско гробе. „Каурско“ означава „неверничестко“, но не бива да се свързва с християнството. До турско робство тук населението е било езическо.
С настъпването на османците се образуват и селата.
По-късно, вече в османските архиви може да се забележи при преброяването на населението толкова къщи мюсюлмани, толкова християни и толкова немюсюлмани т.е. те са били „освободени“ от религия.
Тук, в Дряново имало една баба. Бабата ходила на Градишката скала да се моли на Бога, защото ходжата не ги пуска. Тук е добре да се запитаме „Защо ходи на Градишката скала, като там е имало тракийско светилище?“ Не е християнско, защото няма нито църква, нито параклис, нито базилика.
Тук има много находки. Ето например беше намерен тракийски шлем. Едната версия е, че са боли бойци от троянската война. Друга версия, че са били войски на Александър Македонски. Намерен е на Жебел - тип фригийска шапка. Това е било снаряжението на елитните воини на тракийските войски.
Такова снаряжение в Казанлък са намирали само в царските гробници.
А този шлем е бил намерен от един овчар на Жебек – с гегата го е изкарал.
Под Градишката Скала има местност Ливаде. В определени дни от годината там се събират хора се събират хора – например за Гергьовден.
Горе на Градишката Скала живеел змей, който си харесвал най-красивата мома и решил да я вземе. Откраднал я. На скалата има пещера (дълбок процеп), Змеят и казал: „Имаш всичкото имане на света, ако останеш. Ако си търгнеш, съдбата ти ще е жестока!“
Момата била обаче от бедно семейство и ѝ било жал за родителите ѝ. Един ден та напълнила една торба с жълтици и тръгва към вкъщи, към Дряново. Спряла на пътеката да почине, отворила торбата, но жълтиците били станали въглени. Хвърлила въглените край пътеката и се прибрала в Градище.
Змеят видял, че съкровището е пипано, ядосал се и я обезглавил. Кръвта още личи по скалата.
Свети места в района има много. Някои от тях са Манастир Св. Георги – между Г. Дряново и Ковачевица, тракийските светилоща Кара таш, Кара кая, Кози камък тракийско светилище
В цялата разложка долина има светилища. Хората са живели на отделни редово. Във всяка местност е имало по 3 – 5 колиби. По-късно разпръснатите хора се събрали заради нашествията, за да се пазят. Мястото е избрано заради реката, южният склон и видимостта.
Старият път е минавал през Равне – отдолу.
Ахмед Пехливанов, 27.08.2023 г.
От Канина река на изток до Метливец, на юг – Жебек, на север – Ковачевска река и Буков дол
На изток: Ридò, Студенец, Бойчовото, Ливадарь, Барата, Буков дол, Ливаде, Градище, Турища, Удула, Средно бордо, Пърчовина, Селища, Шишоровене, насам Равне, местността по течението на реката се нарича Бродò
По-нагоре по течението на реката: Жебек, Усое, Черешовица, Дебренското – ниви и ливади, които може би са били на дебренци. В Лещен се нарича Кавгалието (защото са се карали с Дебренци), по-насам, насреща е Топа – част от Топа е Дряновска територия, Гроздьовица
Древното селище Градище датира от преди Османската империя и се намира зад Градишката скала. Там има останки от стени и заграждения, които може би са били основи на манастир.
Там са ходили хора от селото, за да се молят. След ислямизацията ходжата решава да прекрати ходенето до скалата и молитвите. На пътеката близо до селото наречена Грашища, ходжата заедно с няколко помощници е връщал хората.
Но една жена успяла да се измъкне, като заобиколила отнякъде и отишла там сама. Започнала да се моли: „Боже, прости ни! Не можем да дойдем, защото ходжата ни спира.“
Там има и пещера, в която може да се влезе донякъде. Смята се, че е богомилска.
Каурско гробе (гробището на друговерците)
На горният край на Дряново, при Чукарката, има старо гробище, най-вероятно отпреди Османската империя. Смята се, че жителите му са били езичници.
Гробището вече го няма – застроени са нови къщи, а местността се нарича Селища. Може би това е първоначалното Дряново.
Равне – има чешма, равно място
Селища – имало е останки от къщи доскоро. Когато са строени най-горните къщи в селото са намерени стени. Не са християнски. Вече е застроено.
Буков дол – оттам минава Дряновска река, приток на Канина река, има водопад
Чула съм от бубайко си, когато пристигнали първите заселници живели са на малки групи – по родове. Отделно.
Имало двама 2-ма братя Дрянкови, които имали близък приятел - ковач бил. Решили са от гората да слязат по-ниско, за да са по-близо до водата и на по топло, заветно място. Тръгнали са, вървели са колкото са вървели и минават през местността, където сега се намира Ковачевица. Ковача с неговия род (тайфа) остават, въпреки увещанията на другите и основават Ковачевица.
А другите двама братята Дрянкови – през Гюрник (Горник), през дерето като си помислили да останат там.
Но нещо в мястото не им е харесало и са тръгнали. Наблизо има и друга река. Решили да се установят между двете реки: „Тук ще останем“ казали си.
Преспали там.
На другият ден по-малкият казва на брат си: :Виж какво, ти можеш да останеш тук, но аз не мога. Ти остани тук с твойта тайфа, а аз ще тръгвам да терам друго място за убежище“.
Ходил и тук и там, но накрая се установил по-надолу. Сега мястото, където е останал по-големият брат се нарича Горно Дряново, а там където отишъл с рода си по-малкият брат – Долно Дряново.
За Лещен не знам защо се нарича така.
Единият брат - по-големият, харесва мястото и остават. Основават Горно Дряново, а по-малкият продължават и отиват по-нататък – към местата, където сега е Долно Дряново.
В селото са били 17 фамилии, когато са се заселили.
Водата е била водена от реката на дървени коритници. Най-напред в селото имаше три чешми – там където сега е площада (на Борца) пред Пехливановата къща, другата на Батака до Гозевата къща и другата не знам къде е била.
Там дето сега е хотела (Дианира), дето беше Господевата къща
На Плявен чешмата е от по-късно.
Тука наоколо са Градище, Бойчовото, Костадин, Посяк, Селища, Джельовата воденица
На Градище има една скала. Зад скалата е имало селище. Колко са живели там – незнам. Там ако отидеш все ще намериш от горньо (огнище), я капаче от кюпче, я друго нещо – от калени съдове парченце.
Зад скалата, зад бориката дето е като идваш от Ковачевица, намерих и аз парчѝца, докато работех. Като ореш на нивата, все нещо излиза.
Та тези хора – народът, са бягали. От чумата са бягали. Колкото може по-далеко са бягали. И в един момент са се заселили – къде на кой му уйдиса. Ама пак на такива места, за да може да наблюдават Неврокоп (Гоце Делчев). На високи места.
Зад скалата както е, има падинка. Там можеш да останеш. А като излезеш на скалата, града ти е отпред. Може и някакви сигнали да са си давали, но това не го знам.
Там живяло едно семейство. Мъжът бил егоист. Не искал много жената да излиза.
Веднъж яхнал коня и казал: „Ще ида на пазар“
А жената си помислила: „А, ще иде на пазар“
В скалата има дупка. Ако се спреш и погледнеш, ще я видиш.
Когато мъжът се отдалечил, тя решила да отиде до дупката. Било я е страх, но Дяволът и е бил влязъл в главата и тя отишла.
Обаче мъжът бил сложил нишан. Като се върнал разбрал, че жената е излизала. Попитал я: „Къде си ходила днес?“
„Ами никъде. Тук си бях.“
Но той пак повторил: „Кажи ми къде беше!“ Но тя продължила да настоява: „Тук, тук си бях“.
Тогава мъжът казал: „Аз бях сложил такъв и такъв нишан, а сега нишана го няма. С ръка на сърцето казвам - ти си излизала! Нищо, че не признаваш!“
Тогава мъжът я изкарва навън на скалата и я убил. А кръвта закапала по скалата. И до ден днешен се вижда къде е текла кръвта.
Ние го наричаме Бойчовото. То е на най-високото място, отгоре. И там е живял народ.
Какъв и кой не знам. Ама се вижда.
Има и едно друго място – Костадин. И там са живели хора. Какъв и кой не знам. Ама и там се вижда.
Има едно място – Посяк. Там има чешма. Нея я направи Глухият дайчо (вуйчо) - Ахмед. От Букаша я докара (водата). Преди пожара. И там са живели хора.
На Селища има чешма – там е имало село.
На Джельовата воденица водата е минавала по дървени улеи, покрай Пехливановата къща, през градинката, там където сега е хотела (Диянира) и е отивала до воденицата. Там още има дувари. Там ходехме със стара майка да мелим месир (царевица) за качамак.
Пещерата
На Кульовица (местност край Дряново), има пещера. Към Кульовица се ходи като излезеш от селото покрай къщата на Джепата, там има път. Като минеш надолу няма да тръгнеш наляво, защото ще излезеш на Брода, а ще тръгнеш надясно и надолу. И после по чукарката, по чукарката ще слезеш на ниското. И там ще намериш пещерата.
На който му е било криво там е бягал. Там са се криели.
Ковачевица
Леля Гълъбина Жуглева, 24.08.2023 г.
Селото е разположено между Горно и Долно ливаде, Шимаровите воденици, Оградето, Пералнята, Черешите на Валайко, Врачовата плевня, Губоица – тя достига до Сърница, Алъта - имало е гробище.
Първите заселници са живели в малки, родови поселища. Наименованията на местностите произлизат от техните имена. По-късно са се събрали в по-голямо село.
Наоколо се намират Свети Георги – старата църква (параклис). Там до старата църква е намерен шлем - тракийски. Света Боже – там се правеше се курбан, Света Троица – там също се правеше курбан. Все стари места. Свети.
На празника „Боже име“ всеки носеше някакъв дар. Правеше се през пролетта.
Знам, че са дошли нови заселници българи - арнаути от Албания, които дотогава са работили в Италия. Те построяват Долната махала (Арнаутската махала). Построили са римската канализация, която се използва и до сега в началото на турско робство.
Знам, че името на селото идва от един ковач – циганин, който дошъл след арнаутите. От Рибново. Заселил се в горният край на селото, защото не го искали. Започнал да работи в района – по махалите и селата, но скоро се разболял – простудил се, и умрял. Ковачът имал жена и деца. Хората не го искали в гробищети и го погребали в гората, близо до дома им.
Жена му, защото нямала с какво да се прехранва, продължила заедно с децата им да работи и да прави сечива за района.
Наричали я Ковачевицата. Скоро жителите започнали да ходят сами при нея. Тъй като живеела и работила в селото, скоро започнали да го наричат Ковачевица. („Къде отиваш?“ – „На Ковачевица“).
Докато бил жив, ковачът построил чешма, за да има вода близо до дома им. Тя и днес функционира и я наричат „Циганката“.
Има и други заселници, дето са в другите махали.
Селото се нарича така, заради жената на Марко Ковача - Гина.
Около селото се намират местностите Урдова нива, Усое, Мильовада. Добрава, Свети Гьорги, Голаба, Грашища, Глюведаре, Роданево, Гобоица, Костадин, Горно ливаде, Рударя, Фандаик, Крастотина, Требище, Долно ливаде, Мильовата ливада, Горчевица, Оградето, Ряката, Варноборе, Горчивица
Когато е избирано мястото на селото е търсена вода. Селото е построено на 7 водоизточника - чешми: Циганката, Ланджовица, Поповица, Пальовичката, Врис, Пералнята, Падалото
Стари оброчища има в местностите Костадин – там има стара църква, Свети Гьорги – там има светилище, Боруня – старо светилище