Природни забележителности

Село Рибново, което е разположено живописно на един от последните склонове на Западните Родопи, спускащи се към долината на Места, на около 30 км северозападно от rp. Гоце Делчев е известно в археологическата литература с гробни находки от ранножелязната епоха. Край селото – на юг, е имало голям брой малки могили от камъни и пръст, които към края на 30-те години вече били разрушени. В гробовете са намерените бронзови предмети и глинени съдове. В гроб от тази местност са намерени много предмети характерни за VI-V в. пр. н. е. Откритите в землището на селото тетрадрахми от Филип II Македонски свидетелстват за поселищен живот на това място и в следващото столетие.

Некропол

При проведената през 1977 г. машинна обработка на площи в местността Селище в южния край на селото са били засегнати няколко гроба с керамични предмети от бита и монети.

Някои от съдовете са източени от добре пречистена глина, съдържаща слюдени частици. Други изработени от глина с незначително съдържание на слюда, но с голям примес на пясък. Въпреки разликата във фактурата и качеството на изпичане и двете групи съдове са изработени на бързо въртящ се грънчарски кръг. Формите на съдовете са характерни за късноантичната епоха, добре познати както в Родопската област, така и въобще в Тракия и Долна Мизия.

Датировката на съдовете се потвърждава и от намерените в един от тях медни монети. Монетите са от времето на императорите Констанций II, Валентиниан I, Грациан I, Теодосий I и датират от втората половина на IV век. Сечени са в Сисция, Тесалоника, Хераклея и Константинопол.

Гробове в местността Селище, 1977 г.
Гробове в местността Селище, 1977 г
Гробове в местността Селище, 2025 г
Гробове в местността Селище, 2025 г

В местността Селище са намерени и гробове ориентирани в посока запад-изток.

Гробните ями са с дълбочина 30 - 50 см с облицовка от тънки каменни плочи и са били покрити с големи неправилни плочи, като фугите между които са запълнени с малки необработени камъни. Ориентацията на гробовете показва, че покойниците са били погребвани по християнския обред, носещ характерните за IV- V в. езически характеристики, които се изразяват преди всичко в поставянето на керамични съдове в гроба - явление, отбелязано в редица случаи както в Родопската област, така и в други райони на Долна Мизия и Тракия.

Гробовете изключително много напомнят на гробовете в местността Зеленка и Свети Атанас край село Лещен, от другата страна на река Канина.

За съжаление всички гробове тук, както и около село Лещен са прекопани от иманяри в търсене на керамика и монети.

Находки на и около връх Митровица

По пътя към връх Митровица – най-високият връх в района, се вижда археологическа структура, състояща се от големи ломени камъни с дължина около 20 метра.

В близост до нея има множество керамични отломки – по дебели с незначително съдържание на слюда, но с голям примес на пясък и по-тънки от добре пречистена глина, съдържаща слюдени частици.

Откритата тук керамика най-вероятно се отнася към предримската и късноантичната епоха.

Малко по-нагоре по билото се забелязва чудесно оформена скална площадка с котел с овална форма и улей. Вероятно е котелът е допълнително дооформен върху естествена вдлъбнатина и е ползван като оброчище.

На връх Митровица – точно на самият връх, има каменна площадка с размери около 30 кв. м., на която спокойно могат да се настанят няколко човека. Там за съжаление отново има следи от огън – знак, че също е посещаван от иманяри.

Там също бяха намерени керамични фрагменти. Най-вероятно върхът се е ползвал като наблюдателница, а долу където се намират останките от каменната стена е имало поселище.

Находки в местността Герилица

Мегалитното светилище Герилица се намира над село Рибново, в източното подножие на Селски връх и в най-западната част на местността Герилица. Обектът е частично проучен при теренно проучване по време на втория етап на проекта „Тракийски светилища от Западните Родопи“.

В източното подножие на Селски връх и в най-западната част на местността Герилица – землище на село Рибново има интересна скална група с размери 30 на 20 м и височина около 18 м, ориентирана изток-запад. В североизточното подножие на скалната група е оформена скална арка (размери: широчина на основата – 2 м, максимална височина 1,10 м). В ново време арката е била запушена с примитивен зид от ломени камъни. В процепа над скалната арка е поставен голям, грубо оформен каменен блок, който оформя втора арка над нея. Скалата от север, над арката, е маркирана с правоъгълен, скално изсечен жертвеник.

Светилището представлява скална група със значителни размери, в североизточното подножие на които е оформена скална арка. В скалния процеп над своеобразната арка е поставен голям, грубо оформен каменен блок, който оформя втора арка над първата. Скалите на северната страна над арката, е маркирана с правоъгълен, скално изсечен жертвеник. Около сакрализираната скалата има изкуствено оформени заравнени скални площадки върху които са открити керамични фрагменти.

Близо до скалната група, на друга скална площадка, намираща се до по-малка скална група е намерена керамика и част от острие на железен нож.

Мегалитното светилище е датирано най-общо в І хил. пр. Хр. То най-вероятно датира още от праисторическите времена и е преизползвано от по-късните тракийски племена.