Митове и легенди
(по разкази)
Караконджули
От бабите сме слушали за караконджули, които нощно време са тропали. Затваряли са прозорците, за да не могат да влязат. Казвали са ни, че когато искат да влязат и си си легнал, да се правиш че спиш, дори и да не си заспал. Иначе те хващат за краката и те дърпат. Стоели са само до като запее петела. Запее ли петела – изчезват.
А може ако те завлекат – а те са действали през зимата, може да те влекат само по леда. Караконджулите са били само кости. По тях месо не е имало. Търчат, търчат по леда и гледат някъде ако светне и там да влезнат. Вървят по леда, защото по бързо се движат. Нали са само кокал и се пързалят.
Момата и караконджулите
Имало е случай, когато са закарвали една мома на катъра, на коня и са я карали там на реката на воденицата. Там е имало воденица. И там я убиват, а частите и разпръсват – кое на камъка, кое на колците…. Когато веч наближило вренето да се връщат, събрали останалото от нея, за да го върнат обратно. Добре, ама петелът е попял преди да влезнат в селото. Оставили я те накрая на селото и нареждали: „Главата и оставих на камъка, ногите и направих на тупалки…“. Имаше във воденицата едни такива тупалки дето се ползваха за меленето на брашното.
Народа се е страхувал, защото не са били само караконджулите, но е имало и вампири.
Идват при теб, плашат те, дърпат те…
С караконджулите ни плашеха. Ние като деца – четири момичета бяхме – играем си, гониме се, борим се из къщи. А майка ни плашеше: „Бягайте, бягайте! Караконджула иде …“.
И ние се прибирахме в стаята. На един нар спяхме. Татко беше все по болниците. Майка беше и за мъж и за жена. И нема ни легло, ни печка. На оджак сме били. Така беше тогава.
Момата във воденицата
Имало е веднъж една мома във воденицата и те отишли там да я вземат. А тя за да се отърве им казала: „О, аз такава невяста не ставам! Искам да съм окондурена, искам кърпа, руба!“
Изплашили се те – от къде ще ги вземат тези неща, и си отишли. После пак дошли. „О!“ – казала момата - „Невястата какво не иска – невяста иска сичко!“. Изплашили се отново. А и време нямало – щял да почне да пее петела. И се отказали.
Сянката
„Имало е някаква Сянка, която те е натискала и просто не можеш да станеш. Опитваш се да станеш, но не можеш! Тя те натиска толкова много, че можеш само да дишаш – нито ръце нито крака можеш да мърдаш. И тя е била много опасна тая сянка, защото като дойде вече в тебе, после трудно си бяга. Докато не я прогониш. Или поп да ти бае или нещо друго.
Има много хора като нас възрастните дето също ги е натискала тази сянка. Сутрин като станеш усещаш, че те боли там, където те е натискала. Тук имаш синьо петно, на ръцете имаш петна.“
„И сега си го има! Ами как! Усещаш как някой идва при теб. И като си иде усещаш, че нещо те наляга. И да се мъчиш да ревеш, да рюкаш, наляга те и ти запушва устата. И да искаш помощ да викнеш, не можеш.“
„Слага ѝ се нож, за да си бяга. Има и една мура… И от нея бяга. Слага и се клонче на прозореца и бяга. И вратите са ги намазвали с катран и чесън – и от това бяга. Нашите бяха намазали всички врати с катран…“
„Някои са се мъчили да я хванат. Един мъж и една жена - много са се били уплашили, светнали с огън и тя спряла на вратата. Не можела да излезе. Светнал огън и в оджака. А тя около врата. Там като погледнали зад вратата било нещо като черяво (като черво). Едно такова продълговато и отдолу като с водица. И те отдолу сложили огънче и то се пукнало и веч оттам е изчезнало.
Така се е прогонвало от къщите.“
„Има си я Сянката и сега. Има някои казват, че ги натиска. Казват, че се будиш някъде посред нощ – в един – два часа някъде и я усещаш. И нас ни е налягала! Ако нен ни беше налягала – да кажеш… Ама ни е налягала.“
„Веднъж – дъщеря та спеше при бабата, и усещам – вратата е оключена, а пък се отваря вратата и нещо търчи. А аз си викам: „Айде пак иде при нас!“. И дойде нещо и ме налегна… И не мога! Не мога да мръдна! И по едно време с голяма мъка нещо изплаках да рукам помощ и ме отпусна. И цяла нощ ми свети светлото – от страх. Пъхнах един нож под възглавницата и айде!
Сянката не е таласъм, не е вампир. Тя си е наша…“
„Най-лошото е ако се прибереш отнякъде около един часа през нощта и тая Сянка ако е някъде и те види, тръгва с теб и ти я отнасяш у вас. Затова имали са навик, като се приберат по-късно да свалят горната си дреха и да я оставиш вънка. Не да я внасяш вътре. Ако имаш нещо по дрехата и то остава вънка.
Сянката приема и други форми. Приема 22 форми. Във всичко се превръща. Явява се и като животно и като човек…“
„И като призрак се превръща. И това го казвам, защото и мен ме е налягало и беше като с човешка форма – призрак.“
„И като коте се явява. Легнеш си и усещаш как коте върви. И после дойде и ти легне на гърдите…“
Магии
Ако искаш да направиш на някой лошо, ще събереш тор, ще събереш скъсани парцали и ще ги сложиш пред портата. И ако не го видиш може да стъпиш на него и да пострадаш. А за развалянето си има ходжи. Те знаят как.
За късмет
Има едни смоци, дето имат топки на опашките и дето не ги виждаш. Като минава край теб, колкото пъти те удари с опашката, толкова години ще живееш.“