Региона през очите на хората

Скребатно - землище

„Калинов рид“ - Намира се на изток от селото. Най вероятно е име род, който има много земя.

„Голяма ливада“ - Там е имало голям брой ливади и като погледнеш от далече се вижда една голяма ливада

„Селище“ - В миналото там е имало махала. А още по рано - през 4 век от н.е. е имало тракийско поселище.

„Ушите“ - Ушите са до пътя за село Балдево и Старите лозя. Прилича на уши. Намира се на юг след

"Курилец" - в миналото Костадин. Там има стари гробища и осно– течаща вода

„Марево“ - Марево е малка горичка на запад от селото. Сега не се знае от къде идва името и има ли някаква история. Маре е краткото име на Мария

„Гарваница“ и „Минзохарица“ - там е имало гарвани и минзухари съответно

„Мелентювец“, „Цильовото“, „Гюровица“ - носят имената на собствениците на тези земи.

„Падарника“ - Земята се е охранявала от пъдар (пазач на земеделска площ).

„Архангел“ - Намира след Старите лозя. Там е имало селище или махала. Носи името на светията Архангел Михаил.

„Старите лозя“ - Там е имало е селище, на което по-късно са засети лозя. Има останали каменни основи на стари къщи.

„Бучи черяво“ - Тясна местност по която тече вода, по край малко дере, което издава плашещ звук. Името „червяно“ означава, че дерето е извито като черво

„Бейово блато“ - Там е било мочурлива или влажна почва. Земите са били на бей или на богат човек.

„Кюмка“ - Местност след Старите лозя по дерето към Скребатно. Нарича се така, защото прилича на кюнци, бурии, тръби за печка

„Шутата черква“

Местността се нарича се така, защото старата църква, която се е намирала там е била без камбанария. Имала е само клепало. Намира се на север от селото след местността (свети) Атанас. Носи името на светията.

В миналото много местности са носили имената на светии. Имало е малки църквици, параклиси. Там има ниви, гробище...

След тази местност има църковна земя и до дерето Сълзен е била Шутата черква. До нея е имало ливада, поляна с върби (мацета) и сладка върба.

Сега мястото е разорано, а камъните на църквата са по края на нивите.

„Връбърца“ и „Солзен“ - Намират се до Шутата черква. На Връбърца е имало върби, мястото е до дерето и е влажно. Солзен е дере с бистра вода и извира с много малък дебит - на капки, като сълза.ви от манастирче „Костадин и Елена“.

„Баричка“ - Там местата са мочурливи и влажни. Най вероятно е имало бара.

Осиково - землище

Старите лозя

Най-далече – на 13 км. се намират Старите лозя на село Осиково – близо до село Господинци, от горната му страна.

Там са намирани от хората – докато са работели на лозето, много керамични съдове – делви от около 70 – 80 см.

Според местната легенда рудникът е от времето на Соломон и че там е копано сребро. Макар да е една от сравнително малките пещери в района, тя впечатлява с историята си на стара минна галерия и с все още непроучените си разклонения. Според очевидци разклоненията са пет. Пак според местните хора около рудника има около 50 стари гроба – най-вероятно на роби, които са работили в мината.

Хора, влизали там казват, че дупката е имала изход – излизала е малко над Места. В тунелите се виждат следи от длето, останали по скалата.

Проучване от 1989 г. казва, че Бекир‑Салиевата пещера - типична пропастна пещера, издълбана в бял мрамор, като около една четвърт от кухините ѝ са оформени от човешка ръка – следа от добива на хематит и лимонит още в античността

Навътре в галериите личат ниши, сводовидно разширени от кирка, както и агломерации от ръждиво‑кафяв прах – свидетелство за минна дейност свързана с добив на железни руди. Локални легенди разказват, че рудата е била карана с мулета по стар път към Месчиците край Места. Друга легенда казва, че там е намерено голямо имане.

За съжаление пътят към пещерата е изключително труден и изисква специална екипировка. Старият път към лозята на село Осиково, ползван от селяните навремето – докато лозята още са се работели, за съжаление вече го няма. Може да се стигне само от към с. Господинци, но пътят е лош и обрасъл с растителност.

Банята

Малко по-нагоре – към Рибанските лозя, се намира местността Лъките. Там от една скала извира вода. Мястото се нарича Банята заради водата.

Говори се, ч водата е минерална, но не е топла. Там също са живели хора. Мястото се намира точно под Рибанските лозя, а там са намирани много стари гробове. Намирани са много монети и накити. Сега мястото е разкопано от иманяри.

Барата

Намира се покрай реката. В тази местност хората от Осиково са садели царевица. Имало е и малък извор, който вече е пресъхнал. Там също са живели хора. На възвишението отгоре има старо гробище

Кутела

В местността Кутела има пещера, в която иманярите са намирали бронзови монети. Пещерата се нарича Беевата пещера. Там семейство Бееви са имали пчелин – около 120 кошера и малка лятна постройка.

Калия

Там някога е имало малка крепост - кула охранителна или наблюдателна. Възвишението се вижда сравнително добре от центъра на с. Осиково. По край култа вероятно е преминавал древен път и е имала наблюдателна и охранителна функция. Градежа е изпълнен от ломени камъни без спойка.

По времето на ТКЗС местността е била изравнена с багери. Плана и формата на съоръжението е трудно да се определи поради последвалите иманярски намеси. Сега там има просто видима безформена голяма купчина от камък разпилян по терена с дълбоки дупки. Може да се види битова и строителна керамика между камънака. Същото може да се каже в подножието под тази кула западно на седловина има развалини от друга сграда на 60-70м от нея. Възможно да е била втора кула или помощна сграда към селището и кулата на височината. Има и малки гробища.

Там навремето е бил и най-големият животински пазар в региона. Идвали са от Драмско, Сярско и от планините – до Велинград.

Пещера

Там има две пещери от двете страни на дере, в което тече малка река, идваща от Рибново.

От Пещерата надолу към реката навремето, когато хората са искали да мелят ръж . са го карали на Воденицата на ряката. В тази река се влива водата, която идва от Рибново през дерето. Тази воденица е била на дядото г-н Беев. Там се караше зърното. По-надолу е Нидом.

От Нидом надолу е местността Кръст

На югоизток се намира местността Марково. Имало е ниви с леща и царевица.

От Марково към Осиково е Уинковица – най-вероятно от уина (хвойна). На север е местността Църния кал. Там има чешма. На изток се намира Бабин дол. Има ливади и овощни градини. Има изворче, за което много хора вярваха, че там има вампир. Като ходеха там слагаха дарове. И даже дядо ми като ходеха до Огняново да докарат пощата викаха, че през нощта нещо се появявало там. И ги беше страх да минават оттам.

После е Селища или Сивек – от Бабин дол насам, близо е и до Църния кал, на Селища оттам на изток се намира Ковачова бърчина. Преди Ковачова бърчина е връх Свети Никола. До местността Локвата. Тя вече е близо до село. Там има една локва - валто.

По натам е местността Клетища.

От Бабин дол отиваме на Раец. Там е местността Селище. Там има стари гробове, но всички са разкопани. Там има местност Качката – там от една върба извираше вода. На север от Раец е връх Св. Георги. От Св. Георги насам на около 700 метра се намира старото Турско гробе. И то е разкопано от иманяри. На югоизток от него е Марското ливаде.

По нагоре е местността Кануч. Близо до него има ливади, а местността се нарича Кацата. Там от едно издълбано дърво извира вода.

На север от Кацата се намира местността Конско и Чинково ливаде. Местността Ичуменища (от ечемик – ичумен). На север са върховете Капаклията и Лисец. Лисец е най високият връх в западният клон на Дъбраш. Капаклията е по на запад, а срещу него – по на изток е Лисец. Това са два върха на един и същи рид. На Капаклията има вода, а скоро направиха и беседка.

По-насам слизаме в Грозьов дол. Там е имало някаква мина, където навремето са копали антимон. Малко по-нататък на северозапад се намира местността Парастум. Там има чешма, а на върха има гробища. Иманярите ги разкопаваха, но намираха само керамика.

На северозапад от Грозьов дол се намира Маноиловата дупка. До самата пещера е трудно да се слезе заради наклона. Най-вероятно там също са живели хора, защото на входа на пещерата иманярите намериха пари.

Между Осиково и Рибново в дерето е местността Пощовата воденица. Оттам е минавала водата от Мануиловата дупка. На тази река имаше две воденици – Пощовата и нашата, Беевата. Реката се влива в Места под старото село Господинци. От нея взимаме вода Рибново и Осиково. От западната страна на дерето – това е Рибанска територия, има мина за атимон.

На изток от Локвица са Леньово и Белите камъни по пътя за лозята. На Леньово на билото извираше вода. Там намериха гробове. Пари не извадиха – само керамика. Понеже е близо до старото село Господинци – на 5-6 километра, а старото име на Господинци е Циропол. Циропол е бил с изключително стратегическо значение за римската войска.

Нагоре са Присоя и местност Костадин – до Свети Спас. Местността Св. Спас се намира близо до селото, Там са правели курбани на Спасовден.

До Св. Спас се намира местността Мачища. Там има чешма. На североизтол оттам се намира Влашко бърдо. Там е имало власи. Там на Сирни заговезни правехме сирници (огньове).

От източната страна на Осиково се намира местността Глобище – воднисто, мучурливо място. Навремето във водата намериха уран.

На запад от селото на 2-3 километра се намира местността Димба ливада. Там пасяхме нощно време конете.

На север от Марското ливаде на около 2-3 километра се намира до местността Скале се намира пещерата на Цареви порти. Там в пещерата има вода. Едни наши иманяри се опитаха да извадят водата, но не успели и се отказали. Оттам е минавал римски път, който е водел към Велинград.

Османлето

От Калия нагоре по пътя – тогава оттам са минавали кервани заради пазара, на север към Рибново, и стига до местността Окруше. От нея продължава на север, пресича дерето по римският мост, запазен и досега.

Минава се Рибново, а после там е Вълчанова пещера. Там също има римски мост. Там пътят е вървял нагоре – бил е каменист, и излиза на върха. Там е Момин гроб. Пътят се събира с пътя, който идва от Капаклията по билото за към Вищерица и излиза тук. А оттам като погледнеш на североизток се вижда Османлето. Като се излезе на Вищерица и оттам веч пътя за Осеновски гатер и оттам пътя за Кара Кая, а оттам пътя за Гюл тепе, минава през Кара Кая, Атипов чучур, Медени поляни, Шаренци и после Гюл тепе.

Там някога са живели юрушки племена – горе има юрушки гробища.

Търговците, които са минавали по този път до Гюл тепе - там е била границата с България, до Аврамови колиби.

От Гюл тепе се слиза на Балък дере, и се среща пътя, който идва от Батак за Велинград.

От там границата продължава на изток към Черешата, Кара тепе.

На Медени поляни е била казармата на турците. И тя си стои казармата. Ползваха я за училище.

Рибново - землище

Селото е разположено на Родопския масив с гледка към Пирин планина, известно е с антични находки и е част от културно-историческия район около Гоце Делчев. Освен природните гледки, селото предлага история с открит античен некропол и находища на антимон, като близостта му до Банско и други природни забележителности го прави атрактивна дестинация за туристи.

От селото се открива панорамна гледка към заснежените върхове на Пирин планина.

Землище на село Рибново

Изток	Запад	Север	Юг
Селище	Раскол	Равна скала	Василайк
Троне	Скока	Средно борце	Укруше
Золиво	Калска река	Яме	Лозя
Агупица	Равне	Врисе	Воденицата
Мануилова	Гарвана	Вишна поляна	Дръно
Върбиците	Балоне	Миш мандра	Пещера
Рудината	Рай козел	Кучещо торище	Нидим
Парастин	Анещи	Мраморянски мост	Кале
Бялите камъни	Барата	Стражите	Корст (Кръст)
Изворите	Ходжова скала	Петолъчката	Винца
Дзорин дребнак	Потока	Правците	Вински ряки (реки)
Калчов вир	Агорицев посев	Смоларника	Кутела
Османлийте	Гроба	Зелена чешма	Белизмата
Пукнат камък	Смян гроб	Синанов чучур	Падинето
Вищерица	Бяло поляне	Шуманковото	Андъка
Елушка река	Острец	Дуандере	Банята
Мареница	Тръбеш	Стоки	Шонковица
Кокудеви колиби	Изворите	Софията	Лъките
Чуклата	Черната скала	Станислов рид	Пчелница
Чинкови колиби	Вятърничка скала		Уграде
Друма	Падалото		Пиклуша
Сливата	Митровица		Водениче
Биново блато	Владьов бук
	Глибоки дол
	Коритото
	Чукла
	Илистен
	Преслопето
	Плеването
	Керимовото

Старите лозя

Най-далече – на 15 км. или около два часа път с кон, муле или магаре, се намират Старите лозя на село Рибново – близо до село Господинци, от горната му страна.

Там са намирани от хората – докато са работели на лозето, много гробове и керамични съдове.

Сега повечето от гробовете са разкопани от иманяри.