Празници и обичаи
по разкази
разници
Вековното съжителство на различните етнически и религиозни групи в село Осиково е довело до преплитане и зачитане на традициите и обичаите на местното население, особено на двете основни култури – християни и мюсюлмани. Това е особено видимо и впечатляващо в селата със смесено население където всички празнуват, независимо християнски или мюсюлмански е празникът.
Благовец
„Наште хора го празнуваха Благовец и се миеха със здравец за здраве. Изкарваха багажа навънка гонеха и змиите с чанове.“
„И ние така – ходехме и по ливадите с чанове да гоним лошите духове и змиите. На всеки Благовец като деца ходехме с тунчове (чанове) големите, медните от тука (от Осиково) до Грозев дол, над Грозев дол през Лисича дупка да гоним караконджулите.“
Гергьовден
"Гергьовден се празнуваше и се празнува от цялото село. Имаше обичаят да се правят люлки. Връзват на високо разлистено дърво и момчетата „гонеха“ момичетата да ги люлеят.
После хората отиваха да празнува някъде. Обикновено на Гергьовден се печеше агне."
Байрам
"Ние празнувахме нашите празници – Байрамите. Преди тях има дни, арфетата (раздаване за мъртвите), когато хората носеха по къщите баници, локуми, мекици, ашуре. После преди байрамите пак правят арфета. После правят на такива дни като на рожденни дати на пейгамберите (пророци на Аллах).
Е този месец (07.2025 г.) правиме ашура – мойта жена направи и вече почти го изядохме.
Като дойде празник – на Байрамите, на (местността) Вършилата се събираха момичета – четири момичета от едната страна и четири от другата и започваха да пеят"
„Ний си идеме два калугера,
Калино ле моя, Малино ле твоя
Като идете, та що търсите
Калино ле моя, Малино ле твоя
Ний си търсиме гиздава девойка
Калино ле моя, Малино ле твоя
Като искате ний ще ви дадем
Калино ле моя, Малино ле твоя“
След това им даваха девойката и те я докарваха до селото. Пееха само момичетата, а ергените стояха отстрани и гледаха.
Обичаи
Пеперуда
"И пеперуда правеха. Обличаха една жена, пееха и обикаляха из селото. Ама ходжата не ходеше с нея. Жената минаваше от къща на къща и я поливаха с вода. За да дойде дъжд."
Седянка
"Правихме и седянки, на които се събираха само жените. Моята жена е от Дряново.
Тука имаше един човек – той почина на 96 години. И неговата жена е от Горно Дряново. Веднъж в тяхната къща правеха седянка. И ние отидохме на седянката, ама изотвънка. На джама. Имаше нещо като чардаче и ние се изкачихме отгоре. Бил съм на 14-15 години. Обаче те ни усетиха и отвориха джама. И ние скочихме долу.
Та така правехме на тия седенки – само ходехме да следиме.
Веднъж на една седянка чепкаха вълна. А тая жена от Дряново – тя беше едра жена. Едни чепкаха вълна, други предяха. Тя беше сложила храна да ги нахрани – боб. И сварила и ошав.
Като приключили ги поканила да похапнат и им казва:
„Ажте, ажте! Има и друг бакор (бакър)!“ - А те похапнали малки и взели да оставят боба. Помислили си, че ще има нещо по-хубаво.
Тя вдигнала боба и донесла ошава.
„Ето, има и друг бакор! Има и ошав!“
Тогава момичетата започнали да протестират:
„Боба, донеси ни отново боба!“
Сватба
Тук при всички младите тогава се срещаха по седенки. Когато се харесваха и родителите бяха съгласни, мъжката страна пращаше покана за сватба с музика (калесване).
Ако пък не тогава се пращаха слугници – сватовници. Ако се договорят семействата се преминава към следващият етап – сватбата.
Ако родителите не са съгласни, а младите се искат булката я крадяха. Понякога и без нейното съгласие. Имаше тук много случаи.
При нас булката се лепеше с варак – имаше една жена дето ги лепеше в различни цветове. Лепенето не е отсега - лепели са булките от старо време. По-рано е имало и каносване на пръстите, не сега вече не се прави.
Извеждаха я, а близките носят подаръци. Не се канеха много гости – хората бяха бедни. След това я закарват с музика - зурни, тъпани. После изкарват прикята вън.