Кулинария

Някога – но и сега, хората са се хранели с всичко, което дават земята и природата, което се е приготвяло вкъщи или се е добивало от животните. Купували са само продукти, които са нямали или не са могли да произведат като шарлань (олио), захар, сол и други.

Сели са пшеница, ечемик, ръж, боб, леща, урув (фий), грах и други. Отглеждали са някои зеленчуци като картофи, тикви, лук (чесън), кукарь (лук), праз лук, зеле, карфиол, моркови, репички (червени, лилави), зимна ряпа (черна, бяла), гуля. Засаждали са дръвчета ябълки, сливи, джанки сливи, афъзки сливи (едри сливи) и дребни сливи берекетлийки, череши, вишни, фиш, черници, круши и други. Не са обръщали гръб и на диворастящите круши, череши, джанки, трънки, дрян, глог, шипки, боровинки, мечо грозде и различни диворастящи билки (ливадни и горски), див лук, киселец, див лапад, коприва, гъби и други. За подправки са ползвали мирудя (джоджен), диворастящ кимен (ким) и мащерка. Ястията са чорби, яхнии, ястия "на фурна", сарми и други.

Билките за чай са били дивата мента, пчеляк (маточина), жълт кантарион, червена детелина, страшните, камшиче, бял равнец, червен риган, билки по блатисти места и по скалите (бял риган). Имало е дива лоза, а по-късно са започнали да садят и лозя.

Всичката храна е приготвяни са с продуктите, които са произвеждали и имало е землището на село Скребатно.

Храни, характерни за мюсюлманите

Традиционни храни са кус-кус, макарина, траано (трахана), качамак, булгур, ушав, пекмез, лукуме (мекици), шупла, попара.

Качамакът е бил:

намачкан качамак - яде се с масло и урда (сирене, извара), като всичко се разбърква
качамак на топки, който се вари се докато стане на трохи (топки) и се яде с петмез или пържена пастърма
рядка каша – качамак полутечен

Правела се е пастърма, саздърма, нужички (сушени черва), като се е ползвало всичко, което може да „даде“ животното.

Разбира се на трапезата е присъствал боб, капички, боб с пастърма, боб с ноги (крачета) и боб с гуля. Заедно с другите животни – кози, овце и крави, са се гледали кокошки и на трапезата е имало пилешко и яйца.

Правели са се блага баница, старовремска баница (баклава), циганска баница, баница с тиква и ориз, кисната баница – прави се с мая, зелник и задължително халва.

Не са липсвали и сармите. Правило се е сме и ашуре от царевица и пшеница.

Рецепти за някои от тях:

Попара

Прави се от стар хляб, който се начупва в дълбока купа. В тиган се запържва кромид-лук и, червен пипер и масло да заврат и се изсипва върху хляба. Покрива се с нещо, за да се задуши и омекне хлябът.

Циганска баница

За циганската баница за плънка са използвали обикновено тесто за хляб. Сега вече се слагат яйца, сирене, кисело мляко, олио, сода и брашно. За кори са използвали лозови листа.

Необходими са 5 яйца, 500 гр. кисело мляко, ½ ч.ч. олио, 1ч.л. сода, 400 гр.- сирене, 3 -4 ч.ч. - брашно и разбира се лозови листа.

Старовремска – бирвакътска баница (баклава)

За тестото за точене: 1 яйце, 300 - 400 гр. топла вода, 2 с.л. олио, 1 ч.л. сол, брашно за меко тесто за точене

За плънката: 1 пакетче масло, 3 – 4 с.л. захар, 2 ч.ч. царевично брашно, 400гр. Орехи

Храни, характерни за християните

Правили са каша и отгоре са слагали извара или пръжки, както при качамака. Варили са чорби с диворастящи билки - през пролетта киселец, коприва, лапад, див лук. Постните ястия са ги използвали и по време на пост.

Разбира се, задължително е присъствал кус-кус, макарина, траано (трахана), качамак, булгур, ушав, пекмез, лукуме (мекици), шупла, попара.

През зимата сушено месо – пастърма, кървавица, бабек, дядо, суджук, сланина и пръжки.

Правели са баници с:

Ориз, сирене или извара, яйца - настъргана тиква, ориз и захар
Магуре (неузряла тиква), сирене или захар
сярно мляко - това е млякото, което сучат новородените животни през първите си дни. Заливат се корите с мляко, яйца и сирене или мляко, яйца и захар. Тази баница се яде само в къщи. Не се изнася за да не спре млякото на животното.

Селска баклава

Прави се с точени кори (брашно, вода, олио), счукани орехи и захар се поръсват върху всяка кора и се навиват на руло. Режат се на един сантиметър или едно пръстче. Нареждат се в тава и се пече до розово. Залива се със захарен сироп. Трябва да се спазва правилото „топла баклава - студен сироп“ или „студена баклава - врял сироп“.

Триеница, прясна

Брашно, кисело мляко, сол, омесва се тесто средно твърдо. Правят се малки топчета, поръсват се с брашно и се трият с двете ръце на дребно парчета. Варят се във вряла вода, прецеждат се и се заливат с мазнина по избор. Поръсват се с сирене. Друг начин е топена лой със сол, по желание с пастърма, пръжки и други.

Петмез

Петмез от гроздов сок се изварява докато се сгъсти. Съхранява се в делва.

Сладко от сливи

Слагат се сливите със смлени сливи, за да има сок. Трябва да са узрели да лепнат от сладост. Изваряват се да стане гъста смес. Съхранява се в делва.

Множеството другите сладка от горски плодове са се приготвяли със захар.

Начин на изпичане на хляба, баницата и гостбите:

В миналото в къщите е имало оджаци (камини). На пиростия (метална поставка кръг с три крачета) се слагало бакърче (котле), в което се е топлила вода и са се готвили чорби.

За фурна е използван връшник - съд от две части с капак, изчукан като дълбок съд с дръжка отвън в центъра). Вземат се въглени с лопатка от огъня и се слагат върху връшника.

Така ястието се изпича равномерно от двете страни.