Проучване в Р. Гърция
Село Лещен
Лещен днес е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на демографски Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.
Лещен се намира близо до българо-гръцката граница на Лещенската река (Фарасино). Определя се като чечко село, попадащо в Драмския Чеч. Името Лещен е жителско име от начално Лещене от местното име Лѣска, от леска. Името е обикновено в славянската топонимия.
В Османската империя е открито в подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година и е отразено данъкоплатното население на махалата Лещен (Малко Лещен) със село Коница заедно с махалата Илиджа както следва: мюсюлмани – 209 семейства и 119 неженени.
Към 1900 година Лещен (Лещенъ) или Лящен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 291 българи-мохамедани в 90 къщи.
За него и околните му села Георги Стрезов пише: "Ето и имената на дест от селата, които влизат в Чечката нахия: Бичово, Чирешово, Черквица, Радибош, Балабан, Жура, Баханово, Лящин, Али-кьой, Шебилово.
Между помаците живеят и малко българе. С тях, както и с близоседите, помаците си живеят братски.
В Драмска кааза освен споменатите до тук села остаят още 151 села, които читателят може да намери в приложения под номер 16 списък на градовете и селата. От тях 16 са чифлици"
Селата в Драмска кааза, заедно със селата от Правишко и Чеч
По време на Балканската война в селото влизат български части. В саморъчно написаните си спомени войводата Тодор Хвойнев пише за Лещен относно покръстването през 1912-1913 година: „Помаците уж бяха почнали да възстановяват, наденали си бяха фесовете. Получихме тайна заповед да идем да изгорим село Лещен и от дванайсет години нагоре всичко да се изколи. Отидохме до съмнало. Цялата чета 42 души окупирахме селото. Какво ти въстание, нямат ни пушка, ни дявол. Събраха се всички селяни, деца и жени..."
-
Тодор Хвойнев 1935 г. (по средата)
-
Тодор Хвойнев като комита, 1904 г. (по средата)
-
Покръстването на помаците в България, 1912 - 1913 г.
-
Покръстването на помаците в България
-
Покръстването на помаците в България
След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. През 1923 година по силата на Лозанския договор жителите на Лещен като мюсюлмани са изселени насилствено в Турция.
През 1927 година името на селото е сменено от Лестан (Λεστάν) на Фарасинон (Φαρασσηνόν). Струва си да се отбележи, че в този период се променят имената на почти всички населени места в Гърция - предимно поради турският или българският им произход.
През 1928 година в Лещен са заселени 37 гръцки семейства със 116 души - бежанци от Турция. В този период в Гърция са пристигали бежанци от Понт, които са били настаявани в опразнените вече български къщи. Впоследствие бежанците напускат селото и то обезлюдява.)
Горно Дряново
Горно Дря̀ново или Дра̀ново (изписване до 1945 година: Дрѣново, на гръцки: Άνω Χορτοκόπι, Ано Хоротокопи, катаревуса: Άνω Χορτοκόπιον, Ано Хоротокопион, до 1926 Δράνοβα, Дранова е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
Селото е разположено на 350 m надморска височина в югоизточните склонове на планината Кушница (Пангео) на 3 километра източно от Правища (Елевтеруполи). В селото е разположен манастирът „Сретение Господне“ и храмът „Свети Йоан Вазелон“. Манастирът е построен е в 1955 година в заселеното с понтийски бежанци, идващи от село Хортокопи в Турция, бивше мюсюлманско село, което обаче в периода 1952 – 1960 година постепенно се изселва в съседното Дряново (Хортокопи). Според Йордан Н. Иванов името е от дрян.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо - этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Дряново: „Дряново, мохамеданско село; 1 джамия; жителите са помаци. От града е на 2 и половина часа разстояние.“
Селата в Драмска кааза, заедно със селата от Правишко и Чеч
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дряново (Дрѣново) е турско селище в Правишка кааза. В него живеят 250 турци.
През 1913 година Кириякос Михаил и неговата банда убива трима мюсюлмани от Дряново (Дренли) и краде 3000 турски лири от селото. Според гръцката статистика, през 1913 година в Дряново (Δράνοβα) живеят 272 души.
В периода 1923 година по силата на Лозанския договор жителите на Дряново са изселени като мюсюлмани в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Понт.
През 1926 година името на селото е сменено от Дранова (Δράνοβα) на Хортокопи (Χορτοκόπι), което понтийците донасят със себе си.
До 1928 година в Дряново са заселени 52 гръцки семейства със 194 души - бежанци от Турция.
Българска статистика от 1941 година показва 280 жители. В 60-те години населението на селото се изселва в новото селище Дряново, построено в подножието на планината. Старото село започва да се нарича Горно Дряново (Ано Хортокопи).
Сртраницата е създадена в рамките на проект "Неизказани истории" със съдействието на НФК, програма "Създаване '24", направление "Литература"