Off road дестинации
Представлява скална група с големи размери. В североизточното подножие на скалната група е оформена скална арка. В процепа над скалната арка е поставен голям, грубо оформен каменен блок, който оформя втора арка над първата. Скалата на север над арката, е маркирана с правоъгълен, скално изсечен жертвеник. Около скалата са оформени заравнени скални площадки. В района на светилището са намерени тракийска керамика и част от острие на железен нож.
Светилище Митровица
В местността Падалата са намерени останки от култова сграда с диаметър 27 м. Находките които са намерени са сърп, стрела, тежест за вретено.
На около 20 м източно от сградата са открити следи от допълнителни постройки на сух градеж. Намерени са керамични отломки, които се отнасят към І хил. пр. Хр. до ІV в. сл. Хр. Предполага се, че се касае за кръгъл храм от „Дионисов тип”.
В съседство със светилището на връх Митровица, в местността Падалата се намира и Осеновската Каменна сватба.
Светилище Падалата
Светилището се намира в местността Падалата в източното подножие на в. Митровица. Около значителна по размерите си каменна могила, служела за жертвеник през древността са изградени неголеми архитектурни комплекси. Има части от суха зидария, както и строителство на хоросанова спойка и римска строителна керамика.
Намерената битовата керамика е датирана от предримската, римската и късната Античната епоха (І хил. пр. Хр. – ІV век сл. Хр.).
Находките – железен сърп, прешлен от вретено, тежест за стан, както и топонима Митровица предполагат, че мястото е служело за светилище на Великата богиня Майка, отъждествявана в трако-римската епоха вероятно с Деметра.
На около 150 m от каменната могила-жертвеник, върху малък хребет, спускащ се на юг, в рамките на същата сакрална територия е разположен Врътен камък, който представлява мегалитна арка, която според изследователите на обекта е служела за наблюдение на изгревите на слънцето на източния хоризонт.
Скалният жертвеник в местността "Железарницата" е разположен източно от каменната могила и се свързва с хтоничните функции на мъжкото божество в древна Тракия, като господар на подземните богатства.
На около 200 m южно от местността "Железарницата" е разположен скалният масив „Ветрилницата“, който също влиза в рамките на сакрализиранат атеритория. Масивът е висок около 20 m, а върху него на заравнената площ са разположени три скални площадки, използвани в древността за култови действия – с вкопани в скалата ями-жертвеници, често кореспондиращи по между си с изсечени канали. Откритата върху керамика скалата дава основание на археолозите да датират култовият обект в пред-римската епоха, а топонимът „Ветрилницата“ е отнесен към култа към мъжкото божество в Древна Тракия, като Бог на Бурята и познат от античните писмени източници в хипостазата си – северният вятър Борей.
Черната скала
Светилище "Черната скала" попада в землището на Филипово. Природни каменни форми и ръкотворни изрязвания. Под скалата се откриват фрагменти от култова керамика, а от задната страна изрязани стъпаловидни издължени хоризонтални корита (гробници) с различна големина. Достъп до скалата е опасен и затруднен, поради отцепване и пропадане на части от нея там където е била ръкотворно вкопана пътека за изкачване по скалата.
Пещера "Вълчановата дупка"
Вълчановата пещера се намира до село Рибново. Тя е кръстена на Вълчан войвода, който я е ползвал с четата си за укритие. Той е най-странната личност в историята ни преди освобождението. Роден е в Странджа, повежда чета още на млади години, която според легендите е направила най-големите обири в Османската империя. Вълчан се превръща в най-богатият войвода, а край калето му се развяват 72 знамена на предвождани от него чети.
