Неизказани истории
Скребатно
Имамовата къща
А в Буково имало една голяма коща - имамова коща. Там жена не е оцелявала хич. Била е закопана пред врата ръка. Влиза нова жена - поживее, поживее и айде. Аз щото имам сестра там. И тя казва за къщата, че с такива големи порти е била, и там е била закопана ръката. Мъжът се жени, раждат се деца и, а майката умира.
И хората се зачудили веке каква е тая работа. И докарват някакъв учил ходжа. И той казал тогава: „Разкопайте тука!“. И те разкопават. А ръката била толкова голяма веке и започва да мърда сама – съживила се. След като ходжата махнал ръката семейството веке оцеляло и заживяло добре. Те и сега си и казват „Имамовата коща – там дето умират много жените“.
Ама най-вероятно сам ходжата си е правил магиите и той си ги е развалял.
История за една голяма любов
Двама млади са заискали. Добре ама родителите им не позволяват. Младежът отишъл войник, а момата се разболяла от мъка. Но родителите и били непреклонни – и да умре, пак няма да я дадат. След година – две момата умира. Момчето си дошло, научило и отишло на гроба и. Там и умряло.
Добре, но единият от бащите, тоя който асъл не давал през нощта сънувал да му казват: „Добре, ти зарови дъщеря си с всичкото злато и богатия, но не е в гроба, там където си я заровил. Ще отидеш там, ще отриеш гроба и ще си вземеш златото“. Помислил, помислил бащата и решил да отиде да провери. Ако дъщеря му не е там, поне ще се вземе златото. Когато отишли и разкопали гроба видели, че момчето е на нейното място, а пък момата на неговото място. Толкова са се обичали, че и в смъртта са се събрали заедно.
Минало време и единият от бащите посадил бор на гроба на детето си. Посадил и другият. Те посадили по един бор, но излезли по два. И на единият гроб и на другият. А на върха, най-отгоре пак са се сплели. И на двата гроба има по два сплетени на върха бора.
Има и такава същата песен.
„ Двама се любили, мамо,
двама се любили,
Двама се любили
Мома и момче…“
Истории заровено и намерено имане
Имаше от нас много бедни хора. Един сиромах отишъл на една богатска нима. И на края на междата – тикла. Рекъл си:
- Абе, аз ще я разширя нивата още.
Туря воловете да разоре, а отдолу една торба жълтички.
„Те така са намирали ама на! Такива пари не ги искам! От такива пари аир нема! Ей така един намира нейде пари. Всънява му се, че трябва да намери нещо да заколи. И той, за да не го усетят хората отива и взима – открадва го, едно агне и му отрязва езика, за да не блее.
Минава време и му се ражда мъжко дете. Детето обаче не може да говори, а издава звуци като блеене на агне.
А в Осиково казват, че едно семейство намира към Господинци, към пещерата. Там имали лозе. Много са ги мъчили за парите и най-накрая се отровиха двамата. Оставиха три деца – дребни, сираци…
Дали е имало пари, не се знае…“
„А пари е имало. Заровили са ги на Калията, край Рибново под един стар дъб. Един ден една нена (баба) и един дядо одят да съберат дръвца на Калията. А те са били много беднички двамата. И тоя дядо отсякъл дъба и се юрнали жълтиците. Но дядото казал на някого, че е нашел пари. И го подгонват и него.
Той обаче ги скрил. Умрял без да каже на никой. Търсиха ги, търсиха ги, но не ги намериха. Синовете му разтуриха къщата, но нищо не намериха…“
„Баба Митра имала много пари. На прозорците има перваз от тикли, а баба Митра ги скрила на перваза под тиклата. Терали, терали (търсили) и мъжете и жените, но не могли да намерят парите. Бабата нощно време вършееше – ние вършеехме, имахме вършила и вършеехме през нощта за по-хладно, и пада и умира.
А нейните се чудят къде са парите. Терат тук, терат там – по житници, по плевнята – парите ги няма.
По едно време продадоха старата къща на едни хора за материал. Те пък бутнаха къщата и намериха парите…“
„Ама такива пари не са хубави. Крадени ли са парите и заровени, който ги е намирал, смок е излизал. Утрепеш ли го и ти умираш. А и човек да ги вземе хаир няма да види. А който ги е заравял и си е викал „Който ги намери, ала да са му“, ти ако ги намериш, ще можеш да разполагаш с тях.
„Една жена с мъжа си отивала от Осиково надоле към Господинци в града на панаир. Жената застанала малко и някакъв дядо ѝ казал „Ще отидете на Равне, на чешмата и ще копаете там. Там има заровено имане. Късмет са на вас. Ако не отидете да ги вземете ще ви умре детето“. И навръщане веке тя казала на баща си: „Така и така, това ми каза три нощи подред веке. Дай да отидем на Равне!“. Мъжът обаче не се съгласил. А имали мъжко дете. Веднъж като го взима от люлката го изпуска и детето умира. И това е истина. И после отишли на Равне и ей такова казанче с пари извадили!“
Осиково
Истории с вампири
История с коне
"Аз веднъж помня – тогава пасях конете, та моя баща – а той беше много строг, един ден ми вика: „Тръгвай да пасеш конете!“
Тогава ходехме 10-15 човека да пасем конете по ливадите. Спъваме конете и ги пускаме да пасат, а ние лягаме да спим там. Е там, на Димба ливада много ходехме. И една вечер, беше заоблачено за дъжд. Излизам аз с коня и чакам някой да излезе - тунчове имаха конете и се чуваха отдалече. Но никой не дойде.. Страх ги беше от дъжда. И аз викам „И аз нема да ида“, а баща ми вика – а той беше много строг, „Айде нарами кепето (капа, одеяло), тури го на мулето и върви“.
А аз съм малък - 4-5 клас да съм бил. И вече не мисля за дъжда – за вампира мисля. Да не ме изяде. И вървя аз и там в бъзето, под подпорната стена нещо се дръпна така и тогава зе да фучи мулето и да пристъпва – уплаши се! Разбрах, че нещо вижда! Ударих го аз да тръгне, ама не с желание. Спънах го (подкуцих).
Сигурно лисица е била. След малко си тръгна към пътя и мулето се успокои и тогава си викам „Ще отида по близко – към Белите камъни“.
Легнах там в една падинка, съпѐх (спънах го) мулето. И аз съм се завил с кепето и лежа и не мога да заспя цяла нощ от страх. Н мулето го беше страх и не се отдели от мен – цяла нощ пасе покрай мен и се въртя покрай мен. На мен би беше по-добре така – имах си дружка."
Чешмата на "Бабин дол"
„Моят дядо беше пощаджия. Той караше пощата до Огняново , до Рибново. То вика „С мулето като минавам през Бабин дол, там на чешмичката слагаха камъни, нещо парцали завиваха“. Веднъж като пак минавал оттам мулето се изплашило от нещо и той като е знаел, че има нещо там се изплашва и оттогава казваше, че като минава оттам косата му настръхвала.“
„Баща ми – покойния, разказваше: „Тогава нямаше ток. И ние като искаме да видим някоя мома хубава влизахме в подника, в обора и сваляме самара от коня и го слагаме на кравата. А на другата сутрин всички викат: „Абе в Беевата къща има вампир!“.“
Истории с магии
"Един път намерих пред градината оставено на едно място – тогава имаше навън един кюнец. По това време бях вече женен и мойта жена вика: „Ела да видиш тука едно яйце къде има“
„Абе остави ме – сега ще гледам!“ – и викам.
„Ела, ела да видиш едно яйце в кюнеца има!“
Къде там ще влезе кокошка да снесе яйце в кюнеца? Комшийката най-вероятно ги правеше.
Сетне беше изпрала едни панталони, обаче беше забелязала отдолу, че маншет има обаче маншетът изрязан на триъгълник.
След това – беше един ден преди рожден ден. Излизам аз да вървя на работа и точно пред вратата намирам една хартийка свита на триъгълник. Взех я аз, отворих я и гледам нещо на арабски написано. „Какво ще е това на арабски написано?“ – викам.
А жената казва: „Това само магия ти е направено“.
„Аз знам, че правят“ – казвам – „Ама нека правят!“
Един ден тя я земала и я отнесла в Рибново на ходжата, щото са нещо роднини и му казала „Абе Мустафа, виж тук на наш Рафат са му направили магия. Това го е намерил пред портата. На арабски пише. Да го разчетеш.“
Той го взел, погледнал го и казал - „Това тук не е на арабски! На израелски ли е… Не мога да го разчета. Но на арабски не е!“
После слизам аз веднъж да изляза и гледам в салона на килима – тогава килимите ги тъчаха, гледам нещо да лъска. Нещо като зрънца. И викам на жената „Ела да видиш туй нещо какво е. Нещо е разхвърлено…“
Отидохме и гледаме - живак! Отворена е вратата и е хвърлено."
Старите лозя
Най-далече – на 13 км. се намират Старите лозя на село Осиково – близо до село Господинци, от горната му страна.
Там са намирани от хората – докато са работели на лозето, много керамични съдове – делви от около 70 – 80 см.
Според местната легенда рудникът е от времето на Соломон и че там е копано сребро. Макар да е една от сравнително малките пещери в района, тя впечатлява с историята си на стара минна галерия и с все още непроучените си разклонения. Според очевидци разклоненията са пет. Пак според местните хора около рудника има около 50 стари гроба – най-вероятно на роби, които са работили в мината.
Хора, влизали там казват, че дупката е имала изход – излизала е малко над Места. В тунелите се виждат следи от длето, останали по скалата.
За съжаление пътят към пещерата е изключително труден и изисква специална екипировка. Старият път към лозята на село Осиково, ползван от селяните навремето – докато лозята още са се работели, за съжаление вече го няма вече го няма. Може да се стигне само от към с. Господинци, но пътят е лош и обрасъл с растителност.
Легенда за намерено и загубено имане
За пещерата съществува легендата, че там човек от селото докато работел на лозето с жена си намерил имане. На скалата имало знак във вид на стрелка, който показвал надолу към подножието на скалата.
Човекът преместил малкото пръст и камъни и отдолу излезли жълтици.
Но това не било на късмет!
Разчуло из селото, че са намерили имане и властта го подгонила жестоко. След няколко години гонения и тормоз човекът не издържал и заедно със жена си сложил край на живота си. Оставили три малки деца сираци!
Обаче успял да ские имането. Много хора след това го търсили - хора от властта и най-обикновени хора от селото, но така и никой не успял да го намери.
Всички обаче са убедени, че имане е имало - и то голямо!
Рибново
Легенда за заселването на село Рибново
Легендата за първите жители на село Рибново съм я чувал от разкази на възрастни хора. Казваше я моята стара нана (баба) Атидже Саидкова (Аллах с рахмет да я дари!).
"Порвите люде, които са си направили кощи в Рибново идат от Локите (местност по поречието на река Места) Тогава са бягали от „чумата“. Лека полека тръгват нагоре през Лютковец (местност) към Корст (кръст) и Кале (стражева кула). Така ми разправеше бабо (баща ми), вървяла е мълвата тогава, че „Там, където има шума, не върлува чума“. За да избягат хората, правят колиби в дъбовата гора около Кале и постепенно се установяват в землището на днешното село Рибново. Първите имена на селото са били РИБНА, РИБНЕ, РИБНО и РИБНОВО, което остава и до днес. От реката, която минава под гробището идва наименованието на селото. Навремето е била доста пълноводна, в която имало риба и местните жители са се прехранвали и с риболов. Това е реката, която отива надолу през с. Господинци и се влива в р. Места.
Киселовата джамия
По пътя за рибанските лозя, ще видите много чешми направени от хора, повечето от които не са между живите. В местността „Вински ряки“, точно над рекичката, има постройката, която някога се е използвала за джамия. Направена е от семейство Киселови и Фета Киселов. До нея има чешма също с формата на джамия. От бетонен стълб оформят минаре с метални винкели и стълбичка. По пътя хората от Рибново ходеха към лозята - да копаят, режат и берат грозде, да косят и прибират сено. В онези времена в местността “Кале“ всяка педя земя се обработва – има ливади и градини, оттам минават и овчари, козари и говедари. Малко преди „Вински ряки“, е местността “Лозя“, където и досега има овощки и градини с дървени къщички и пчелни кошери. Та, именно заради минарето и чешмата тази постройка получава и името „Киселовата джамия“.
Караконджули
Веднъж в късна вечер, закъснял се прибирал с кон от лозята възрастен човек от семейство Ликови. Караконджул тръгнал по следите му в долината на Куртовица - Вински реки и започнал да повтаря думите: „Срико-лико – на Панагушка“.
Уплашеният човек спуснал въжетата от самара, за да прогони караконджула и така го гонил почти до селото. Чак на по-високото, когато се видяла светлината на селото и пропели петлите Срико-лико бил освободен от преследването.
Друг случай е този в Пижово дере - човек прибиращ се от местност Преслопето е бил заследен и догонван от караконджул в Пижово дере и чак близо до селото бил освободен от преследването.