Празници и обичаи
БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН СБОРНИК
Събран, нареден и издаден от Василия Чолакова В печатницата на Централното училище, Болград, 1872 г.
Обичаи и обреди извършвани по празниците в село Скребатно (Неврокопско окружие)
(Записани от Димитрия Д. Македоского по местното наречие)
1. Водици и Юванден
На тези два големи празници хадет е у нас е да си ходят роднините един на друг на гости. Саде калтатата (кум) не ходи у кумувете на гости (а те му ходят). А другите родове един други си ходят. Когато от една коща един или двамина отидат на гост на една друга коща (тяхна роднина), така празни не ходят, а зимат та наполнват една чотра (бъклица) с вино, зимат един колак (хляб) и отгоре на него, като турат една баница и ги привързот в един месал и ходят. Ако тези, които ходят на гости са мож и жена, тога мажот зима чотрата, а пък жената колака с баницата. Първата им дума, след като идат и кажат добрутро или добър вечер е: „искате ли госте“? – „Кой бяга от госте“ (отговаря на това домакинката или друга някоя жена от кощата, която ги причакува на скалната врата). В същото време, тя взима от гостката колака с баницата, а чотрата с виното са отниса дори внетре при домакиня и са оставя до него в кюшето. Като седнат, приказуват си така без нищо, додето се съберат сичките родове на тая коща, а сетне слагат мезе и ракия, а след него и яденето. Най-сетне, като стоят много време на трапезата станувот да си идат, а отвон чотрата с вино и тепсията с месаля, в който са донесе баницата и колака, празна само с едно малко парченце от колака и баницата връща им са.
Другоч на този ден правили са и бабурци. Това е бивало така: Двамина или троица поголямки обичат по едно кепе и като го превъзват с връв през кръстовете си, наполнюват го със слама, за да са гльодат гърбави. Турят на главите си по една кожа за калпак, турат на страните си по една тоба полна с пепел и като зимат в ръка по един топуз, тръгнуват из село и играят. Тези бабурци тябва да си имат и по една невяста; затова толкова други млади момчета, колкото са бабурцитеобличат са в женски дрехи и с бабурците отива из село играещи от коща в коща да събират: вино, ракия, хляб, сланина, кървавици, сижюси и пр. Когато саберат повече от това – онова, отиват на някоя коща, в която като са саберат в нея освен бабурцуте и невестите има и още много други, ядат, пият и играят цяла нощ.
Още от по-одавнашно време ходили са бабурците с невестите си и по други села.
2. Велиден
На Велиден са извършва в трите деня пак това, както и на Водици и Юванден т.е. и тогава родовете си ходат на гости едни у други с вино, баници и колац, това е само, че на колака отгоре трябува да има едно цървено яйце забучено и с другото трябва да се ноосят и яйца цървени, които да са раздадат на сичките едно по едно, колкото люде има в кощата.
3. Гергювден
Този ден са посреща само от козарите т.е. от тези кощи в които има кози, с особени обреди наречени „кошаря“.
Още на другия ден, що и преди Гергювден, отлъчват козите от яретата и вечерта, и като ги пасат особено, и като ги издоят, половината мляко го подсирват за прясно сирене, а половината го подквасват за мляко, което сирене и мляко са отделили само за трапезата, която иде да стане на утрето т.е. Гергювден. Още от вечерта приготвят един хубав овен, който като са заколев харания (голям меден казан) надробен ще служи за главно ядене на „кошярната“ трпеза.
На Гергювден около пладнина, като стане сичко готовоедна жена ходи из цело да покани (да рюка) на „кошаря“; не само тези, които са роднини на тая коща, комшиите нязи (всички) кощи, които имат в по няколко кози параспор (по 5-6-7 т.е. малко), които рукани, като дойдаът първо след „ПомагаБог“ или „Помози Бог“, казват: „честита Ви кошаря!“ . И сетне, като седнат и се саберат всички, слагат софрата и като се наядат ходят си.
Другош тази „кошаря“ (трапеза) е ставала на къра при самата стока; там при самият билюк се е варил овена; в самия овчарски или козарски мях се е квасило „млякото и самото козарско ведро се е сирило сиренето за тези, които ще дойдат на „кошаря“ на ден Гергювден; а всичкто друго като; хляб, вино, ракия, мезе и пр., което е било потребно за трапезата, донисало се е от дома. Там, след като са яли и пилии благославяли, изигравало се е по хоро, и си ходили.
Овчарските фамилии, ако и да имат и те стока, както и козарските, не правят „кошаря“, защото около Гегювден, когато е потребно да се прави тази „кошаря“ техните овци са тога още на поле, та там при стоката си правят „кошаря“ самите овчари.
4. Илинден
На Илинден сяка една коща си закала (заколва) по един брав (овен) за курбан. Курбаните обикновено в други дни трябвада са готвят надробени в харания, а на този ден се пекат на шиш овните в пещ (чеверме).
Около пладнина, ага втаса (когато е готово) сичко, роднините и комшиите едни други са рюкат на трапеза с тия думи: Елате да поседим у нас на нашата трапеза. Едната плешка на овена или двете са отнисат на калтатата; така, който от една коща отиде у калтата си на гости, не трябва да отиде празен, а да вземе едно хлябче и на него отгоре като тури плешката, връзва ги в един месал, и като вземе в едната си ръка вързаното и една чотра вино, отива у калтата си да поседи на трапезата.
Другош (преди 15 – 20 години) тези Илинденски трапези посрещали са са на къра на един рид, неречен Свети Илия. Там на този рид се е яло, пило и играло, също така както и на „кошарята“.
5. Курбан
Около селото има някои места, които носят имената на някои от Светците през годината; така има Св. Костадин (Корилец преиначено или по-старо); Св. Спас (Корач); Св. Атанас и пр. Когато дойде деня на този празник, който си има юртище на по една от бърчините, клали и курбан. Това е било така у нас:
Още от заранта отнасят един или два овена, заедно с другите потреби за варенето му на юртището. Като го заколяи и очистят, сваряват месото наедно със сичката дреболия; т.е. ногите, главата, шкембето, дроба, червата и пр. Прик-вечер, около 8-9 часа, когато стане веке сичко готово, удря в село клепало и селянете хващат да са събирет. Жените отнисат колаци с колюво и по едно празно саханче. Там като отидат и наредят колаците, дохожда попа и ги спява. Сетне, като ги раздадат, сяка една жена слага празното си саханче близо до харанията, в която е варения курбан. Ашчията (ахчия – готвач) тога хваща с голямата курбанска лъжица и сипва във всяко саханче от курбана поравно докато са свъши сичкото месо. Сякой зима саханчето си, но преди да си тръгнат събират дискос (диск – в случая пари), с който да си плати овена и изиграват хоро.
6. Споредници
Арахангеловден, Димитровден, Гергювден, Илинден и другите по-големи празници, имали са споредници. Например ако Димитровден са падне в Петъ, то тога Петъкът, който е преди Димитровден е споредник на този празник. Споредниците са ги тачили също така, както и самите празници. Тези споредници са се празнували повечето за дивеч.
А за град са тачили сирната неделя, защото тога се сири градо. Също така за град са празнували и седемте четвъртъка, които са от Велиден до Спасовден.
Маринден са го празнували и тачили за змии.
Споредниците и до днес ги празнуват в Лещен, а тук у нас от отдавничко са ги оставили.
7. Муковден
На Власовден (11-ти февруари) секат влас (така са наричали болестта по говедата) и мукат. Още от рано направят една пита и слизат долу в подника при говедата. Питата завъртяват надясно триж на говедата на главите и им мукат: Мууууууу!
Сетне една жена, като вземе в ръката си балтия, хваща да сече някое дърво, а друга пък я пита: „Що сечеш?“ – „Влас сяка“ и отговаря. – „Сячи, сячи, пресечи го“ и казва пак другата. Това като правят до триж свършва са. Сетне една от домашните жени зима питата и я раздава на комшиите.
8. Боже – име
В Четвъртака преди Петковден правят празник: Боже-име.
На Север ¼ час от селото има един рид. Тоя рид, който си има развалена църквица, са казва Св. Герги; а защото на него се свършва и обряда на празника Боже-име носи и това същото име.
Още от заранта от сяка една коща са отнася жито на църкват, коя колко ще; и в същия ден сяка една коща да направи колак и да свари пшеница (коливо). Надвечер час около 10 излизат сички (но повечето жени) с колаците, пшеницата и вино на тоя рид; и като са съберат вриот (всички), дохожда попа, спява колаците и като ги раздадат, отиват си и са свършили с това.
Божето-име са посреща със същите обряди като и за курбан, но без овен. Отнесеното на църквата жито служи за курбан вместо овен.
9. Наместник
В сяка една коща вярват да има по един наместник (таласъм). В годината едноч правят на тоя наместник гозба. Тая гозба са прави през голям месец и в един понеделникНа тази гозба трябва да има и кокошка; кокошката се я заколват вътре на огнището при огъна да я опляшят (оскубят). От кокошката не трбва да се хвърля вън, а сичко вътре да си остане. Дори и кокалите, откак я изядат, трябва да не се хвърля вън, а да се турят по полиците. Тази гозба трябва да стане много кришно и на нея няма мъже, а само жени. От бонкашни жени се порукват само три; и те са избират да не са вдовици нито второженени. Когато да зайдот (да тръгват), най-възрастната захваща да благославя с тия думи: Е, дете, добре са събрахме на Наместниковата трапеза! Да е имовит, да е стаповит, да е яковит, да е домовит; Сух да ислязва, росен да дохожда и пр. Този стар хадет (обиай) в рядка коща се веке прави у нашето село; а в село Лящен прави са в сяка коща и сяка година.
10. Пеперуга
Пролетно и лятно време, когато е потрябно дъжд за акиня (скоро), а пък не лети (пада), тога правят Пеперуга, за да вали дъжд. Пеперугата я правят повечето у помаците. За пеперухата трябва да найдат едно момичена 12-13 години, което да е сираче, т.е. без баща и майка. Това момиче ко накичват с биле (повечето бъз) така, едното му само лице да се види, а сичко друго да е покрито със зеленина. От незнаен гроб трябва да найдат и да земат кокал, който с три-четири живи жабки ко окачват на това момиче, което е станало пеперуга. Когато веке сичко приготвят, тругват една браня моми с пепругата из село из коща в кощада пеят и да просят; жото, боб,и пр. Като щом влязат в една коща, пеперугата се запира с другите моми насред двора. Сетне като са отдели пеперугата от момите и поотиде понанетре (навътре) така, щото да е накрай потуна, тога една жена от кощата излива отгоре из потуна вода върху пеперугата. След това две моми и още други чифтом пеят тая песен:
"Пеперуго, летуго!
Дай ми Боже росица
Да навадим пшеница
Да направим колаци
Да нахраним сираци."
След това, като ги дарят с това, което просят отхождат в друга коща. Като изредят цялото селото и турци и кауре, момите са ходили с пеперугата, разделят си сичко, колкото са събрали.
А кокала от незнайният гроб с жабите, които са били окачени на пеперугата, хвърлят ги в някой вир или водно дере (поток). Като ходят момите низ селото открадват от някоя коща един помет от пещ (с голямо вардене да ги не видят) Тоя помет го натопяват в някой вир и оставят го да стои в него до три деня, а като сетне го извадят отнисат го в тази коща, отдето са го зели.
11. Сватба
Винаги трябва да има бял кон да товарят раклата.
Когато двама млади са заискат – не е било както сега да се срещат и да се виждат, и като момчето, като отиде да види момичето стои отвън на вратата, а момичето вътре и само се гледат отдалече. Забранено било да се виждат и да се допират и когато са на хорото са се хващали с кърпичка помежду им.
И двамата като вече се харесват, казват на бащите и на майките започва годежа. Взима младежа „нишан“ на годеницата – пръстен, коланче, обувки, плетени търлъчки, за да го носи на булката. Цялото семейство ходи с храна – готвено, в казани, жените с пити, с баници и вървят: „Годеж ще има тази вечер!“.
След годежа идва време за сватбата. Нарежда се чеиза – трябва да има до седем мулета да се натоварят да го откарат до младоженеца. Булката я „нашарват“ с пулове, слагат и тел на главата и червено було отзад, до земята покрита. Слагат я на едно столче до чеиза и до даровете, които тя ще дарява. Тъпаните свирят, хората играят, веселят се. Вече идва времето да си я закарат у свекъра и свекървата.
Свекървата обаче очаква с нетърпение на види какво ще взема – момиче или булка. И свекървата наблюдава дали се тресе тела на главата на булката. Ако се тресе означава, че тя се страхува от това какво ще стане вечерта. Ако ли не – тя си знае какво ще е вече.
И така, свекървата чака – на вратата чака, какво ще излезе утре. На сутринта момчето и момичето излизат и носят навито – в решето са го носили, „честно“ са го казвали тогава. Ако нещата не са наред, булката се закарва при майка си и баща си.
Ако всичко е наред се започва отново веселба – ядене, пиене – вино, блага ракия, чайове и така завършва първият ден на сватбата. Гостите хвърлят пари в решетото и така…
След това на вторият ден има поврътки. Тогава младите отиват у майката на булката.