История на с. Скребатно
В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Скребатно са регистрирани 110 лица. В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от Вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Скребатно (Искработа-и баля) е посочено като село, в което живеят 87 немюсюлмански семейства. В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Скребатно (Искработа) е посочено като село, в което живеят 41 немюсюлмански семейства. В XIX век Скребатно е смесено мюсюлманско и християнско село в Неврокопска кааза на Османската империя.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Скребатно (Skrébatno) е посочено като село с 95 домакинства, 45 жители помци и 270 българи. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическоэтнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Скребатно като село със 75 български и 20 помашки къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото: „Скребатно, намира се на север от Неврокоп 3 1/2 часа път. Сградено на неравно място в една котловина. Планинска местност. По полите на планината добри нивя и лозя; има селяне, които се занимават и със зидарство. Църква „Св. Петка“; четат и чели са само по български; старо училище с 50-тина ученика. На времени са отваряли нещо като I и II-й клас. Числото на къщите е 140, около 1/3 помаци, които се занимават с кираджилък.“
Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Скребатно е българомохамеданско и християнско селище. В него живеят 290 българи-мохамедани и 780 българи-християни в 60 помашки и 140 български къщи.
Църковна и просветна дейност
Църквата „Света Параскева“ е българска възрожденска църква в неврокопското село Скребатно, България, част от Неврокопска епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.
Храмът е построен в 1835 година. В архитектурно отношение представлява типичната за епохата трикорабна псевдобазилика с женска църква. Църквата е построена от майстори от село Ковачевица. Православният храм е изогрфисан от банските иконописци Молерови. През 70-те години на XX век е пристроена камбанария. Камбаната е излята в 1898 година и е дело на видните възрожденски майстори от Горно Броди Братя Алексови.
Просветна дейност
Училище
Килийното училище е открито в 1842 г. До отварянето на светското училище в килийното е имало учители попове. Децата са учели в къщите им.
Българското училище в с. Скребатно е отворено 1855 година, а през 1885 г. е построена нова сграда. Собственост е на Общината. В училището през 1906 – 1907 г. са учили 134 деца с двама учител. Издръжката на училището за същият период е 3.200 гроша.
Съгласно В. Кънчов „Българското училище в селото е от най-добре уредените. Има мъжко и женско отделение с по 4 отделения и 1-и клас. Скребатно е едно от най-събудените села и е духовен център на околните християнски села. Българите поминуват със зидарство, скотовъдство и работене лозя, а помаците са главно кираджии.“
Александър Димчев Праматаров: „Хората отдаваха голямо значение на образованието и доброволно без да има закон за задължително образование изпращаха децата си да учат. Просто имаше надпревара между родителите, пък и срамно беше да оставят децата си прости“.
Затова никак не е чудно, че с. Скребатно в един кратък период от време от 1860 до 1912 г. – за половин столетие ражда плеяда от образовани хора.
Училището в Скребатно затваря през 2003 година поради липса на деца.
Читалищна дейност
Село Скребатно е родно място на много заслужили българи, на цели фамилии, допринесли за развитието не само на Гоцеделчевския край, но и на България. Тук през 1919 година е образувано първото в Благоевградска област просветно дружество. Дружеството просъществува до края на 1923 година, а от 1 януари 1924 година започва да функционира като новоучредено читалище „Христо Ботев”, в което влизат членовете на дружеството. През юни 1923 г. е основана кредитна кооперация “Съгласие”, в чиято сграда се помещават читалището, театралния салон, магазина, канцелария и кметството. Читалището разполага също така и с библиотека. Към читалището има и самодейни групи – театрална група, хор, музикален оркестър и др. Наред с кредитна кооперация “Съгласие” е създадена Трудово-горската производителна кооперация „Добриля“, с която по-късно се обединяват, за конспиративни цели и срещи се ползва и църквата „Света Параскева“.
Музей
Богатата история на Скребатно е съхранена в музея създаден от хората и с какъвто могат да се похвалят малко градове, още по-малко села. Сградата е много стара, според някои източници – на над 300 години. До освобождението на Пиринския край от турско робство тя е била конак, след това – ковачница, а от 1925 година – прогимназия. В средата на 80 – те години на миналия век сградата е основно ремонтирана, а през 1978 година там - от инициативен комитет, с помощта на цялото население на селото, е била създадена музейна сбирка.
Освободителни борби и Съпротива
Скребатно винаги е било люлка на бунтари. Населението никога не се е примирявало с подтисничеството и винаги начело са били най-интелигентните.
Селото е дало много свидни жертви в освободителните борби и съпротивата. Сега в центъра на селото - на площада се намира паметникът на загиналите герои.
АРХИТЕКТУРА
Местоположението на селото е стръмно и къщите са съградени амфитеатрално, сравнително близо една до друга. Улиците са сравнително тесни. Къщите в Скребатно са двуетажни, покрити са с каменни плочи (тикли) и са направени от камък, кирпич и дърво, което селяните добиват от селската гора.
Към момента в село Скребатно няма много запазени възрожденски къщи. Има обаче и много полуразрушени, строени от майстори в периода 18 до края на XIX век. Те са типични за района родопски къщи и правят силно впечатление с майсторството, с което са били построени. Селото попада в така нареченият Неврокопски строително-зографски център, който в географски смисъл обединява културно и икономически дюлгерски селища от два планински масива: от Източните Родопи – между Дъбраш, Чеч и поречието на река Места, и в малка степен от южните части на Пирин, по-точно югозападните му склонове, покрай долината на река Места. Според историческите данни архитектурата в Скребатно се е развивала благодарение на село Ковачевица, което било най-голямо в творческо отношение и от него ежегодно излизали от 350 до 450 строители. В Скребатно към края на 18 век има души 250 дюлгери.
ОБЛЕКЛО
Интересна е симбиозата в смесените християнски и мюсюлмански села. Тя най-вече се отразява в облеклото, празниците и цялостното поведение. През 2008 година в с. Скребатно живеят само 8 християни, всички останали са мюсюлмани, но независимо от вероизповеданието почти цялото население са атеисти. От десетки години не се прави разлика по вероизповедание - едва ли има и една къща от селото в която да няма смесен брак и това се приема като нещо естествено. В с. Скребатно съжителството на християнският кръст и минарето на джамията в хармония.
