История на с. Рибново

Село Рѝбново е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград. Известно е в цяла България със своите сватби, традиции и обичаи.

Село Рибново се намира в планински район. Населението се състои само от помаци. Село Рибново е с най-голямо население в община Гърмен. То е на 21 км от Гърмен и на 30 от Гоце Делчев. До селото са открити находища на антимон, които са били експлоатирани до средата на 60-те години на 20-ти век.

Край Рибново през 1977 г. е открит античен некропол.

По време на Османската империя село Рибново е включено в подробен регистър от 1478 година, в който са изброени главите на домакинствата поименно. Регистрирани са 81 християнски домакинства, от които 4 на несемейни и 2 на вдовици.

В съкратен регистър от 1519 година от Рибново са вписани 104 християнски и едно мюсюлманско домакинство.

В друг документ, съставен в периода 1524 – 1537 година Рибново фигурира като село, в което има 91 християнски домакинства, 15 неженени християни, 4 вдовици, 1 мюсюлманско домакинство и 2 неженени мюсюлмани. В регистъра от 1530 година Рибново фигурира като село с 91 християнски домакинства, 15 неженени християни, 8 вдовици, 1 мюсюлманско домакинство и 2 неженени мюсюлмани.

Според джизие регистъра от 1615 година броят на немюсюлманските домакинства в Рибново е бил 43.

„Обобщен списък за джизието на неверниците във вилаета допълнение на Неврекоб за 1045 (17.VI.1635-4.VI.1636 г.)"

[Подпис: нечетлив]. [Печат: нечетлив].

[Бележка]: [Това] е обобщен [списък], представен от регистъра. [Списъкът е] съставен от ел-хадж Ахмед ага, 23 [ден от] месец реджеб 1051 (28.Х.1641) r.

Обобщен списък за джизието на неверниците във вилаета допълнение на Неврекоб за 1045 г.

„………….., село Рибне 44 ханета………….“

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Рибново (Рибне) е посочено като село, в което живеят 44 християнски семейства. В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Рибново (Рибне) е посочено като село, в което живеят 10 немюсюлмански семейства.

Във вакъфските тефтери намираме следната информация за Рибново:

През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в каазата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Рибново е представено от християнин.

В Рибново през 1660 г. все още има отделни християнски фамилии, но навред, където ислямизацията веднъж е отпочнала, вече към 20-те години на ХVIII век приключва със 100% успех.

В документ от 1722 – 1723 година Рибново е регистрирано като село, от което данъкът авариз се плаща от 41 мюсюлмански семейства или 16 2/3 ханета, от които 9 владеят чифт. В по-късно обновено допълнение към документа са изброени поименно главите на домакинствата в селото, всичките от които мюсюлмански. От регистрираните общо 53 глави на домакинства, 9 владеят чифт. От тях са освободени от данъка 1 имам (Осман, син на Бали), 1 мюезин на доброволни начала (Мехмед, син на Мухаррем), 5 вдовици, 1 бедняк / нетрудоспособен, а 4 имат запустял или разрушен имот, или са починали. В османските документи селото често се среща изписано Рибна или Рибне (на османски турски: ريــبــنــه).

В XIX век Рибново е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рибна (Ribna) е посочено като село със 100 домакинства и 260 жители помаци.

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Рибна като село със 100 помашки къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото: „Рибно, село на Ю от Илипово (Филипово). Местоположение планинисто; поминък: дърводелство. Жителите са само помаци – 80 къщи.“

Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Рибново е българомохамеданско селище. В него живеят 560 българи-мохамедани в 105 къщи. Според Стефан Веркович към края на XIX век Рибново (Рибна) има мюсюлманско мъжко население 320 души, което живее в 100 къщи.

Поминък

За поминъка на населението ни дават представа количествата десятък върху общият добив на зърнени храни в Рибново.

Количество десятък в Рибново през последната четвърт на ХV - 20-те години на ХVI век

Наименование	пшеница	ечемик	овес	ръж	просо
с. Рибново 75 дом.	3500	250		2500	500

В. Кънчов в „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“ пише за региона:

„Чечко. Планинците се поминуват със скотовъдство, правене аби, кираджилък и зидарство. Населението е българско, но една голяма част от него е потурчена. Колкото отиваме по на югоизток, толкоз повече помаците преобладават и когато стигнем долината на Рата, настъпваме в чисто помашка местност, известна под името Чечко.“

„Народът се поминува със скотовъдство и пчеларство, на второ място стои земеделието и тъкането на платове. Така също ловджийството е много развито. По планините пасат много овци и кози, които съставят главния местен поминък. По долините се сее ръж, ечемик, овес и по ниските места пшеница. Рядко в някои ниски села садят лозя. Храната им не достига и те си докупуват от Драмско или Скеченско. Пчеларството в тия места е много развито. Във всяко село има голямо число кошари и захарта се заместя с мед. Восъкът оттук се разнася за Серско и Драмско и съставя един от най-добрите приходи на населението.“

„Спазили се много християнски и езически обичаи. Почитат празниците, като Св. Георги, Нова година и др. При рождението, сватбите и смъртта са запазени същите обичаи, каквито ги има у българите по околните места. Играят хоро поотделно мъжете от жените. Тук има добри свирачи на кавал.

Боренето и надтичането са на голяма почит у всичките неврокопски помаци. Особено ония, които излизат победители при надтичването, вземат големи подаръци, които дава цялото село. Тия неща стават обикновено по празниците през байрама и по сватбите. Тичат от 1/2 час разстояние, някой път и повече.“

Животът на жителите на село Рибново винаги е бил свързан със земеделието и животновъдството. Съпътствани са били от лозарство, пчеларство. Отглеждат се овце и кози а по късно и крави. С коне, мулета, магарета и волове се обработвала земята. Плодородна земя не съществувала затова рибанеца превръщал скалата в почва.

Лозарството продължило да съществува до края на 20-ти век, а лозята се намират около р. Места. От селото се е пътувало до там около два часа с коне и мулета.

В. Кънчов: А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница

XIX. Неврокопската каза, Статистика на населението на Неврокопската каза. — Производство.

Статистическа таблица на всичките Чечки села според сведения на селяни,

добре запознати с местността.

Закриляно от планината, селото и до сега живее своят неповторим суров живот. Жителите му следват строго традициите, а децата от малки се учат да помагат на семейството си и на другите.

Съществена част от традицията е гостоприемството. В селото винаги ще намерите подслон, храна u блага дума.

В същото изследване В. Кънчов пише за целия регион: „Въобще в цялата тая помашка околност гостоприемството е голямо. Всякое село има отделна къща, много добре наредена, гдето се приемат и хранят безплатно чужденците. Тая къща има свои имущества, от които се поддържа. Богатите къщи си имат свои отделни стаи за гостите.“ Това описва напълно хората в селото.

Рибново е палено и опожарявано два пъти. Първият палеж на Рибново, се осъществява през 1903 година по времето на Илинденско-Преображенското въстание. Второто опожаряване е през 1912 година по времето на Балканската война. Село Рибново до такава степен е опожарено, че оцеляват 2 къщи, една от които стои непокътната и до днес, като символ на Рибново (Ликовата къща).

Опожарявания на Рибново

Просветна дейност

Началото на светското образование в село Рибново се поставя през 1921 година с откриването на начално училище. Дълги години децата от с. Рибново е трябвало да ходят на училище в съседните дела Скребатно и Осиково.

Един от първите главни учители е Илия Крантев. Той спечелил доверието на децата и родителите им като рисувал на площада в селото. Хората с интерес го наблюдавали. Даскалът ходел по къщи, ниви, воденици, мелници и разговарял и умолявал хората да си пускат децата на училище. Това спомогнало родителите да се съгласят, а децата да ходят с интерес и желание на училище.

Постепенно са привлечени много учители, които да се погрижат за образоването на децата от това така различно и открояващо се Българско село.

Учители са идвали от различни краища на България - от Дупница, Кюстендил, Благоевград и много други градове.

Ролята на Директор тогава е изпълнявал главния учител. Учителите се посрещали и изпращали с много дарове, армагани, носии за спомен от жителите на селото. Раздялата с учителите е било голямо събитие и са ги съпровождали и изпращали до асфалтовия път, който води към Гоце Делчев.

Сбогуване с главния учител Анастасия Иванова
Ученици от с. Рибново с учителя Илия П. Крантев, 1937 г.
Ученици от с. Рибново с учителя Илия П. Крантев, 1937 г.

От 1924 година до 1951 в училището са се обучавали ученици до 3 клас и до 4 клас, като някои години е нямало учебна дейност.

Модернизирането на класното училище настъпва след 1951 година, когато училището от начално се превръща в Основно училище „Анещи Узунов“.

Цели три години жителите на село Рибново се включват всеки със помощ и труд под ръководството на кмета и властимащите тогава, за построяването на ново училище и през 1960 година то отваря врати.

Анещи Узунов

Училището е със статут на основно до месец юни 1993 година, когато със Заповед № РД-14-26 от 09.06.1993г. на министъра на образованието науката и културата е преобразувано в средно общообразователно училище, като заедно с това, получава и новото си име СОУ „Йордан Йовков“. Това е огромна стъпка напред, както с новопостъпили специалисти, така и с новопостъпили ученици, идващи от съседните села Осиково и Скребатно, което само по себе си помага за оживяване на цялото село Рибново.

През 2008 година, училището става училище приемник на основното училище от село Осиково, като освен че прииждат още ученици от основния и началния етап на образованието, заедно с тях, училището става средищно.

С влизането в сила от 01.08.2016г. на Закона за предучилищното и училищното образование училището се преобразува в Средно училище „Йордан Йовков“ село Рибново.

Директори на училището след преобразуването му в СОУ са: Ахмед Башев – от 1994 г. до 1998 г., Джемал Авдиков – от 1998 г. до 2001 г., Феим Иса – от 2001г. до 2011г., Манчо Джуркин – от 2011 г. до 2014 г., Светослав Беков – от 2014г. до 2015г. Директор на училището от м. Септември 2015 г. до настоящата дата е Манчо Джуркин.

Занаяти

Занаятчии в селото никога не е имало много. Практикували са се занаяти като самарджийство, ковачество, абаджийство, дюлгерство, воденичарство и др. Сред жителите на Рибново били много разпространени бакърените u глинени съдове, които купували от Неврокоп. Много от мъжете в Рибново се занимавали с изработване на различни дървени предмети. С продажбата на предмети за битово потребление местните майстори допълвали нуждите си от храна. Някои дърводелци в селото се занимавали с кацарство – качета и бъклици.

Впечатление правят прекрасните килими, козяци, китеници, черги, цедилки и престилки с причудливи орнаменти и ярки цветове, които жените тъкат вкъщи.

Архитектура

Местоположението на село Рибново е стръмно и къщите и тук са съградени амфитеатрално, близо една до друга. Улиците са сравнително тесни.

Старите къщи в Рибново са строени от майстори от Ковачевица и Лещен, тъй като в миналото в селото не е имало много дюлгери. Къщите в Рибново са били двуетажни, като част от тях са построени от майсторите от Ковачевишката школа.

Първоначално рибанци се учат на дюлгерство от майсторите на Ковачевица. Такъв е бил майстор Стоян. До средата на 20 век цялото село е от къщи около местността Въбела и всички те са покрити с каменни плочи - тикли Единствената сграда с керемиди е тази на кооперацията.

Къщите са с високи дувари от камък, дърво, кал или хоросан. Покривите са покрити са каменни плочи – тикли.

До вторият етаж се стига с помощта на дървена стълба. На вторият етаж са разположени стаите за живеене. Едно от най важните помещения, което е открито е потума (чардак, капак), който обикновено гледа на юг и където са извършвани редица всекидневни дейности. Обикновено и в Рибново младите живеят със семейството, а много къщи имат и отделна стая за готвене (кухня). Във почти всяка къща има хамам – място за къпане.

На долния етаж – в подника (двора), е била стоката - овце, кози, крави и други. Ако стопанина е занаятчия, работилницата му се е намирала също в подника.

В стаята (одаята) имало миндери или нарове (кревати). В стените на одаята се намирали малки ниши с вратички, ползвани за различни цели.

Цялата одая е застлана с тъкани черги, килими, китеници, реснаци, кожи от кози, рогозки и парцалени черги. Спи се върху рогозини, нарове, кревати Завивката е от черги и кепета.

Хората са се хранили на малка кръгла и ниска маса наречена синия, а за сядене са имали трикраки столчета.

Прозорците са малки дървени с капаци отвън - кепенци. Тавана е с гредоред с летви измазани с чеп-вар и ситна слама. В стаята е и огнището с комин за готвене и отопление. На огнището се закача бакъра в който се вари обикновено млякото.

Посудата се състояла от паници, калички, ладки, кюпове,ибрици –все от глина а също дървени лъжици, бъкли и каци. Използвани са и метални съдове като гюмове, бакъри тенджери и др.

Обикновено в къщата се има дървен стан за тъкане, рудан, дарък, бъкли, калици, плетени кошове, каци, сандъци, рало, сърпове, косери, брадви, длета, преси и други.

Така се живее до към средата на 20-ти век - до 1958 година осветлението в Рибново е с газови лампи и фенери.

Облекло

Женско облекло

Традиционното женско облекла са шалварите (диме), елек, украсен с гайтани и пайети (пулчета), антерия, тюлбе (забрадка) - бяло или тъмно ако в семейството е имало смъртен случай и фередже.

На главата се слага по д забрадката кундак (за прибиране на косата) с различни цветове според възрастта и семейното положение. Възрастните жени са носели на главите си капи (шапки) със синце (пулчета), върху които слагат кърпа.

Обути са с шарени бели и ли тъмни вълнени чорапи, украсени с красиви шарки.

Пафти, обици, наниз от парички, кратител (гривна) са част от накитите на рибанската жена. Престилките (софра) са били ткани на стан и представлявали комбинация от различни фигури – стълбици, ромбовидни фигури и други, за които някои автори смятат, че имат тракийски произход.

За долни дрехи са носени ленени кошули и гащи. Връхна дреха е сетрето - от кадифе, което се носи под фереджето.

Мъжко облекло

Мъжете са с шалвари от аба и палто от аба. Долни дрехи са кошулята. Носят се също антерия (риза) и любадѐ - елек без ръкави. На кръста са носили пояс, обикновено червен.

Краката са обувани по рано с навуща и цървули а по късно с кожени обувки и кундури.

Децата също са носели кошули, а на главата – капа със синце (наниз, гердан) и жълтица.

Хора от Рибново
Хора от Рибново в традиционно облекло, средата на 20-век
Танцовият състав при НЧ „Изгрев – 1956“, с. Рибново, втората половина на 20-ти век
Танцовият състав при НЧ „Изгрев – 1956“, с. Рибново, втората половина на 20-ти век
Тюлбе - 2025 г.
Тюлбе - 2025 г.
Еек - 2025 г.
Елек - 2025 г.
Софра - 2025 г.
Носия - 2025 г.
Носия - 2025 г.