Данъчни единици и основни данъци
Хане (от турски: дом, къща) е облагателна единица в Османската империя. Терминът се е използвал в османската данъчна практика за обозначаване на различни по обхват облагателни единици и се е прилагал както по отношение на немюсюлманското, така и по отношение на мюсюлманското население.
Джизие хане
Джизие хането е облагателна единица за събиране на данъка джизие от немюсюлманите. През XV-XVII век джизие хането съответства най-често на семейство от мъж, жена и техните незадомени деца. С оглед на демографските изследвания джизие хането се приема средно като петчленно семейство, макар че в някои райони се е сътояло от две или повече малки семейства, обединени от родствени връзки, колективен труд и общ дом (задруга). Тъй като след 1690-1691 година данъкът джизие става поголовен, терминът загубва своето значение.
Данък джизие
Джизие или харач е паричен данък в мюсюлманските страни, който бил събиран от немюсюлманското население. В Османската империя термините джизие и харадж били смесвани. И двата обозначавали поголовния данък, събиран от християни и евреи. Поголовният данък бил един от най-доходоносните налози.
От заплащането на пълния или частичен размер на джизието са освобождавани немюсюлманите, участващи в османската армия или охраняващи проходите (войнуци, мартолоси, дервентджии), както и недъгави, немюсюлмански духовници, лица или групи, натоварени с по-особена служба в полза на централната власт, родители на деца, събирани за еничари. През 1490 година в Софийския санджак от един войнук се събирали 7 акчета, докато обикновеното раетско хане заплащало средно по 74 – 76 акчета. Намалено джизие са заплащали жители на гранични райони по време на война, раята от земите, близки до бойния театър и след опустошения.
Данъкът не е бил твърдо фиксиран и в еднакъв размер за различните области.
Данък Харач
Терминът харач бил използван и за обозначаване на данъка, заплащан на Османската империя от васалните християнски държави. Статутът на васалност към империята включвал задължението васалните християнски страни да изплащат специален данък. Плащането му (както и изпращането на военни отряди в помощ на османските войски) изразявало подчинеността на съответните държави спрямо Високата порта. Размерът на хараджа съответствал на степента на зависимост на съответната страна. Отказът да се заплаща харач бил равностоен на отхвърляне на османския сюзеренитет.
Събиране на данъците
С налагането и събирането на данъците се занимавал специален отдел в Дефтерхането, наречен Счетоводна канцелария за джизието. Той бил събиран от държавни чиновници – джизиедари (хараджари) в полза на държавата и рядко – в полза на феодални владетели. През XV век с джизие били облагани и вдовици, т.е. по това време той бил по-скоро подворен данък.)