Празници по разкази на жителите
Религиозни празници
Религиозните празници за мюсюлманите са Рамазан Байрам, Курбан Байрам, Рождеството на Мохамед и петъчният ден.
Възкачването на Мохамед – легенда.
Мохамед се е възкачил приживе (жив) на небесата. До тогава всички вярващи – и християни, и мюсюлмани, когато са се молили на Бога са се обръщали към Йерусалим. Там има много и различни храмове.
Легендата гласи, че на ангелът (меляйке) Джибрил (Гавриил) му било наредено да отиде и да вземе Мохамед, за да му покаже рая и ада. Трябвало да отиде в джамията в Йерусалим.
Там Мохамед се молил. Тогава меляйке Джибрил (Архангел Гавриил) пристига на своят ат (кон). Джибрил накарал Мохамед да се преоблече в дрехи, които да го предпазят при пътуването и да се качи на коня, за да тръгнат. Конят обаче бил много висок и Мохамед не можел да се качи. Тогава той стъпва на една скала и успял.
Потеглили заедно на коня Джибрил и Мохамед, но заедно с тях се откъснала и скалата. Тогава Джибрил наредил на скалата да спре. Скалата се отделила от краката на Мохамед, но не паднала на земята. Останала във въздуха.
Хората, които ходели на поклонение – християни, мюсюлмани, евреи, будисти и всякакви, спрели да ходят. Уплашили се, че скалата ще падне върху тях. За да не падне скалата са построили колони, които ако падне скалата да я задържат. Самата скала съм чул, че още е във въздуха.
Петъчният ден, е също празник. Това е седмичен празник или Малък Байрам (Арфета). Изразява се в молитва, наречена „Джумая“, за която са необходими поне трима човека. Думата Джумая означава ден за събиране, а джамия – място за събиране. Жените не могат да правят Джумая. Те извършват обреда вкъщи, където се подготвят за празника. Петъкът е най-превъзходният ден от седмицата и е седмичният празник за мюсюлманите.
Рамазан Байрам Преди празника се пости един месец, през който месец от изгрев до залез не се яде и не се пие (рамазан – в превод горещ, защото това е най-горещият месец в годината – това е и деветият месец по ислямският календар). Сутрин и вечер се отправя благодарствена молитва. Празникът продължава три дни и настъпва в чест на приключването на поста през свещения месец Рамазан. В първия ден на празника мъжете присъстват на служба в джамията, по-младите целуват ръка на по-възрастните, след което се прибират вкъщи на празничната трапеза. Задължително малките искат прошка от по- големите. Поздравът е: „Ейд мубарак!“, в превод: „Щастлив празник!“ или '' Честит байрам''.
Сервират се капама, баница, мекици, халва, баклава, сладки, кафе, курабии с ядки и пудра захар, от там идва и другото име на празника – Шекер Байрам. Ходи се при роднини, като правилото е по-младите да посещават по-възрастните.
Първо се ходи при родителите на жената, а по-късно празникът продължава с посещение при родителите на мъжа. Децата обикалят къщите и получават мекици и бонбони. Съществува и типичната за християните благотворителност по Коледа, но за мюсюлманите тя е задължителна, определя се от доходите им и по-скоро се приема като данък, отколкото като акт на щедрост.
Празникът се отбелязва от 624г и винаги преминава в много веселие и шум. Курбан Байрам – разликата между двата празника е 70 дни. Преди този празник не се гладува. Отбелязването на Курбан байрама чества един сюжет, залегнал в основата на трите аврамически религии юдаизъм, християнство и ислям, а именно Аврамовата жертва. В ислямската традиция това е Ибрахимовата жертва по името на пророка Ибрахим, който трябвало да пожертва за бога най-скъпото си – своя син Исмаил, но Аллах в последния момент заменил момчето с овен. Този митологичен разказ за вярата на човека и милостта на Бога се ознаменува ежегодно от мюсюлманите по света с жертвоприношение, като тържествата продължават от 3 до 7 дни. Преди и след жертвоприношението се изричат молитви.
Една трета от жертвеното животно се оставя у дома за семейството, една трета се раздава на роднини, а останалата една трета – на съседи и на по-бедни хора. В дома се прави богата трапеза с баници, пилаф, курбан чорба, баклава, на която се канят роднини. Младите членове на семейството вземат прошка от по-възрастните.
Според традицията месото трябва да се изяде още същия ден. Празникът курбан байрам е съпроводен и с народна музика и танци на селищния площад. В миналото на байрама са се изпълнявали маскарадни игри. За младите и децата се връзват люлки.
Рождество на Мохамед Рождеството на Мохамед е третият най-важен празник. Започва да се празнува 300 години след възникването на исляма, като за рожден ден на пророка се счита 12-тият ден от третият месец според ислямският лунен календар, като всяка година е различно. На Рождеството на пророка Мохамед се чете историята на живота му (хадиси), която е описана в стихове от Сюлейман Челеби. Прието е да се канят гости, да се угощават и да се раздава храна на бедните.
(Бележка: Първото споменаване на празника е от 12 век. Счита се, че този празник е възникнал под влияние на християнския празник „Рождество Христово“. Ето защо дълго време той не бил приеман от религиозните авторитети. Едва по-късно тази дата е започнала да се чества като „одобрено нововъведение“. )
Друг празник е Благовец – наричаха го така, защото щяла да дойде блага вест Празнуваше се на 7 април (по стар стил – сега се празнува на 25 март). Когато наближеше датата майката ще свари качамак, бащата ще купи халва, за да хапнат всички нещо сладко в чест на празника. Имаше и ритуали. Децата от махалата се събирахме и носехме звънци, лопачки, дето слагат на овцете, тунчета и звъняхме по цялото село. Влизахме в къщите и обикаляхме по ъглите. Звъняхме със звънците или удряхме тюмберлечката и гонехме лошите духове. Чорбаджията на къщата ще ни раздаде по нещо – сухи плодове (шушулки) или друго. После децата продължавахме към Ливаде. Там имаше върби.
Там с тюмберлечките по върбите и леските дрънкахме, за да прогоним опасните животни – змии, смоци и други, за да не ни срещат през лятото. По това време върбата се е развила. По-живите деца се качваха по върбата и си отрязваха пръчка. После обелваха кората. Тя, върбата тогава вече се е развила и имаше мъзга. После навиваха кората, за да стане като свирка (фуния) и накрая я закопчаваше с бодил от трън, за да не се развие. Тази свирка се наричаше бурия. За да може да свири обаче трябваше и оше нещо. Взимаше се още една малка пръчица, почистваше се от кората и се вкарваше в по-тясната част. Леко се притискаше с устата, за да стане като мундщук и се свиреше. Когато тръгвахме насам, всички деца, които си бяха направили бурии, свиреха по пътя.
На Благовец момичетата за женене и майките им, изнасят прикята (чеиза) на „капака“, на потума се нареждат, за да я видят преминаващите и да знаят, че момата не е бедна и има прикя.
Задължене за раздаване на помощи (извън празниците). Задължението за пазенето на тайна При подпомагането на нуждаещите се – даровете – храна, дрехи и други, не бива да се раздават показно. Тогава доброто дело вече не е добро, а грях за даруващият. Пазенето на тайна е абсолютно задължително, за да не се нарани достойнството на човека. Размера на помощта се определя в зависимост от възможностите на даруващият.
Задължение за посещаване на Мека Ако си богат трябва да отидеш поне веднъж в Мека. Това се прави на Курбан Байрам. В началото киблата (посоката, в която се обръщат мюсюлманите) е била към Йерусалим, към Храмовият хълм – трето най-свещенно място за исляма. Сега вече е към Мека, към Свещената джамия. Тя е най-голямата, най-старата и най-почитаната джамия, в чийто двор се намира древният храм Кааба, в източния ъгъл на който е вграден „Черният камък“ (висящият камък), за който се предполага, че е остатък от метеорит. Джамията е известна също и като Харам или Харам Шариф.
Сватбени обичаи
Годеж (главене)
Първо момчето, залюбило момичето, ще го попита дали родителите ѝ ще приемат пратениците – годежари, които ще я поискат от тях.
Ако отговорът е положителен, пратениците отиват в дома на момичето, за да го поискат. След като се получи съгласие от страна на родителите, се насрочва годеж.
За годежа, мъжката страна закупува пръстен и накити. Също така бащата на младежа закупува храната и всичко необходимо за годежа.
Родителите на момичето очакват и посрещат с „Добре дошли“ годежарите. На събитието присъстват близки и роднини.
Подаръците се показват на всички, след което се празнува
Сватба
След извършването на годежа се насрочва сватбата. От годежа до сватбата може да мине много време. През това време се прави необходимата подготовка.
Момичето има чеиз – „прикьо“. В деня на сватбата в дома на булката близки я подготвят за сватбата. Украсяват я, като я рисуват с къна. Момичетата, които ѝ помагат, пеят и танцуват.
След като е приключила подготовката, се слага булото на момичето – червено на цвят.
През това време от мъжката страна идват пратеници – конници, съпроводени от музика, за да вземат булката. Музиката я урежда младоженецът.
Багажът на булката е подготвен, а тя седи на столче до него и се оглежда в огледало.
Преди да тръгне спускат булото.
Пратениците на младоженеца започват да товарят чеиза на конете.
Конят, предназначен за булката е сив и украсен, с гем. Близките ѝ помагат да се качи на коня, който след това се води от деверите.
При извеждането на булката музиката свири прощални песни:
„Прощавай майко, прощавай!
Прощавай роде голяма…“
Младоженецът очаква булката в новият ѝ дом.
При сватбеното шествие също има ритуал. Минава се задължително през чешма. Там придружителят сваля обувката на булката и уж гребват вода, която поднася на булката да отпие. Това се нарича „напиване на булката“.
След това шествието продължава към дома на младоженеца, който чака зад портата заедно със семейството си и роднините.
Младоженецът я сваля от коня и я пренася по стълбите.
Така булката влиза в дома на младоженеца.
Венчавка
Младоженецът няма право да докосне булката, ако няма венчавка
Извършва се с представители от двете страни. Не е необходимо младоженците да присъстват на ритуала.
Ходжата пее специална молитва, след като е попитал присъстващите дали са съгласни с брака. Тогава вече младоженците могат да бъдат вече по-близки.
Следва измиването на невястата. Измиването се извършва от младоженеца с прясно мляко.
Показва се чеизът на булката, като тя отново седи на ниско столче като се оглежда в огледало. Кипри се пред багажа си…
След това се празнува. В началото на празника се раздават предварително закупени дарове – чорапи, кърпи и други, които булката раздава на гостите.
На вторият ден все още се празнува. Всички по ред – майката, бащата, свекър, свекърва водят хорото.
ОБИЧАЯТ С РИЗАТА
На сутринта, след като младите са преспали заедно, трябваше да се докаже / покаже дали булката е „честна“. Тогава празникът продължаваше.
Ако нещата не бяха както трябва всичко се връщаше – и чеиза и булката.
Тогава тя можеше пак да се ожени, но другаде – на друго място.
Ритуал „Възвратки“
На този ритуал се отива обратно у родителите на булката, като всички носят подаръци.
Рода на младоженеца носят приготвени баници и храна. Родителите на булката също са се подготвили за гостите. Присъстват и роднини.
Булката се връща у дома. Пее се песента „Досега съм те слушала майко, сега ще слушам свекърва…“
Празникът продължава с хора, песни и веселие.
Булката целува ръка на свекъра и свекървата.