Лещен
Фамилиите в селото са Киричеви, Кафкови, Барзеви, Керини, Кашеви, Аврамови, Гаджеви, Папанови, Деклиеви, Делчеви, Гамишеви, Тодорини, Итрилови, Кундеви, Кюлеви и Барзеви (от Ковачевица), Войнови, Тупчеви.
От Кирчо Киричев, на 87 години, 26.08.2023 г.
До двайсетгодишна възраст живях в Лещен, а после се преместихме в Карлово. По-голямата част от Киричевия род живеят в Пазарджик, една част живеят в София, има и от Карлово и от Северна България.
Горно Дряново
Господев, 27.08.2023 г.
Стара фамилия е Шаркови. По-нови фамилии са Капсъзови е нова фамилия – тук е имала турска казарма (има и в Ковачевица), Ходжови, Дрянковски има и в Ковачевица – в Дряново е Дренчеви, Лекин/и е много стара фамилия в Дряново, но произхода не се знае.
Ахмед Пехливанов, 27.08.2023 г.
Пингови – много стар род. Дошли са от Егейска Македония.
Дренчеви – били са двама братя. Единият остава в Ковачевица и дава началото на родя Дренкови. Вторият остава в Дряново и дава началото на рода Дренчеви.
Господеви – получена е от прякор. Има такава в Ковачевица
Пехливанови – има такава в Ковачевица. Първият Пехливанов е бил по време на турското робство 20 години кмет в Дряново. В резулат на това фамилията е наречена на прякора „михтар“ (кмет). „Михтареви“ имали дъщеря, която се омъжила за човек на име Алю от Господеви.
По това време са променяни имената на населението. Било е към 1938 година – тогава може би нашата фамилия е била променена от Михтареви на Пехливанови, въпреки че смяната на имената е започнала още през 1912 година, когато районът се присъединява към България.
Точната година я знам, защото баща ми е служил войник под името Михтарев през 1936 година в Неврокоп.
Рода е малък, защото не е имало много деца. Дядо ми е загинал през първата световна война. Тъй като България, Турция и Гърция се оказват съюзници във войната. Тук през 1917 година са мобилизирали войници, след като ги събрали в Горна Джумая (Благоевград), са им дали възможност да изберат в коя армия ще отидат. Не всички хора от селата – например Дъбница, Хвостяне, Блатска, по онова време не са говорели български. Тогава двамата братя се разделили. Единият – по-малкият, дядо ми решава да отиде в турската армия. Разделят се, за да може поне единият, ако другият се загуби във войната да гледа и двете семейства. Дядо ми не се е върнал от войната. Загинал е някъде. Казвал се е Мурад Алилов Пехливанов. На Чала Карая (чал - връх, глава, карая - на брега, или върхът край морето) са загинали 500 000 войници. В морето се бил закотвил далекобоен английски кораб и е обстрелвал бойниците. Там сега има паметна плоча с имената на загиналите.
Другият брат участва на Руският фронт. Там е раняван, но успява да се върне.
Ковачевица
Леля Стойка, 30.08.2023 г.
Дядо ми беше свещеник – Стоян Хорозов, завършил в Света гора. А дъщерите му бяха природно интелигентни. Мойте деди са дошли от Охридското езеро, от Албания. Бягали са от потурчването. Моят дядо – другият ми дядо, се казва Карамфил Йорче. И понеже тук няма такава фамилия е станал Йоржев. И на всичките му съдове на капаците има надпис – Карамфил Йорче.
Когато идват арнаутите – а те са били големи майстори, тук са живеели в колиби. И тогава те са прекарали арнаутската чешма. С калени тръби. И така са почнали да строят тези големи къщи.
И моят дядо - на баща ми баща, бил голям майстор и е водил група. Отиват в Драма, бутат там една стара къща, намира той една голяма тенекия жълтици – в комина вградена. Взел ги той – нарамил ги в един чувал, и тръгнал. Три дена пътувал. През нощта вървял, а през деня спал и се криел. Пристигнал тука и понеже имал вече богатство накупил пчели, посуда за вкъщи. Много е умеел, но починал млад – на 38 години. И моят баща почина на толкова. А баба ми с парите заедно се оженила у Даскалови. И така отишли парите. После майка я питала къде са – само две жълтички останали.
Но аз помня – големи майстори бяха арнаутите. Правили са всичко. Правили са чешми Аз помня горния чучур как течеше. Беше там до Бижевата къща – там туряхме казаните. Беше пералня.
Други – Тетимци са от Тетово.
Тука повечето от Македония са избягали. А нашите от арнаутите.
Мария Банева, 31.08.2023 г.
Стар род са Барнилови – Стоимен идва като момче от Албания и се жени за Жерева Илинка. Той идва с много хора, повечето от които остават в Скребатно.
Други са Карантеви (кръстниците) – те отиват в Балдево. Когато бащата Стоимен остарява, споменава за две имена, които да се споменават при помените – Нана и Петкана.
Другата част от семейството, останала в Албания е потурчена.
Няколко години след като дошъл Стоимен организира бригада дюлгери, които отиват на гурбет. Той прави скиците на сградите и наглежда строежите. Строи училище в Пазарджик, в Батак, в цялата област, Беломорието, Солун и където могъл. Замогнал се.
Има 2 деца - син и дъщеря. Синът през 1913 г. е убит в Балканската война.
Семейна снимка от 1912 г. В средата е бащата на Мария Бенчева.
Фамилни имена от Ковачевица
Дрянкови, Гюзлеви, Хорозови (много голям род), Бангови, Баневи, Йоржеви, Урдеви, Дразлеви, Тетимови (от Тетим – кехая), Папратилови, Костяневи, Карамфилови, Котово, Жангозови, Таушанови, Фиданини, Гьоргови, Главчеви, Чолакови, Жуглеви, Бенчеви, Шутеви, Чурилкови, Кондеви, Бълтакови, Пальови (животновъди), Поптомови