Лещен
Леля Рада Делчева (Киричева) – Лещен, 26.08.2023 г.
Вярвали са нашите хора в лоши духове. Вярвали са.
Вярвали са в караконджули и таласъми - на нас децата ни беше забранено да излизаме през нощта.
Много се говореше са самодиви, самовили, таласъми. Но най-много тук говореха за Селското дето ходи из селото. Чува се през нощта тропот на конски копита, шумове. Като кон - муле. Излизали му искри под копитата. Виждали са го и като куче.
Една стринка имам. През нощта отишла до тоалетната. И когато се върнала, започнала да приказва, че е видяла нещо. Беше се изплашил много.
Лееше се куршум – лееше се за уплах, а против уроки се гасеше въглен.
Правеха се и магии. Имаше една жена, дето правеше лоши магии. След това човек имаше главоболие. Тогава се пръска със здравец и светена вода в цялата къща, а китката е вързана с червен конец
Имаше хора, като не ти е добре отиваш да те лекуват. Имаше и една жена, която като ти излезе нещо на шията – твърдо такова, железници им викаха, го триеше – триеше, и минаваше.
Горно Дряново
Ахмед Пехливанов, 27.08.2023 г.
Вярваше се в уроки от лоши очи. Ако жена с „лоши очи“ погледне дете, тогава казват, че го е „каскандисала“. Разболяла го е със самият поглед. Чувай се (пази се) от нея, да те не погледне.
Уроките се премахваха, като се баеше. Имаше навремето такива жени. Какво се пее при баенето, не се знае – правеше се шепнешком.
Все още се практикува.
Лееше се куршум при уплах - практикуваше се. И сега се практикува. Ще отидеш при ловджията, ще поискаш да прекара сачмите през цевта на пушката и да ти ги даде. След това ще отидеш при тази жена, дето се занимава с тези работи, да ги нажежи. Жените, които се занимават с тази работа, трябва да имат дарбата и знанията. Те се предават в семейството. Всеки не може да го прави.
И тази жена ще нагрее оловото в лъжица на огъня, след това ще го потопи в студена вода и то ще „разцъфне“ – ще образува някаква фигурка. Жената разглежда фигурката и казва някаква молитва.
После оловото се изхвърля на кръстопът или в течаща вода (реката – чешмата)
Навремето се е вярвало в лоши духове
Гонели са се със здравец. Набира се здравец – не помня на кой ден беше, като дете ходех по реката, по скалите и съм набирал и съм го носил вкъщи.
Трябваше да го сложиш във вода и да се измиеш с нея. А после да напръскаш и къщата на определена дата в годината, ама съм забравил коя беше датата.
Било е преди Гергьовден или на Гергьовден.
Един възрастен човек казваше: „До Гергьовден здравеца мирише на мома, а след Гергьовден мирише на вдовица.“
Вярваше се и в караконджули. Разказвали са ни приказки. Реката зимно време замръзва и караконджулите преминават и се появяват. Та ни беше забранено да излизаме през нощта. Даже и до тоалетната.
Караконджулите се крият в тъмното, качват ти се на гърба и те карат да ходиш в реката, в пропастта и изобщо където искат.
Караконджулите и таласъмите се страхуват само от петлите.
Вижте сега, петлите си лягат рано – слънцето още грее, а петелът и кокошките вече спят. Но през нощта човек още не си е легнал, а петелът пее – първи петли. После втори петли, а на трети петли се съмва. Значи тук наистина има нещо висше. Петелът има задачата да гони лошите духове.
Когато запее петелът, караконджулът и таласъмът бягат. Докато не са изпели петлите, не трябва да излизаш навън, защото може да те срещне „таласъмът“.
Таласъмът приема всякакъв облик. И човешки също.
В старо време се е вярвало и в магии. Когато някой реши, че му е правена магия отива при ходжата в Ореше – Джинджията (човек, който се занимава с джинове). Той разваляше и правеше магии.
За магията може да се използва бележка, дреха, предмет или друго.
Магията се оставя някъде в дома на човека, който искаш да омагьосаш – или лично, или чрез някой друг.
Магията може да те накара да имаш здравословни проблеми, да започнеш да имаш проблеми.
Тогава същият или друг „магьосник“, който знае и разбира, идва, за да помогне.
Когато намира омагьосаният предмет, извършва ритуал – какъв, аз не знам, и после казва предметът да се хвърли в реката, за да отнесе злото.
Заплаща се с дар – дреха, чорапи. Тогава чорапите са били хубави. Вълнени.
Имаше и лечители. Горяха въглен при болест
Пускаха кръв и прилагаха и други методи.
Една история с мен самият – колкото смешна, толкова и тъжна. Бях в 7 клас и се разболях от жълтеница. При нас имаше един човек, който лекуваше така. И той ми рязна с едно бръснарско ножче и на двете уши по една резка и ми даде жълт конец. Трябваше да спя с него, а на сутринта да го изнеса и да го оставя на някакъв трън, за да изгоня жълтеницата.
Добре, но имахме една друга комшийка – и тя се занимаваше с такива работи. А бяхме и роднина. Та тя разбрала, че съм отишъл при този човек и ѝ станало мъчно.
И ето, и тя пристигна та и тя да ми реже. Та ето тук на челото три чертички ми направи със също такова ножче. Реже. И кръв тече. И една глава чеснов лук ряза, ряза и го лепна и върза на порязаното. Каза да ям квасено мляко, ама и по една глава лук да има в него.
Да изхвърли жълтеницата.
После на нашите – на родителите ми, им дали друг съвет. Отишли на гробето (гробищата), взели малко пръст от пресен гроб. У дома в един съд сложили пръстта и вода. Та като се утаи пръстта и водата остане бистра, да пия от нея, та да ми мине жълтеницата.
Като и това не помогна, ми казаха да отпивам по глътка от урината си. Подника си беше на двора. В едно кише там имаше една кюпка. И аз, като отида, огледам се, огледам се дали няма някой и отпивах по две капки.
Жълтеницата отмина, ама отмина в болницата. Лежах 26 дни.
Представа за смъртта и душата
Когато човек умира може да му се „помогне“. По-стар ритуал се прави с молитвата. Ходжата пее еесин, за да помогне на умиращият.
(Бележка:
Ясин – смята се, че един мюсюлманин не отива без тази молитва на небето. Още Сура Йа-Син, 36-а сура от Корана)
Вярва се, че когато човек умира, душата излиза от тялото и витае около гроба докато трае погребението, а след това си отива.
Казано е, че ще настъпи потоп и всички хора и животни ще загинат, а душите ще си отидат.
След това ангел ще подаде сигнал и душите ще се върнат в телата и всички хора ще възкръснат. Когато това стане, всички ще тръгнат към мястото на „съдният ден“. Там няма начало и няма край.
Пред правоверните ще има сянка и няма да ги пече горещото слънце, а пред неверниците няма да има и ще ги пече слънцето.
Душата я взима Азраил. По-рано тук го наричаха Аждраил.
(Бележка:
Името Азраил означава „комуто Бог помага“. Азраил е ангелът на смъртта в някои авраамически религии, а именно исляма и християнската популярна култура. В сравнение с подобни концепции за такива същества, Азраил има благосклонна роля като Божия ангел на смъртта; той действа като психопомп, отговорен за транспортирането на душите на починалите след смъртта им.
Архангел Азраил е един от най-мощните и обичани ангели в небесното царство. Известен е като ангел на смъртта, но и като защитник и водач на нуждаещите се. Той е мощна сила за добро и присъствието му може да се усети по много различни начини.
Архангел Азраил помага:
• На душите да току-що починалите да преминат в отвъдното;
• На психолози и други специалисти, които работят със скърбящите близки;
• На скърбящите – материално, духовно и емоционално;
• Утешава умиращите и близките им.)
Азраил никога не взима душа напосоки. Той строго знае чия душа ще вземе.
Има една такава легенда - Бог изпраща Азраил да вземе душата на една жена – родилка, която съвсем скоро била довела на бял свят две близнета.
Когато пристигнал, видял жената легнала да кърми децата. И проявил милост – как да вземе душата на майка им? Кой ще ги храни? И тръгнал, без да вземе душата.
Когато казал на Всевишния, че не е изпълнил заповедта и защо не я е изпълнил, и му поискал прошка. Всевишният казал: „Тези неща теб не те интересуват. Заминавай да изпълниш, това което ти казах. И не бери грижа за тези деца – за тях има кой да се погрижи. Сега тръгвай!“
Върнал се Азраил, за да изпълни заповедта и взел душата на майката. Дечицата останали сирачета.
Минало известно време и децата поотраснали. Станали големи момчета.
И тогава, както и сега са се провеждали борби между мъжете. Момчетата също били там, за да участват в борбите.
И Бог нарежда на Азраил: „Отивай там, но няма да взимаш ничия душа. Само ще наблюдаваш.“
Отишъл Азраил, както му било наредено на мястото на борбите и застанал там да наблюдава. Никой от присъстващите не го виждал. Той е видим само за хорята, за чиято душа е отишъл да вземе.
Започнали борбите. Битката се развила така, че никой не успял да победи момчетата.
А Бог казал на Азраил: „Видя ли какво стана с момчетата. Друг път да изпълняваш точно заповедите ми!“
Вярвания / Поверия, Леля Кемиле, 27.08.2023 г.
Не трябваше да изтърсваш нищо след залез слънце, че да не си изтърсим късмета. Ще ядем на месалчето, каквото е, ще го съберем, но няма да го изтърсим. И сега след залез слънце нищо не изхвърлям. Ще смета, в печката ще го метна, но навън няма да го изхвърля.
Стара майка ми казваше: „Докато не пропеят петлите, не се излиза навън. И до тоалетната да ти се ходи.“ На нас тоалетната беше навън, до вратата. Ама не излизах. И тя не излизаше.
Има и други петли. Лъжовни петли има. Те пеят за време. По-рано пеят - преди среднощ. Ако пеят тогава, на другият ден ще вали дъжд, ще има земетресение или друго нещо лошо.
Имаше и една билка дето беряхме. Драговна билка. И сега я има. Събира се преди Гергьовден. Предпазва от зло и болест.
Събирахме я около Равне - към скалата расте. След къщата на Джепата. Там след завойчето на скалата расте.
Тя е ранна билка. Ниска е с дребни листенца. Малко на лилаво бие. И не цъфти. Зелено има, ама цвят няма.
След това я сушихме.
Ако на някой му стане зле, мойта стара майка от портата ще събере, от прага ще събере дръвче, от стълбата ще отсече, по двора чепки ще събере, от сеното ще вземе, ще го върже и ще го накади и ще го залепи на портата, на стълбата с мед. А пък после това, което е накадила ще излезе и ще го хвърли на един кръстопът. Ама рано – преди изгрея слънце. Преди да изкарат добитъка.
Ковачевица
Леля Стойка, 31.08.2023 г.
Баеше се много. Баеше се с въглен против уроки
Тук при нас имаше една баба Кана. Наша роднина. Тя дете кат‘ се разболее, взимаше един въглен и му баеше да му минат уроките.
Има едни зелени - сини очи, които много урочасват. И майка казваше, имало една моя леля, която тръгнала да оре. Едни хубави бразди прави, с едни хубави волове оре и минава една леля Доста. Тя е на майка братовчедка. Със зелени очи. И рекла: „Мале, какви хубави бразди правите. А и какви хубави волове имате!“
И единият вол веднага се надува, ляга и ще умира!
И тогава викнали тая баба Кана. Тя така хванала с двете ръце въглена и го прехвърлила няколко пъти през вола. И на така и на иначе го прехвърлила и нещо започнала да нарича. Какво е наричала тя си знае!
После вола станал и започнал пак да си оре.
Лееше се и куршум – за уплах. И аз съм ходила да ми леят куршум. Имаше такава жена и тука, и в Дряново.
А има и Селското.
Много се говореше са самодиви, самовили, таласъми.
Но най-много тук говореха за Селското – зъл дух, който ходи из селото. Чува се през нощта тропот на конски копита, шумове.
Леля Гълъбина Жуглева, 24.08.2023 г.
Вярваше се в лоши очи (урочасване). Тогава се баеше на урочасаният. За да се премахнат уроките се взимаше чаша вода и въглени. След като баячката свърши, напръскваше на урочасаният
Лееше се и куршум – за уплах.
Тук много говорят – ама и го има, за Селското. Който го види, все нещо лошо ще му се случи.
Селското е таласъм – зъл дух. Всякави истории има за него. Почти всеки от селото го е видял или е слушал за Селското. Тогава на сутринта се чува, че някой е умрял. Има нещо! Хората са убедени, че има!