История на Лещен
В регистрите на санджака Паша от 1478 – 1479 селото не е отбелязано т.е. вероятно още не е било подчинено на османските форми на административно и военно управление.
Отбелязано е 40 години по-късно в съкратеният регистър на тимари, зеамети и хасове в ливата Паша от 1519 година, гл. 3 с. 152 – 153 броят 18 ханета (домакинства) неверници и трима неженени в село Лещани (към Помести).
През 1530 е отбелязано отново в съкратените регистри на санджак Паша гл. 3 с. 153 броят 36 ханета (домакинства) неверници, 13 неженени и една вдовица.
Близо 100 години по-късно – през 1660 в регистъра (гл. 3, с. 155) няма отбелязани джезие ханета в село Лещани.
През 1723 година в регистъра за събиране на извънредният данък авариз (гл. 3, с. 155-156) в село Лещани са отбелязани 39 ханета християни и 3 ханета мюсюлмани.
С данък „авариз“ са се облагали както мюсюлмански, така и християнски семейства.
Първите съвременни заселници били привлечени от Лещен най-вече заради златоносните пясъци на река Канина. Някога местните се препитавали с дюлгерство, ковано желязо и добив на злато. Въпреки даровете на земята, Лещен никога не е бил твърде оживен. Исторически поглед назад показва, че е бил обитаван от най-много 500 души.
Лещен официално се присъединява към територията на България след Междусъюзническата война през 1912 г. (в която участие взимат десетки местни жители) и остава търговски и общински център до 30-те години на миналия век.
Поминък на населението след 1912г. , когато този край е освободен от османско иго са земеделието (добив на ръж, овес, ечемик, тютюн), животновъдство (крави, овце и кози) дърводобивът и дюлгерството, а в по-старо време - рударството, лозарството и овощарството.
Известни скотовъди с по-големи стада някога са били Георги Киричев, Марко Гаджев, Тодор Груев - Диклията, Илия Кехая, Атанас Марин и др. През зимата те водели стадата си към Беломорието, а през лятото ги връщали отново по склоновете на Родопите. Имало е и търговци кираджии, какъвто е бил Коста Керин, притежавал дузина охранени коне, с които превозвал стока от Неврокоп до Кавала и от Кавала до Пирот и Ниш. Със завидно майсторство лещенци умеели да подреждат всеки кът земя, като подграждали със зидове една над друга нивите-тераса над тераса, каквито са старите лозя в местността Капине.
През 1837 г. е построена църквата Св. Параскева, богато украсена за времето с иконостас, декоративна живопис и множество икони. През същата година е открито и килийното училище.
След преразпределението на общините през 1934 г. постепенно започва обезлюдяване. Днес голяма част от къщите пустеят, но пък и не липсват такива, които са реставрирани. Без значение от състоянието им, сама по себе си всяка от тях е архитектурен паметник. Официално такъв обаче е църквата „Св. Параскева” от 1836 година и килийното училище. Стенописите на храма изумяват с едрия си щрих и ярките си цветове.
Нова училищна сграда е построена едва през 1891г.
След преразпределението на общините през 1934 г. постепенно започва обезлюдяване. Днес голяма част от къщите пустеят, но пък и не липсват такива, които са реставрирани.
Поминък
Земеделие и скотовъдство
Поминъкът на това население през 16 и 17 век е било скотовъдството и земеделието.
Обработваемите земи са били около селото, като като защитно средство против ерозията са се изграждали каменни зидовете по имотите. Зидовете могат да се намерят и днес.
Развитието на земеделието и скотовъдството през 17 и 18 век не се е променило значително от това преди. То си остава примитивно и ниско доходно. Засявали се предимно житни и бобови култури - ръж, овес, ечемик, боб, леща и уров (фий). Не на последно място трябва да се споменат царевицата, картофите и слънчогледа.
По-късно – 19 и 20 век започнали да садят лозя и близо до реката зеленчуци. Започнало и производството на тютюн, засявани са големи площи с тази култура. През 20 век – средата, се започнало и облагородяването на почвата с естествени и изкуствени торове. Получавали са се по-големи добиви, но все още земеделието е било примитивно. Оряло се е с дървено рало и волски впрягове.
Освен земеделието било развито и скотовъдството. Във всяко семейство имало впрегатни волове, и тези които имали само един вол се чифтосвали помежду си и така обработвали земята. Всяко семейство имало по един кон или муле за превозване на продукцията и за други нужди.
Каруци или други превозни средства не е имало. Всичко се превозвало на самар. Било много трудно, но пък било забавно и весело.
Всичко се е извършвало на ръка и с впрегатен добитък - с мулета, коне, магарета и волове.
Във всички семействата са се гледали кози, овце и крави. Всяко семейство имало не по-малко от десет овце. Имало и много стопани с по 200-300 и повече стада. Едни от тези хора са Христо Кехая, Апостол Папанов, Тодор Гаджев, Ангел Пранджев и др. В селото имало и пастири, които пасели, не само своите, но и на другите селяни стадата. Това са Ангел Киричев, Илия Дзирев, Стойко Калъчев, Тодор Дочин, Ангел Терзиев. Те изкарвали на пролет стадата в Балкана и там цяло лято и до късна есен ги пасели по тучните ливади на Родопите.
Тодор Гаджев, който имал голямо стадо овце и кашла в местността „Ходжовица“ и „Друма“. Зимно време стадото зимувало в Беломорска Тракия в околностите на гр. Драма. Стадото се връщало през пролетта по зелените поляни на Родопа планина.
Други по-големи животновъди са били Христо Кехая-който слага началото на рода Кемерови, Иван Гаджев или както е известен Маралов са притежавали по над 100 овце.
По-заможни и по-богати фамилии през този период в селото са били Киричеви, Папанови, Пранжеви и др.
Занаяти
През 18 век възникват някои от занаятите, предимно със зидарство. Майсторите зидари се прочуват в цялата околност. Те строят къщи в много от околните селища. Работят предимно с камък, покриват къщите с каменни плочи. така по този начин са изградени къщите в с Лешен, Ковачевица и Дряново.
Всички лещенлии били майстори – дюлгери и ходели през лятото да работят в България – предимно в Пазарджишко и Пловдивско, но не само. Работили са и в Беломорска Тракия – Драмско, Серско и чак до Солун. Наричали са ги белодрешковци, носиите им са били бели. Работели са и в Беломорска Тракия, ходели са на гурбет да печелят пари. Жените и децата са оставали в селото, за да се грижат за къщата, нивите и животните.
Находки около Лещен
Лещен е селище с древно минало, за което свидетелстват множеството археологически открития.
Югозападно от Лещен, в местността „Агустник“ са открити следи от човешка дейност от първото хилядолетие преди новата ера - непосредствено до селището има некропол, чиито гробове са оградени с каменни плочи.
Южно от него в местността „Св. Атанас“ има две тракийски надгробни могили и съоръжение от камъни, подредени в кръг, вероятно с култово предназначение. Комплексът се отнася към късния период на желязната епоха.
В местността „Зеленка“ югозападно от Лещен, са открити също останки от антично селище.
В землището на Лещен са откривани и други антични находки – в местността Оградето са намирани глинени съдове.
Разкази на мести жители:
Петко Гамишев от с. Дюлево, Пазарджишко:
„Бях на 20 години, когато с братовчед ми Иван Гемишев ходехме в местността Агустника, където почиствахме нивите. Там се натъкнахме на стари зидове, градени с хоросан-големи каменни блокове бяха свързани с олово. Намерихме железен отстой със свити върхове, който приличаше на черковен свещник, а също и малък мраморен бюст без глава. По разкази на стари хора това е било черквата на старото село Соколец.“
Ангел Пелтеков от Пазарджик:
„На нашата нива в местността “Зеленка“ имаше изровен зид, чиито основи от големи камъни бяха споени с олово. Откъртих си от там парчета олово, от които си приготвих дремки/сачми/за ловната пушка. Тогава най-старият лещенец дядо Стойко Атанасов Киричев , който беше на 105 години (починал през 1960 г.) разказваше, че знаел от дядо си за местността Агустника, където било старото село Соколец (на турски Доган). Тук лещенци са намирали много стари монети, глинени съдове и множество други предмети.“
Рада Делчева от с. Лещен:
Когато бях малка на Оградето намериха едни делви. Празни делви. Изкараха ги и ние децата ги гледахме.
Намирали са и други предмети и монети – стари монети.
Старото село Соколец
Село Соколец (Доганово) е било долу близо до Огняново и Марчево. Наричало се е така, защото са отглеждали соколи за лов и за турската войска, за което са били освободени от данъци и привилегията турци да не замръкват в него.
Част от населението е било местно, а част българи – преселници от Голо Бърдо, избягали оттам поради ислямизирането.
Селото често пъти селото било спохождано от бейските гавази, които грабели или вземали на безценица всичко, от каквото имат нужда. Още по-лошо станало, когато започнало помохамеданчването на съседните села Горно Дряново, Ореше и Дебрен.
Преместването на село Соколец
От книгата „Из миналото на село Радилово“, Иван Вачков базирано на доклада на Костадин Диклиев, направен на земляческа среща в с. Лещен на 28.02.1977 година
Всичко започнало с помохамеданчването на населението, когато в селото идва тайфата на Кеми Керан и Дагър Пехливан. Тя тормозела населението на Соколец. Искала да я гощава. Соколци привидно търпели, но веднъж поканили тайфата на голямо угощение, като уговорили като уговорили кой ден и как по най-тържествен начин ще бъде помохамеданчването на соколци. Гощавали ги, яли, пили и напили тая банда. По даден сигнал ги избили до крак.
Вдън земя ги заровили. В потайна доба групата, която извършила убийството възседнала конете и тръгнала из Родопите да търси своите съселяни, които на групи предварително били напуснали селото. Настанили се в село Радилово, Пазарджишко.
Там били свободни от набезите на бейове и паши, а и по-важното – спасили се и отбягнали да приемат исляма. Старото село Соколец било изоставено. Дошли представители на турците, а в селото ни жива душа. Търсили, пращали хабер, но соколци били изчезнали „Дугналар – каѝнлар“ било тяхното заключение. Минали години 5, 10 … турската власт установила, че в село Радилово има бежанци. Тогава неврокопският каймакамин и на бея от село Заграде (Долен чифлик) отишли в село Радилово. Край нивите на селото намерили соколци. Съобщили им, че отговорност за избитите турци няма да им търсят, като им казали думите „каквото търсили намерили“. Вие сте свободни, можете да се върнете в селото си. Соколци се разпръснали. Някои заминали за други селища, някои останали в Радилово, а няколко семейства начело с Лешко Головадо и Николо се завръщат в родното си село, обаче не в Соколец, а на ново място, като основали село Лещен (защото било обрасло мястото с лещак, лески…).
Човек от Ковачевица (Димитър Стоянов Шабанов), станал зет в Лещен към 1875, завършил IV-то отделение, буден българин по професия зидар, разказва „В Лещен станах зет, обикнах хората и селото. Учех и водех лещенци като зидари-чираци и калфи. Дълги години бях майстор-строител в село Радилово. В това село като работех там, стари хора разказваха, че някога цяло село от Неврокопско избягало и намерило прием в тяхното село Радилово.“.
Вече само две лещенски фамилии съвпадат с фамилии от Радилово, но те и там вече са изчезнали – Бозаджиеви и Войнови, която може да се предполага е във връзка с Войникови.
Георги Божинов, списание „Родопи“, кн. 4 / 1972 година
Спомен, който се е запазил у хората от Лещен или Лящен, Благоевградска област.
„Веднъж дошла разбойническа шайка да граби селото. Селото я хванало, съсякло я. После се уплашило - ами сега накъде? – и се дигнало и беж през планината. И чак като изминало цялата планина, спряло се при Радилово, на източният край на Родопа. Там го намерил беят на Заграде, който владеел тукашните места (Пазарджишко). Ударил на молба: „Недейте така, бре хора, кой ще работи тая земя. Я земете та се приберете, никой няма да ви закача за нищо.“. И селото се върнало, но не на старото си място, а на ново.
Разказ на Иван Войнов от Лещен, 29.09.2023 г., гр. Гоце Делчев
Съгласно този разказ, всичко започнало, когато турците се заели да превземат и потурчват селата в подножието на планината – около река Канина. Тогава селото е наброявало около 700 човека.
Един ден жителите на Соколец са разбрали, че ще дойде войска, която ще иска да ги потурчи. Няколко човека са се качили по старото шосе, от Марчево – малко над местността Черният кос и са пресрещнали турците. Не са оставили нито един жив. Върнали се в селото и казали на големците: „Слушайте! Ние ги утепахме тия!“
„Как така? Ние тука ги чакаме тея!“ – казали те. Веднага се вдигнало цялото село и който каквото е могъл да носи е взел. Хората се разпръснали по гората нагоре. Когато пристигнали турците, разграбили и опожарили старото село - село Соколец, до основи. Било напълно унищожено.
Много дълго време – може би около десетина години хората обикаляли планината в опит да намерят ново място. Били са на отделни групи – на родове. Не са искали, а и не са могли да се върнат обратно. Страхували са се от други турски набези. Прехвърлили планината и стигнали до Пазарджишко – до село Доганово Конаре (днес Мало Конаре).
Там са живели около стотина години. По-късно са започнали поединично да се връщат обратно, отново на семеен принцип. Случило се е в началото на 19-ти век - преди 1810 година. Първи са се върнали Керини. Те са били доста заможни и са си построили много хубава къща - „конака“. Занимавали се с търговия и в хана им са отсядали техни колеги – също търговци, когато са преминавали с керваните.
Когато нашият род се е върнал - тогава нашата фамилия не е била Войнови, а Тупчеви, е било около 1810 – 1820 година.
Тогава нашият дядо – който се е върнал тогава от Пазарджишко се е казвал Георги Тупчев. Това е прадядото на дядо ми. Тогава са имали парамони (прякори). „Войнови“ ни е бил парамона. После ни е станал фамилно име.
Братът на прадядо ми е останал в село Огняново, Неврокопско (сега Гоце Делчев). Ние се познаваме с Георги Тупчев от село Огняново. Знаем се, че сме четвърти братовчеди, а децата ни са пети.
ПО-ИЗВЕСТНИ ЛЕЩЕНСКИ ФАМИЛИИ
Марини, Киричеви, Керини, Бойкови, Кашеви, Банкови, Итрилови, Калъчеви, Гамишеви, Бабажови, Кундеви, Фикеини, Николови, Диклиеви, Шабанови, Пранжеви, Папанови, Кандеви, Муртеви, Пелтекови, Терзиеви, Поюкови, Войнови, Зиреви, Делчеви, Панзьови, Пазвантови, Пашкотеви, Капитанови, Гаджеви, Кафкови, Чакърови, Барзеви, Мързаванови, Фодулови, Кемерови, Аврамови, Киримови, Догинови, Веселиеви, Тодорини, Латинови, Груеви, Щръклини, Бозаджиеви, Запреви, Бошнакови.
ИЗВЕСТНИ МЕСТНОСТИ
Свети дух, Свети ГеоргиСвети Димитър, Свети Спас, Свети Атанас, Свети Архангел, Свети Илия, Свети Тодор, Агустника, Зеленка, Капине, Канина, Голяк, Широка нива, Банска усойка, Кукучовец, Картоги, Раяница, Калковец, Брезовица, Кесарица, Овсич, Червенка, Бурьовица. Стайков рид, Тодоркова падина, Жабек, Лютимия, Друма, Усое, Бельова нива, Мушицов друм, Кутела, Рога, Чучура, Чатъм, Синанковица, Марина, Гюрковец, Кавгалията, Бакница, Елховец, Врис, Сивила, Муртата, Чарга, Торища, Балиница, Дряна, Заграде, Кацювица, Ляшник, Ливаде, Падините, Черешовица, Серливо дере, Свила, Иваница, Шеин кладенец, Латинов рид, Метливец, Папански бук, Топа, Комаров кладенец, Нереза и др.