Градишка скала
Две предания са свързани с Градишката скала.
На 1 километър северно от Горно Дряново се намира Градишката скала - висока 60 метра. Древното селище Градище датира от преди Османската империя и се намира зад Градишката скала.
Там има останки от стени и заграждения, които може би са останки от древно светилище, селище или от основи на манастир. Все още там се намират чирепи от глинени съдове и римски монети.
За нея има две легенди за Змея и момата и баба Скокла.
Легенда за баба Скокла
В началото на процесите за ислямизацията там са ходили хора от селото, за да се молят тайно. След ислямизацията ходжата решава да прекрати ходенето до скалата и молитвите. На пътеката близо до селото наречена Грашища, ходжата заедно с няколко помощници е връщал хората.
Но една жена – баба Скокла, успяла да се измъкне, като заобиколила отнякъде и отишла там сама. Започнала да се моли: „Боже, прости ни! Не можем да дойдем, защото ходжата ни спира.“
Там има и пещера, в която може да се влезе донякъде. Смята се, че е богомилска.
Легенда за змея и змейовата невеста
Горе на Градишката Скала живеел змей, който наблюдавал селото. Змеят можел да се превръща в човек – в много красив и силен мъж.
Един ден той си харесвал най-красивата мома и решил да я вземе. Откраднал я. Домът на змея бил в една пещера на скалата. На скалата наистина има пещера – като дълбок процеп.
Змеят завел булката си в дома си и ѝ казал: „Имаш всичкото имане на света, ако останеш. Ако си тръгнеш, съдбата ти ще е жестока!“
Момата била обаче от много бедно семейство. Било ѝ жал за родителите ѝ, които били останали сами и без помощ. Един ден, когато змеят приел човешки облик и тръгнал надолу по работа, тя напълнила една торба с жълтици и тръгнала към вкъщи - към Дряново, за да види родителите си и да им остави златото.
Пътят надолу е стръмен и скоро се уморила. Спряла на пътеката да си почине, отворила торбата, и видяла, че жълтиците били станали въглени. Хвърлила бързо въглените край пътеката и се прибрала тичешком в Градище.
Не след дълго змеят се върнал. По пътя видял въглените и разбрал, че съкровището е пипано, а жена му е излизала. Когато се прибрал в дома си попитал момата: - Ходила ли си някъде днес? Къде си ходила?
-
Никъде не съм била – отговорила момата. – Тук си бях.
-
Златото пипала ли си? – попитал отново змеят
-
Не съм! За какво да пипам златото?!? – отговорила момата, вече много уплашена.
Знаел змеят, че момата го лъже. Ядосал се много и я обезглавил на ръба на скалата. Кръвта ѝ още личи.
Поверия и ритуали
Пеперуда – молебен за дъжд
В сухи и лоши времена се извършваше ритуал – молебен за дъжд. Молебена се обявяваше предварително и хората се събираха.
Тук главна роля играеше ходжата, който отправя молитвата.
Избираше се дете, девойка или по-възрастна жена (бедни, сирачета или просто пострадала от живота) за Пеперуда и се обличаше в специални дрехи. Всички, заедно с Пеперудата обикаляха из селото, като ходжата пееше и отправяше молитвата. Пеперудата водеше шествието. Всички пееха:
„Пеперудо, пеперудо
Дай ни Боже летен дъжд …
….. да навадим месирето,
да нахраним дечицата…“
Хората даряваха Пеперудата, докато шествието обикаля.
Дори и сега ще видиш дечица, когато се засуши да обикалят по сокаците и да пеят „Дай ни Боже летен дъжд…“
Баене за уроки – вярване в лоши очи
Ако жена с „лоши очи“ погледне дете, тогава казват, че го е „каскандисала“. Разболяла го е със самият поглед. Чувай се (пази се) от нея, да те не погледне.
Уроките се премахваха, като се баеше. Имаше навремето такива жени. Какво се пее при баенето, не се знае – правеше се шепнешком.
Все още се практикува.
Леене на куршум при уплах
Практикуваше се. И сега се практикува. Ще отидеш при ловджията, ще поискаш да прекара сачмите през цевта на пушката и да ти ги даде. След това ще отидеш при тази жена, дето се занимава с тези работи, да ги нажежи. Жените, които се занимават с тази работа, трябва да имат дарбата и знанията. Те се предават в семейството. Всеки не може да го прави.
И тази жена ще нагрее оловото в лъжица на огъня, след това ще го потопи в студена вода и то ще „разцъфне“ – ще образува някаква фигурка. Жената разглежда фигурката и казва някаква молитва.
После оловото се изхвърля на кръстопът или в течаща вода (реката – чешмата)
Лоши духове
Гонене на лошите духове
Набира се здравец – не помня на кой ден беше, като дете ходех по реката, по скалите и съм набирал и съм го носил вкъщи.
Трябваше да го сложиш във вода и да се измиеш с нея. А после да напръскаш и къщата на определена дата в годината, ама съм забравил коя беше датата.
Било е преди Гергьовден или на Гергьовден.
Един възрастен човек казваше: „До Гергьовден здравеца мирише на мома, а след Гергьовден мирише на вдовица.“
Караконджули
Разказвали са ни приказки. Реката зимно време замръзва и караконджулите преминават и се появяват. Та ни беше забранено да излизаме през нощта. Даже и до тоалетната.
Караконджулите се крият в тъмното, качват ти се на гърба и те карат да ходиш в реката, в пропастта и изобщо където искат.
Караконджулите и таласъмите се страхуват само от петлите.
Петлите си лягат рано – слънцето още грее, а петелът и кокошките вече спят. Но през нощта човек още не си е легнал, а петелът пее – първи петли. После втори петли, а на трети петли се съмва. Значи тук наистина има нещо висше. Петелът има задачата да гони лошите духове.
Когато запее петелът, караконджулът и таласъмът бягат. Докато не са изпели петлите, не трябва да излизаш навън, защото може да те срещне „таласъмът“.
Таласъмът приема всякакъв облик. И човешки също.