Празници и обичаи
Религиозни празници
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО (КОЛЕДА)
До скоро се чествуваше на 7 Януари (стар стил), а от няколко години насам на 25 декември. В предишния ден се извършва коледуване из селото. Това правят младежи и деца под ръководство на опитен учител. Предварително се заучават специални коледарски песни. Приходите от коледуването най- често се ползуват за подпомагане на читалището, младежки инициативи и бедни семейства. Много тежко изживяват семействата, ако се случи по недоглеждане да бъдат подминати при коледуването. На коледарите се дават обикновено селскостопански храни (фасул, жито, царевица, ечемик, сланина, пастърма и др.), които след това се продават на търг. При изпълнение на ритуала в църквата се пее: “Рождество твое, Христе боже наш Возсия мирови свят разума. В нембо звездан служащи и звездую учахуся. Тебе кланя ти се солницу прави. И Тебе ведим ти с противо востока. Господи, слава Тебе!
НОВА ГОДИНА (ВАСИЛЬОВДЕН)
Предишната вечер се готви специално ядене (най- вече стар фасул със свинска глава). Прави се баница, в която се слагат дрянови пъпки. Преди яденето едно от децата носи чаша с вино в друга стая, където има оджак (комин), хвърля виното в оджака и вика: Василе, Василе, ела да ядем и пием!“ След това сложената софра с яденето се кади с тамян. Децата с дрянови пръчки сурвакат баницата и изричат специално за случая благословии. Баницата се разчупва на толкова парчета, колкото са членовете на семейството, включително и тези, които отсъствуват.
Оглеждат се дряновите пъпки и се нарича кой какъв късмет ще има през годината. Тази тайна, съобразно броя и разположението на пъпките, се разкрива от този, който е правил баницата (най- често майката). Дрянови пъпки се хвърлят в жарта на огъня. Те пукат, а майката благославя: да рипне, да скокне, като елен третак, като петел през праг. На другия ден рано сутринта децата тръгват с дрянови пръчки да сурвакат из селото. Продължава до късно вечерта. Даряват се пари, а в специално приготвени торбички се събират различни лакомства (бонбони, орехи, краваи и др). С това завършват радостите за децата. Възрастните ходят на „вижда“ (имен ден) в къщите на Василевци, чиито порти са широко отворени за гостите.
СПОЛЕЗИНДЕН
Това е типичен местен обичай, който не е свързан с църковните правила. Чествува се в деня, непосредствено след Нова година (на 2 Януари, а в миналото на 15 Януари). На този ден е прието да не се ходи на гости. Рано сутринта една от по- младите жени в семейството отива до най- близката чешма за вода. Наред с наливането на вода се търси бял камък “балутък“ (кварц). Разчуква го на малки парчета (колкото лешник) и от тях взема толкова, колкото са членовете на семейството, плюс един. Последният се слага в хамбара, за да има добър берекет през годината. Останалите се раздават на всички от семейството и всеки има грижата да си го запази. Камъчето носело здраве през новата година. С налятата вода се полива на всички от семейството, за да е чист през годината. Съществено за този ритуал е, че е важно за всеки какъв външен човек ще види сутринта, т. е. кой ще го сполези, от където носи и името си сполезин ден. Поверието е такова, че ако този, който те сполези е трудолюбив, доброжелателен и честен човек, то през годината ще живее добре и няма да се случат лоши неща.
ЙОРДАНОВДЕН (ВОДИЦИ)
Чества се на 6-ти Януари. След тържествената служба в църквата става шествие с църковни знамена и икони по селото, което спира при главните чешми. (Шубалек, Врис, Поповица, Арнаутска, и Палевичка). На всяка чешма се пее: “Вой Йордане, крещяющуся тебе Господи.
След церемонията из селото тържеството завършва със стрелби на Шубалек. Поради отдалечеността на р. Канина кръстът се хвърля в коритото на чешмата до училището. Ако през това време премине българомохамеданин, хората го окъпват в студената вода. Това създава емоционални възбуди, но окъпаният не се сърди, а го приема за добро, за здраве. След тържествата се посещават домовете на именниците - Йордановците, където ги почерпват. Посетителите обикновено не се задържат за дълго, а отминават, за да сторят място на други. на следващия ден се чествува Ивановден. Общоселски тържества не стават, а само се посещават именниците по домовете.
БАБИНДЕН
Чествува се на 21 Януари. Родилките ходят на гости у бабуващите, на които младите майки поливат да се измият, целуват им ръка и им дават дарове в знак на благодарност и признателност. Надвечер, хапнали и пийнали, излизат да играят хоро пред училището. За по- голяма тържественост пазаряват се специални музиканти.
АТАНАСОВДЕН
Той се празнува в края на месец Януари. Ходи се на гости у именниците, без особени други ритуали. Знае се, че на този ден зимата се разполовява и се тръгва към пролетта.
1 МАРТ
Този ден се смята за начало на пролетта. Закачват се мартенички от бяла и червена коприна или от памучна прежда със същите цветове. Децата ги носят вързани на китката на ръката. Има поверие, че мартениците трябва да се свалят, когато за първи път се види лястовичка, като се окачват на клон от плодно дръвче или се слагат под камък. Някои ги слагат под възглавниците.
БЛАГОВЕЩЕНИЕ (БЛАГОВЕЦ)
Чествува се на 25 март (7 април). В навечерието на този ден децата обикалят селото и бият най-различни звънци: чанове, хлопатарки и др. С това се оповестява пробудилата се пролет и със звуците се прогонват змиите и другите неприятели по земята.
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
Чествува се 7 седмици преди Великден. Както Великден, празникът няма определен постоянен ден. На този празник по махали се натрупват купища от хвойна около един централен дървен стълб на височина до 3 - 4 метра. На заострения връх на стълба се забива глава на петел. По- големите деца предварително саморъчно си приготвят лъкове и стрели от леска. Вечерта се запалва огънят. Събраните деца и младежи играят около него, веселят се без определен сценарий. По даден знак, тези, които имат лъкове, започват стрелбата по главата на петела. Този, който успее да свали главата, е най-щастливият, защото му се предрича здраве и щастие през годината. Заради стрелбите този ден хората го наричат още “стрелковден“. Като изгори хвойната, присъствуващите започват да прескачат жарта. На сирни заговезни се купува бяла халва и след вечеря в семействата се „анцка“. На конец, окачен на тавана, се завързва варено яйце, парче бяла хава или друго лакомство, което виси на височината на шиите на децата. Един от възрастните членове на семейството пуска люлеещото се лакомство към устата на всяко дете поотделно, което вече е заела подходяща позиция. Това се отдава трудно и поражда смях у присъствуващите. Който улови с уста(без помощ на ръцете)окаченото лакомство, то става негово. Откачва се и се закачва друго и така продължава. Има още един обичай: същата вечер определено дете кляка на колене. Опира лакътя на дясната ръка до дясното коляно, простира напред ръката и отворена длан и на мястото, където завършва средният пръст, се слага монета. Детето слага ръцете си отзад и с устата трябва да вземе поставената монета. Някои успяват да направят това, но в повечето случаи забиват носовете в чергата и се създава смях на наблюдаващите. След направения опит, друго дете заема позиция. Заради „анцкането“ този ден още го наричат Анцковден. В някои семейства се слагат монети в леген с вода и по същия начин се улавят с уста.
ПРОШКИ
Този ритуал става в деня на Сирни Заговезни. На този ден синовете и дъщерите, които са създали отделни семейства, отиват на гости у родителите си. След вечерята се прощават. Младите целуват ръце на старите и искат да им се прости, ако с нещо са прегрешили пред тях през изтеклата година. Това става на седмата седмица в деня преди Великден.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО (ВЕЛИКДЕН)
Празнува се в три последователни дни през пролетта. Празниците се предшествуват от някои предварителни обичаи. В Четвъртък се боядисват червените яйца. Някои изобретателни хора шарят яйцата по най- различен начин и с различни цветове. В Ковачевица обикновено яйцата се боядисват с корени от растението “брош“ или люспи от зрял кромид - лук. Вероятно от съображение за икономии се забранява яденето на боядисани яйца до втория ден на Великден. Родителите плашат децата, че който яде яйца до втория ден на празника, щели да му излезнат циреи. На църква се ходи в Петък вечерта. Децата и младежите пеят по специално подготвени текстове. Хористите изпълняват опелото от балкона на църквата по даден знак от олтара. Това е по случай разпятието на Христа. След това богомолците обикалят църквата и камбаните бият на умряло, с което се символизира погребението на Христос. В Неделя, (първият ден на Великден) става голямо църковно тържество по случай възкресението на Исус Христос. Камбаните и двете клепала бият тържествено. Пее се: Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ. Исушни во гробе, живот даровах. Или“А ти сине боже воскрес из мертвих, поющи, а ти алилу и т.н.“. На втория великденски ден тържествеността се пренася от църквата по домовете. Кумувете задължително гостуват на кръстниците, като на всеки член от семейството се дават червени яйца. Децата са най- радостни през този ден, защото получават много яйца и през целия ден хходят по улиците да „кльоскат“- да се чупят много яйца на други деца и с гордост броят на колко яйца е издържало оцелялото яйце. На третия ден(вторник) празничното настроение значително спада и повечето хора започват да отиват по работните си места.
ГЕРГЬОВДЕН
Празнува се на 6-ти май. Църковната служба се извъшва в параклиса Св Георги. Хората отиват там със специално приготвени храни, предимно печено агнешко. След обяда се състоят конни надбягвания, като конете се обкичват с прясна букова шума или цветя. След надбягвания хората се прибират в село. На различни места се правят люлки, на които децата и младежите се люлеят до смрачаване. Друга особеност на този празник е тегленето(проверка на кг)на различни кантари из селото. Посещават се именниците и им се поднасят поздравления за здраве и щастие.
КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА
Установена е традиция, че до този празник се сее ечемикът. Засаденият след това не дава добра реколта. Посещават се предимно мъжете именници.
СВЕТИ ДУХ
Чествува се на 21 юни. Има традиция да протича под формата на общоселски помен и тържество- събор на селските гробища, където има параклис на име Свети Дух. Ритуалът започва след обяд. Там е почти цялото население, дошло с храна и пития. След това отиват на голямата поляна до самите гробища, където става тържеството, с ядене, пиене и хора. Този ден се чествува и като ден на поробена Македония. На гробищата се прави голям курбан, който се раздава на всички семейства, дошли на празника. На поляната стават големи народни хора. Тържествата завършват след залез слънце с народни борби.
ЕНЬОВДЕН (ЯНЮВДЕН) 24 ЮНИ.
Типично за него е това, че се кичат портите и вратите на жилищата с янювиче (бял равнец).
ПЕТРОВДЕН (ПЕТЪР И ПАВЕЛ)
Чествува се на 29 Юни без особени тържества. В навечерието или на самия ден при добра предварителна подготовка от страна на общината се извършва разширяването, изравняването и почистването на пътищата от селото до имотите в землището му. Това е така, защото от Петровден до Илинден е най- напрегнато –коситба в планината и след нея жътва. Това е най- трудното време по прибирането на реколтата. Посещават се именниците в повечето случаи по роднинска линия.
ИЛИНДЕН
Чествува се на 2 Август.
Хората са по къра и започват да се прибират в селото. Съществува легенда, че в миналото населението е излизало на местността Старата църква „Свети Илия“, където се правел молебен. От гората, изпратен от Бога пристигало еленче, което лягало на полянката. Богомолците го изчаквали да започне да преживя, след което го клали за курбан. Една година обреченото еленче позакъсняло и хората не дочакали да започне да преживя и го заклали. От тогава вече еленче за тези тържества не идвало и престанали да го чествуват по този начин.
ДИМИТРОВДЕН
Чества се в началото на месец ноември. Извършва се църковно богослужение и почитане на именниците. Почти са завършени земеделските работи и подготовката за зимата. В селото става оживено, защото се завръщат гурбетчиите - зидари .
НИКУЛДЕН
Чества се на 6-ти декември. Патронен празник на църквата и затова тържествеността е по-голяма.
ПОСТИ
По-важни и по-дълговременни са: Великденски, Петровски, Богородични и Коледни пости. Освен тях има традиция да се пости всяка седмица в сряда и петък.
Сватбени обичаи
ГОДЕЖ
Всяка сватба се предшествува от годеж. Така е било в миналото. След като момчето и момичето са се разбрали, че трябва взаимоотношенията им да се ознаменуват с годеж (главене) от страна на момчето се изпращат у момата годежари, които наричат “слубници“. Те са няколко души. Води ги бащата на момчето (бъдещия свекър). След разговори от общ характер се поставя въпросът че са дошли да искат момата. Ако родителите са съгласни, извикват дъщерята, като се иска и нейното съгласие. При утвърдителен характер тя целува ръка на момковия баща, който й дава нишан-(златна или сребърна пара) монета. В случай, че са по-заможни дават наниз от скъпоценни монети. При това положение годежът се счита за сключен и един от членовете на годежарската група стреля, с което оповестява на селото, че годежът е станал. Има случаи по различни причини, когато младите ходят годени няколко години. Случва се за една мома едновременно да се изпращат по две и повече годежарски групи от различни кандидати. При това положение решаващата дума е на момата, която посочва своя избраник. Така например за девойката Василка Хорозова наведнъж били изпратени годежарски групи от четири момчета. Понякога родителите налагат своята воля, която не съвпада с желанието на дъщеря им и се стига до драматични последици. Случва се макар и рядко годежът да се развали. Момата или момчето да открият някакви недостатъци у бъдещия си партньори да се иска разваляне на годежа. Ако това е по вина на момчето, започват редица неприятности по връщането на нишана. Преди сватбата от момкова страна се отива на гости у момата, като се дават скъпи подаръци: наниз - златна плоска верижка огърлица, от 3 до 5 жълтици или карфици с три жълтици и копче.
Копчето се закопчава високо над едното рамо, минава в полукръг над гърдите и се закачва на другото рамо, но малко по- ниско. На тези подаръци се казва “даване на оружие“и е един от най- важния акт след годежа.
Това е гаранция, че работата е сигурна и сватбата е предстояща. Какви да са и колко скъпо да струват накитите зависи от материалното състояние на момчето, хубостта на годеницата и силата на любовта им. За годеницата тези накити са много ценни и се носят в големи празници и семейни тържества през целия живот.
СВАТБА
Извършва се по тържествен начин от петък до понеделник. В петък става така нареченото калесване. За шафер (девер) се определя по-малък брат на младоженеца и ако няма такъв, става някое момче от роднините му. Деверът обикаля роднините и всички други набелязани за поканване на сватбата. Той носи бъклица с вино, накичена с цветя. На рамото носи дар от чорапи хавлиена кърпа с подходяща за случая китка.
В събота (срещу сватбата) роднини и близки на момичето украсяват бял овен (най-често с червена боя). На рогата му забиват ябълки, а между рогата малко букетче от цветя. Начело с шафера и музикантите отиват у момата, като води със себе си ахчия (готвач). Там заколват овена и го слагат да се готви. Това тържество се казва „на обуща“, защото младоженецът носи обувки на момината майка, братчетата и сестричетата на булката. Преди яденето свекървата слага пита на масата и бащата на момата иска от свекъра да остави пари върху питата.
Той дава веднъж - бащата не е доволен. Свекърът дава втори път, но моминият баща иска още. Слагат се пари трети път - тогава се съгласява, а ако не се съгласи, скарват се и гостите си тръгват разсърдени. Това се казва „сечене на обуща“. Последното почти не се случва, защото предварително се постига съгласие. Следва ядене, пиене и хора.
В неделя сутринта се прави прапол (букет) у младоженеца от група момичета, които са изявени в хубаво пеене. Известни такива певици са били сестрите Елена и Гивеза Кацареви, Любинка Шутева и др. Всички от групата отиват с предварително подготвени цветя в едно решето. Праполът се прави от пръчка от ябълково дърво дълго към 50см
Върхът се заостря и се поставя ябълка. Кръстосва се с червени конци и бяла коприна. Около дръвчето се слагат донесените цветя в букет. Докато се приготвя праполът (букетът) момите пеят:
"Ой, събор се събира момков на двори,
ой, момче си питат - изляли ли сте момин герданя.
Изляли го сме, сребро не стигна.
Не треперай ми бяла корино, не лепетай ми
ти си мене бяла коприно мене дадена.
Мене дадена, мене писана,
кога си идеш на свекрови си равни дворове
ще ти подадат ведро да вдигнеш,
триж да го вдигнеш, дваж да го сложиш"
За по-голяма тържественост на церемонията присъствуват като наблюдателки и други момичета, на които това им е интересно, а майсторките по изготвянето на пропола обикновено са две. След като праполът е готов, една от момите, които са го правили, дава знак и се запява хороводна песен, а присъстващите се хващат на хоро. Башът се води от момата с прапола. При хубаво време хорото се играе на двора, а при лошо в коридора в къщата на младоженеца. След три обиколки праполът се предава на близки от страна на младоженеца (брат, братовчед и др.), а на момата, която предава прапола се дават пари. Праполът се качва на покрива на къщата и три пъти се стреля. Това е сигнал, че е готово. Веселбата продължава.
По същия начин от друга група момичета се прави прапол и у момата, като протича същата церемония. Там се пее:
"Марие ле, дъщеря ле моя,
кога идеш кральом на дворове,
немой сляваш от сивата коня,
лю се кланяй коньом до гривата
на деверя дорим до рамото
дор не ти дадат дванадесет ключа
да отключиш тевни тевничаре
тевничаре, твои браточеди
тевничарки, твои браточедки."
Праполът се сваля от къщата и се поема от девера и с музика потеглят за къщата на момата. В двора на момата предават на девера и моминия прапол - събират ги и двата заедно, а понякога ги завързват един за друг и влизат при булката, която се е залостила в една стая с нейни близки хора. Младоженецът рита на два пъти вратата, но тя не се отваря. На третият път се отваря. Младоженецът хвърля по момата пари, а тя хвърля по него пшеница. Той се стреми да я настъпи, за да му бъде послушна през живота. Пред тях се слага баница, момчето я начупва на парчета, като се оформят две равни купчкинки. Тогава се надпреварят кой по-бързо ще изяде купчинката. Тази баница се нарича „грабана баница“, след което дават парчетата на торбарката, която върви с торба на рамото. След това се оформя голямо шествие на сватбари от двете страни. Момите започват да пеят:
"Мома връз кон възсяда
и си майци поръча:
Ой, мале ле миличка
аз ще дойда в неделя
и с мене пътво любовье
да ми китки поливаш
да си китка набера
да си любе накича."
След кратка пауза при напускане на родната къщазапочватотново да пеят, а музиката им приглася:
"Ела се вие, превива
на момините дворове,
мома се с рода прощава:
Прощавай родо голяма
и ти миличка майчице.
До сега съм те слушала
сега ще слушам свекърва.
Прощавай стари бащице,
До сега съм те слушала
сега ще слушам свекърва."
Шествието начело с музиката се отправя за църквата за изпълнението на църковния ритуал по венчаването. След венчаването заминават у момчето, където предварително са отишли момите. При приближаването на двора ги посрешат свекъра и свекървата. Булката се покланя на портата, а свекърът и свекървата дават пари. И на двамата млади дават да пият вино след това дават на булката две котлета пълни с вода и под двете мишници по един хляб. Младоженците тръгват към къщата, като стъпват по конци от бяла и червена прежда от двора, по стълбището до етажа. В това време момите пеят:
"Я излези, излиези
момкова мале на дворове,
та да видиш момкова мале
какво ти е добро дошло."
Започва пиршеството(ядене, пиене, музика, песни, закачки, сладки разговори. )По време на увеселението се извършва даряване на сватбарите от булката и връчване на подаръците от сватбарите на младоженците. След това дарените сватбари начело с музиката, отиват „на вода“. За тази цел се използва чешмата „Шубалек“. Сватбарите устройват хора пред училището. В същото време младоженците, деверът и други отиват до чешмата. Деверът пълни две менчета с вода, а невестата се кланя и излива с крак пълните менчета. Това се прави до 3 пъти Булката и тук дарява девера, хващат се на хорото, правят няколко обиколки и отново сватбарите се връщат у младоженеца, където продължават сватбените веселия.
Надвечер, с музика тържествено се изпраща калтатата (кумът)до неговия дом, където продължава яденето и пиенето. Сватбата фактически свършва в понеделник, когато у булкините родители сватовете носят блага ракия, доказателство за честността на булката. Пак се слага ядене и пиене, но вече при по- малък кръг от хора. На следващата неделя се извършва разтурването на праполите у младоженеца, което е съпроводено с песни и игри, като тържеството фактически става общоселско.
Когато момък от чуждо село вземе за жена мома от с. Ковачевица, група ергени от селото по време на сватбата затварят пътя, през който трябва да минат, напускайки селото. Това се казва „препречване на греда“. Те не позволяват на сватбарите да отведат булката, докато не дадат определена сума пари като откуп. За тази традиция се знае и родителите на момчето се подготвят предварително.
ОБИЧАЯТ С РИЗАТА
На сутринта, след като младите са преспали заедно, трябваше да се докаже / покаже дали булката е „честна“. Тогава празникът продължава.
Ако нещата не са, както трябва всичко се връща – и чеиза и булката.
Тя може пак да се ожени, но на друго място.
КРЪЩЕНКА
Обикновено кръщаването на децата става в първия неделен ден след раждането, но често това изискване се нарушава и се просрочва по- дълго време.
Сутринта рано кръстникът (калтата) минава през къщата, където е новороденото и той го носи в църквата, а останалите близки го придружават. Кръстникът определя името на детето, съвсем самостоятелно и това се пази предварително в тайна. Това изискване по- късно започва да се нарушава, като предварително се уговарят с родителите за името на детето. На церемонията в църквата има много деца и веднага, след като се съобщи имаето от кръстника, хукват да кажат името на детето вкъщи, за което получават определено възнаграждение. Този, който пръв съобщи името, получава най- голямата награда. Тези награди, обикновено парични, се наричат „мюжде‘. След завръщане от църквата става угощение. На него преди начупване на специално приготвените пити, кръстникът се дарява от майката. Радостта е двойна, когато детето носи името на дядото или бабата, с което се продължава родовата традиция.
ПРИСТЪПУЛКА
Това се прави, когато детето започва да пристъпва, да прохожда. Прави се пита от майката, която се разнася и раздава из махалата и тези, които получат парче от питата благославят, като изричат хубави думи за детето и му предричат щастливо бъдеще. Майката е облечена с най- новите си дрехи, с бяла кърпа на главата и подходяща за сезона китка.