Горно Дряново
Ахмед Пехливанов, 27.08.2023 г.
История за невястата и таласъма
Имало едно време една мома, която трябвало да отиде да пази воденицата, за да не открадне някой брашното. За защита взела със себе си петел.
Отишла момата във воденицата и изведнъж се чука на вратата.
„Бутайте“ – казала. - „Не е запретено. Със сламка е подпряна.“
Обаче момата очаквала таласъма. Под копанката била скрила петела и седнала върху нея.
И хоп, таласъмът бута вратата и влиза, за да я завлече. Обаче тя тупнала върху копанката, петелът изкукуригал и таласъмът избягал и не докоснал момата.
Това е истинска приказка.
Леля Кемиле, 27.08.2023 г.
Волът рие и на гърба му пада
Ще ти кажа за една майка.
По едно време в селото дошли просяци. Цигани. Мине се не замине ден и пак ще дойде.
Хубаво, но тези хора били малко по-богати. И на тази жена вече и омръзнало. Циганката само при нея ходила. У комшийката по-не ходи, а все при нея ходи!
Един ден си рекла: „Ей сега ще ти кажа аз на теб!“.
И замесила тесто в която сложила татул (отрова), за да отрови циганката. Направила колачета. Циганката събрала каквото събрала от селото и през Равенският камък надолу тръгнала да си ходи.
Майката имала голям син. Войник. По това време го били пуснали в отпуска и се връщал към къщи. Срещнал се в по пътя с един съселянин, който като отишъл в селото, казал на майката: „Синът ти си идва в отпуска. Видях го да идва долу, на Равенският камък.“
На долното шосе сънът се срещнал с циганката. Поздравили се и циганката го попитала: „Какво става, войниче. Накъде си тръгнал?“
„В отпуска съм“ – казал – „Но съм умрял от глад. Нямаш ли нещо да ми дадеш. Три дни не съм ял. Само на водица съм.“
Извадила циганката колачетата и му ги дала и двете. Той веднага изял едното, другото до половината.
На вечерта майката го чакала вкъщи, но той не си дошъл. Като не си дошъл и на сутринта, майката си рекла: „Нещо е станало. Тя и циганката си тръгна през Равенският камък и сигурно са се срещнали. Той е бил гладен и тя сигурно му е дала от колачетата. Дано да не съм направила нещо лошо.“
И тръгва тя надолу към Равенският камък. Вижда го да лежи, колачето изядено наполовина, а той до колачето умрял.
Та така – волът рие и на гърба му пада. Не прави зло, че то се връща. Направи добро, в морето го хвърли. То ще изплува.
Ковачевица
Мария Банева, 30.08.2023 г.
Тюхкалчета
Тук има една птица – улулица. Ние и казваме тюхкалче. Тя пее само преди дъжд или след дъжд. Ще чуеш една да се обажда откъм гробищата, друга откъм Усое.
Имало две деца – момче и момиче. Били още малки, но можели да се оправят. Винаги се карали помежду си х хич не слушали майка си.
Един ден тя се разболяла. Молила ги от леглото да ѝ помогнат. И за домашната работа, а и на нея самата също.
Майката била много болна - умирала жената. Един ден ги помолила от одъра: „Идете да ми донесете вода, че съм много жадна!“ Те пак не отишли да донесат на майка си вода.
Скоро майката умряла. След смъртта ѝ децата се превърнали в сови. В тази, нощната сова дето я има в нашият край. Нея я наричаме „тюхкалче“, защото казва: „Тю-у-у-ух! Да бяхме слушали майка! Тю-у-у-ух! Да бяхме слушали майка!“.
Те така били прокълнати, че никога да не бъдат заедно. Никога повече да не срещнат. И сега те не се срещат, а само се чуват в тъмното. Едната се обажда от гробищата, другата от Свети Илия оттатък - от Скалето, после първата от Усое, другата от по-нататък.
Много хора я знаят историята. Преди дъжд или след него като слушаш тюхкалчето си мислиш. И аз също. Дали е верно или не , но важното е, че е в сила историята! И мойте деца в захлас я слушат, когато я казвам.
Деветте братя
Имало едно момченце, което работило с техните на едната нива. По едно време те го пращат да отиде до другата нива. Обаче докато стигне – може би около два-три часа е пътят, както е да речем от Могилите до Кози камък. Това е около три часа време.
Тръгнало момчето. Не знаело колко е часа и как ще е пътят. Тръгва то, обаче скоро се стъмва. Казало си: „Аз няма да мога да стигна в тъмното!“. Решило да преспи и на сутринта – по светло, да отиде до другата нива, както му били казали. Не можело да легне на земята някъде, защото го било страх от вълците. Избрало едно дърво и се качило на него, за да преспи. Счупило три-четири клона и легнало на тях.
Още не било заспало и пристигнал един конник. Конникът спрял точно под дървото. Слязъл от коня, вързал го и започнал да копае. Изкопал една дупка и сложил нещо в нея.
Преди да почне да я заравя отново казал: „Ще излезнете оттука, когато падне кръв от девет братя!“ Заровил дупката конникът и си тръгнал.
Обикновено хората, когато заравят пари – жълтици някъде, ги заричат. Кога ще излязат, за кого ще излязат или какво трябва да се получи. Това го знам от много случаи тук, дето съм чувала.
На сутринта детето слязло от дървото и отишло на другата нива, където било изпратено. Там бил дядото на детето. Дядото бил разтревожен, защото било закъсняло. Нямало го цяла нощ! И така той го попитал: „Какво стана? Защо те нямаше цяла нощ?“.
„Закъснях!“ – отговорило то. „Късно тръгнах и се качих на едно дърво за през нощта.“
И му разказало какво се е случило.
„Айде сега да отидем да видим!“ – рекъл дядото. Върнали се до дървото. Като видял дядото, разбрал каква е работата.
И тогава дядото измислил план. Отишли си вкъщи и насадили една кокошка с девет яйца. Излюпили се девет братя. Когато поотраснали, отишли отново под дървото, заклали пилетата и проклятието паднало. После спокойно извадили златото.
Леля Гълъбина Жуглева, 24.08.2023 г.
Самодиви - история с брат ми, която майка ми ми разказваше
Ние бяхме три деца – аз съм най-малката. Когато най-големият ми брат бил бебе, майка ми тръгнала с него да ходи на нивата. Той бил на гърба ѝ в цедилката.
На Падаловата чешма изведнъж се появила една жена, цялата облечена в бяло – като булка. Жената се миела на водата и като я видяла я повикала с ръка.
Майка ми обаче се уплашила и заобиколила чешмата. Когато подминала и се обърнала, жената отново я нямало. Била изчезнала.
Отишли с брат ми на нивата и майка ми го сложила под едно дърво да спи на сянка. Той тогава бил вече големичко бебе и се опитвал да пълзи.
Оставила го тя под дървото и отишла по-надолу по нивата. При нас всички ниви са с наклон. В един момент нещо я накарало да погледне нагоре. Тогава видяла брат ми да се опитва да пълзи под дървото. И в един момент започнал да се търкаля по склона. „Край, отиде ми бебето!“ – си помислила майка ми. Обаче брат ми на средата на нивата – без да има нещо, което да го спре, спрял да се търкаля. Седнал и започнал да се опитва да хване нещо във въздуха и да се смее.
Уплашила се още повече майка ми, взела бебето и тичешком тръгнала към селото.
Край Падаловата чешма нямало никой, само нещо като бяла мъгла.
Когато майка ми се прибрала вкъщи и се успокоила, разбрала, че бялата жена е спасила брат ми.
Сънища и видения
Казах, че имах двама братя. Един ден отидоха до нивата заедно.
На сутринта, като тръгнаха, мъжът ми каза, че видял сън. По улицата, отгоре идвал конник. На голям бял кон. И конникът бил много голям. Вървял тежко по улицата. Като стигнал до нашата порта спрял. Бутнал портата и тя се отворила. Рекъл да влезе, но понеже бил много висок не могъл да мине през нея и спрял до нея. Спрял под стряхата до капчука.
Изведнъж от долу от къщата излезли две телета. Едното по-малко, а другото по голямо. И тръгнали да излизат на пътя.
Извадил тогава конникът една сабя и се опитал да убие по-малкото, дето излязло първо. То обаче избягало. Убил обаче второто.
Не ми каза за съня – каза ми чак вечерта.
Аз същият ден оправях вкъщи стаите. И на стената имаше снимки на братята ми. И от снимката на брат ми – на по-големият излезе едно черно кълбо (петно) и тръгна да върви по стената. После изчезна. Аз се уплаших и слязох долу. „Нещо лошо ще стане днес“ - си казах.
В това време братята ми бяха заедно на нивата. Завалял силен дъжд и те тръгнали да се връщат. Присветкало и на нивата паднал гръм. Уцелил по-малкият ми брат, но не се задържал в него. Отскочил гърмът като от дърво и паднал върху другият.
Убил го на място.
После, като чухме с мъжа ми какво е станало, разбрахме че сме имали и двамата видения за това, какво ще се случи.
След време отивам на гроба на брат ми Иван с две свещи да запаля. Прелях, запалих свещите и като тръгнах да ставам, свещите бяха вече три. Веднага си тръгнах…
Видения
Майката на Доста ми беше първа братовчедка. Тук при нас, на седем години правим равненка на гроба. Вадим костите, измиваме ги със светена вода и вино, слагаме ги в една торбичка и пак ги прибираме в гроба. Така гробът е чист и може друг да се погребе в него.
Та отишла тя на гроба да прави равнѐнка, ама отишла сама. Купила била за дъщеря си от пазара една шарена, хубава кърпа. Когато извадила костите и ги измила, забрадила черепчето на дъщеря си със забрадката. Заплакала горката – само едно дете имаше. Най-личната и най—добрата мома в селото.
И тогава накрая на гробищата се появила една сърничка.
„Досте, ти ли си мамо?“ – извикала тя. А сърничката поклатила глава, поседяла малко и изчезнала. Стопила се…
Леля Стойка, 31.08.2023 г.
Караконджули
Ние живеехме в Бялата къща. После я запалиха и изгоря и тогава взехме тази.
Но дядото на мойта майка е разказвал следната история:
Къщата била построена нова, а на хората дето я имали нещо им тропало. Абе седнат да ядат – тропа нещо. По къщата нещо върви и тропа. И хората се принудили и я продали. И Шейката - и Мария го казва, от нейни родини са били тези.
Та нейният дядо – щото половината къща била на нейният дядо, се оженил. Младоженците, в техната стая – до леля ти Сийка, там са спели. А прозорците към потон а са гледали – страх ги е било от турците. Така са се криели.
Та и там. Абе седнат да ядат и по тавана се тропа. Бум-бум-бум! Падат боклуци – не могат да ядат хората. Легнат да спят и ще чуят „кръц“ – отваря се вратата. И едно тежко нещо ще ги налегне!
И дядо се принудил да вземе един пистолет – парабел. Напълнил го с уров и като скръцнала вратата той „бу-у-у-м“ стрелял по него и онова се връщало.
„Олеле Боже! Какво е това! Така ние няма да можем да живеем тука!“
Обаче имали две крави. Младата булка слязла да види с кравите какво става. Едната била стелна. Щяла да се отели скоро и слязла да види дали не е родила.
Имали и едно кученце родено в събота с още едни вежди (бели петна над очите).
Кучето било вързано там точно зад стълбата. Там имаше едно котарче (колиба). И гледа тя – точно пред котарчето на кучето едно нещо. Нещо като кожа! И кръв! И точно пред стълбата! Върнала се тя горе и казала на дядо: „Абе стани да видиш какво става. Кравата сигурно е пометнала.“
Имало една циганка – Стоянка. Тя е живяла на „Циганчицата“. Отгоре. Тя е правила магии. И дядо ми я питали: „Какво да го правим сега това нещо?“
Тогава циганката казала: „Ще го изкопаеш! С пръст и с всичко! Една капка да не остане. Ще сложиш всичко в един чувал и ще отидеш на реката, на моста и ще го метнеш да го завлече.“
Дядо ми изпълнил съвета и това вече изчезнало. Дали е вярно не знам. Майка ни го разказваше.
Магии
Историята на пралеля ми Мария
На мойта майка, на майка ѝ сестра – леля ѝ. Мария – млада и много красива. Те мойте – и мойта баба, и на мойта баба майка ѝ пак така красавица е била.
В селото по Гергьовден имало сватба. Тя тръгнала да ходи на сватбата. И изведнъж усетила, че някой я напръскал с вода.
(Бележка:
Това е магия – пръскат с водата, с която мият мъртвите)
И изведнъж много я заболяла глава. Страшно много. Върнала се тя вкъщи и казала на майка си: „Нещо ме опръска и много ме заболя глава.“
А майката казала: „От се връщаш? На сватбата има още сватбари!“
„Не мога – много ме заболя глава.“ – казала.
„Как така те заболя глава?“ – попитала майка ѝ.
А Мария била годеница. Била сгодена за Узуна (приятел на Яне Сандански). Най-хубавият ерген – мощен, хайдутин.
А майка ѝ – мойта прабаба, пак я попитала: „Ама как така те заболя глава? Ти здрава, права как го изпати?“
„Не знам, но много ме боли глава. Умирам!“
„А, тук има нещо“ – си казала майката. Взела светена вода и ходила и напръскала навсякъде (тя и мойта майка така правеше). Но неще и неще да минава болката.
И така за една година момичето си отива. На единият Гергьовден, когато била сватбата я напръскват, а на другият Гергьовден я погрибат.
А две други момичета от селото искат годеникът ѝ – Узуна.
Едната е на Асен Гагов баба му (по прякор Пърча, защото имала косми по брадичката), а другата не помня как се казвала.
Когато погребвали Мария отишли и те на погребение. Но вероятно вече се били осъзнали, защото плакали: „Мариьо, прости ни! Ние сгрешихме! Направихме ти магия!“. Така те сами се издали.
Имало тука на ряката някаква воденица. Лява воденица. Не надясно да мели, а наляво. Тя била с три стъпалца, а под третото стъпало имало закопано имане. Жълтици. И брат ми е ходил там да търси, но нищо не е намерил.
Та там тези двете моми били отишли, циганката да направи магия на Мария. Циганката била голям майстор на магиите.
А войводата не взел нито една от тях. По-късно за друга се оженил.
Баба ми и циганка Стоянка
Аз не знам как се разваля магията.
Но ето сега мойта баба – от на дядо поп страната, са били три етърви (женени за трима братя). Нямало е каране и сърдене. Дядо Пехливан е бил най-богатият човек в селото. Пари и жълтици имал много. Имал над 1.000 овце. Водил ги е в Драма да ги пасе. Така са правили нашите хора. Глей сега къщите. Потон а. Големи къщи. Отворени къщи. Това са бил хора с отворени сърца. Били са много интелигентни хора. Без образование, ама природно интелигентни. Надарени. И много свободолюбиви. Не можеш лесно да ги командваш!
Понеже семействата са живеели много хубаво и задружно, някой им направил магия. Три етърви, внуци – много народ са били в къщата. Осемнайсет души е имала прислужници.
Едни да пасат овцете, агнетата, други козите, други да се занимават с млякото.
Било е задружно семейство. Богато! И им завиждат и им правят магия.
В една кърпа – червена, ми казваше майка ми, слагат косми, нокти, червени конци, направено на вързопче, вързано и мушнато там под портата. Магията е била направена така, че да раздели семейство. Който излезе от къщата, да се раздели със съпруга си.
Обаче тръгнали да орат. Имали два хубави вола. Чифт. Обаче не излизат хора от къщата, а излизат двата вола. След тях излезли и хората.
Отишли на нивата, но воловете не искали да орат заедно. Не искали да се гледат! Развалил се чифта. Наложило се да продадат единият вол. Разделили ги!
Обаче баба се усъмнила. Тя била много хитра. Рекла си: „Абе това тук така не може! Тия волове довчера оряха заедно, лижеха се един друг, а сега – да се не виждат!“
Става и отива баба при циганка Стоянка и обяснява: „Абе така и така, защо тия волове не могат да се гледат вече? Какво да правим сега? Единият трябва да го продадем. Не можем да орем повече“
Тогава циганката рекла – не знам как е разбирала, рекла; „На теб и семейството ти е направена магия да се развали чифт. Да се раздели семейство – твойто или на децата. Добре, че са излезли воловете, та се е развалил тоя чифт. Иди сега вкъщи, вдигни прага и под прага ще го намериш. В червена кърпа вързано. Ще го изкопаеш така, че нищо да не остане и ще го хвърлиш в реката!“
Това го знам, че е истина. Така е станало!
Селското
Леля Гълъбина Жуглева, 24.08.2023 г.
Тук много говорят – ама и го има, за Селското. Който го види, все нещо лошо ще му се случи. Някой ще умре – или човека, дето го е видял или някой от семейството. И аз веднъж го видях.
Бях ходила на гробището, а там има една голяма леска. И изведнъж по леската се появява едно животно. Ама такова животно няма. Не приличаше на нищо друго и цялото беше на петна – черни и бели. С големи очи и мустаци. Като тръгнах да се приближавам – изчезна. Стопи се.
После и на мен ми се случи лошо…
Мария Банева, 30.08.2023 г.
Една жена от селото
Ето например една сутрин една жена тръгнала да праща нещо рано сутринта. Като тръгвала не погледнала часовника да види колко е часът. Вървяла тя и усещала, че нещо има около нея. Ту пред нея, ту зад нея. Разбрала, че това е Селското. Спряла, застанала до един дувар и не помръдвала. Тогава го видяла. Някакво животно е било. И се върнала обратно.
Баща ми
И баща ми го е виждал. Тогава баща ми е бил ерген. Това е било някъде 20-та – 30-та година. Тогава е бил сгоден. Един ден отива до годеницата си. Това е съвсем близо – в долният край! Можем да кажем съвсем точно какво и къде се е случило.
Било е през зимата, а зимно време много рано се стъмва. Стояли те, приказвали си и като се стъмнило си тръгнал за вкъщи. Но изглежда доста време е стоял, защото късно е било вече.
И тръгнал той и тъкмо завива – пред него на около 20 метра имало едно кръстовище. Това е било в Долната махала. Той в долната къща е живял.
Имало е месечина тогава. Било е сред зима и е било светло. Оттатък – откъм Бугата, има една пътека. И гледа от пътеката се задава един голям вол. „Какво прави този вол тука посред зима и не е прибран?“ – си рекъл. „Ще измръзне! Вълците ще го изядат!“
Обаче волът отишъл на кръстовището и застанал по средата спокойно!
„Чий ли ще е този вол. На кои хора? Не го познавам!“ – зачудил се и спрял.
Волът започнал да си клати главата и да пляска с уши - имал необичайно големи уши. После потеглил нататък.
Изчакал го баща ми, отишъл си вкъщи и казал на майка си. „Това е Селското! Какво е това чудо?!? Ще го докараш вкъщи! Нещо лошо ще ни се случи! Какво си направил?!?“ – започнала да нарежда. - „Ще кажа на сватовете да не те оставят толкова късно да тръгваш!“ – и го прикадила.
На сутринта, като тръгвал за работа по пътя чул камбаната. Едно дете било починало. Знаем точно и кое дете е починало.
Доста
Когато станало това с Доста и моят свекър го е видял. Е там, на Сухият чарк дето е вървял - около два часа трябва да е било, се движела - пред теб, зад теб, и една каруца. Когато стигнал тук – в село, на предната порта, каруцата станала на огнена змия и се шмугнала в един сокак. Там, където е живеело момичето. На другият ден – айде! Станало каквото станало с нея!
Леля Стойка, 31.08.2023 г.
Много се говореше са самодиви, самовили, таласъми.
Но най-много тук говореха за Селското – зъл дух, който ходи из селото. Чува се през нощта тропот на конски копита, шумове
История със сватба
И така, майка разказваше един такъв случай. Един дядо се връщал от кръчмата. Пийнали. До Котлювата къща, из Ланжовица – там извира вода. И изведнъж чул сватбарски свирки, тупане. И се учудил: „Боже, какво е това нящо“ - си рекъл – „Псряд нощ?“
И оттатък се задават много хора и невяста. Една невяста - с булото, със свирките! Поклонила се пред дядото, той изкарал една жълтица, дал ѝ, целунала му тя ръка, а той нищо.
„Боже“ – рекъл си - „Каква е тая невяста сега през нощта?!?“.
Като си отишъл, рекъл на жена си: „Абе ти знаеш ли кой се жени днеска? През нощта така и така видях една невяста аз“ - ѝ рекъл.
Оттам отдето извирала вода, оттам идвала сватбата. А жена му казала: „Леле, теб та е набелязало Селското! Ти ще умреш, ще знаеш!“
А после тя му рекла: „Иди да си вземеш жълтицата!“
И той отишъл и там, където я бил дал на невястата и тя му целунала ръка си намерил жълтицата и си я е взел.
Минала, не минала година и тоя човек умрял наистина.
Случка със заек
Сега нещо, което се случи на мен.
Като момичета ние чистехме по къщите листата на мечето грозде. Листата ги пиеха за лекарство за бъбреци.
В една къща – на Гошо Попов, в тяхната къща чистехме до един часа, та да вземем повече пари.
Тръгнах си аз за у дома. Аз имах приятел, който ме изпращаше до портата. И се прибирам аз. А бай Сашо след мен. У дома живееше учителката, а мъжът ѝ беше кмет. И вървеше след мен. Отварям аз портата, а зад портата един бял заек. В самата градина имаше един електрически стълб. Сега са го махнали. И взема да скача заека. А аз си викам: „Боже! Ние зайци нямаме! Това да е петел – не е и петел!“. И седя и го гледам!
А то скача, скача и като отиде до този стълб, изведнъж изчезна. Не можах да го видя повече.
Отидох си у дома казах на майка, какво съм видяла. А та ми се скара: „Кой ти каза да ходиш през нощта! Да не те набележи нещо! Това е многолошо нещо!“
Случка с овен
Един друг случай – самият той Калайджиев Гечо, сам си го е казвал. Един си вървял от гробищата – той беше много лош човек. Много лош. Беше пъдар. Та тази вечер някъде е ходил да следи кой краде. Тогава не можеше да откраднеш нищо.
И така, минал покрай гробищата той и там – къде Почивалки, гледа един голям овен, легнал и преживя.
„Ей, да му се не види! Къде са е загубило! От коя сюрия се е загубил този овен!“. Нарамил го и тръгнал надолу по нанадолнището към Папратиловата къща. И тогава овенът изчезнал!
„Абе къде е овена? Нали до сега го носих?!?“
Та това той в кръчмата го е разказвал.
Случка с коте
Пак така веднъж видял едно коте. Пак така към гробищата. „Абе“ – казва, „едно коте мяка пред мен, зад мен…“
Селското?
Те тука намериха едно такова животно. Даже ги изпратиха го в София за изследвания. Оттам му се загубиха дирите.
Беше с мустаци и змиевидно. Главата му беше като на тюлен. И са го видели хората. Намериха го мъртво, сложиха го в нещо и тука учителят го изпрати. Аз бях ученичка, когато казаха, че са го намерили в лозята.
Муле
Много хора са го виждали това, Селското. Най-често са го виждали като муле. Под копитата му излизали искри.