6. ЯНЕ, БЯЛО ЯНЕ
Яне, бяло Яне,
Не рипкай високо,
Не запрашяй Яне
Старите кметуве
Със белите бради.
Старите кметици,
Със белите коси.
7. Маро, Марусчице
Маро, Маро, марусчице,
Зела Мара съдовете,
Та отиде долу нейде
Долу няйде, под селото,
Под селото ф лювадето.
Там си найде млад Стояна,
Коня вода напивашше,
Църни очи намяташе,
Ту на Мара, ту на коня,
Даваш на коня, триш на Мара.
8. Софиьо моме
Софиьо моме, убава,
Софиьо моме, гиздава,
Софиьо оро водеше
На триста души ергени
И още си и дойдоа,
Що петстотин турчета.
Сички от коне слязоа,
Сички и селям дадоа,
Едно ми турче енинче
Лю той си от коня не слява,
Лю той и селям не дава
Лю си гледа в София
И на София продума
Софиьо моме убава,
Главена ли си не, си ли?
Я съм си турче главена,
Ся осем-девет години .
Годеник ми е забягнал
Турци го него вземаха.
Софиьо моме, убава,
Сега да си го мар видиш
Ще ли да го познаеш?
Я ще го турче позная,
На ръка белег имаше.
София белег погледна
И се хвърли към него.
9. Девойко, девойко
Девойко, девойко-гиздава, убава,
За теб съм дошел, от връх планина,
Тебе да си видя, китка, да си зема
Китка люлякова, та и смилянова.
Яла та съм нашел, нито омияна,
Нито оплетена, ни колак мясила,
Ни колак мясила, ни ф църква одила.
10. Китка ти падна, Недо ,
Китка ти падна, Недо,
Китка ти падна.
Отвъдна страна, Недо,
Мър кой помина, Недо,
Та ти я зима, Недо,
-Офчар помина, мале
Та ми я зима, мале.
Мър, моли му са, Недо,
Да ти я даде, Недо.
-Яс му са моля, мале,
Той я не дава, мале.
Мър исплети му, Недо,
Бяли чорапи, Недо.
-Исплела му съм, мале,
Той ги не рачи, мале.
Мър осплети му, Недо,
Бяла махръма, Недо.
Изплела съм му, мале,
Той я не рачи, мале.
Лу си ми иска, мале,
Бялото лице, мале,
Църните очи, мале.
11. Закачка
Бре Стояне, левенине,
Левенине, ергенине,
Бре, още ли левен ходиш,
Левен ходиш, ерген ходиш?
Та се мало не оглави,
Не оглави, не ожени,
Кога беше ефтиния,
А сега е бре скъпия.
Лоша мома за иляда,
Убавата – две иляди
Момчетата кой ги гледа!
По две, по три за кош плява,
Та бар да е чиста плява,
Ами ми е ръженина
Ръженина, просенина.
12. Дойке ле
Дойке ле, дойке, девойке
Не лажи Дойке, турчето
Турче е итро, праитро,
Та ша та Дойке измами,
С благи смокви, стафиди
И с красати ябълки.
Мале ле, мила мале,
Аз не го лажа турчето
Той си се лаже по мене,
По мое ситно ходене
По мое ниско гледане,
По мое кртоко думане.
13 Видо Каравидо
Видо, Видо, Каравидо.
Вида седи ф среди море,
Ф среди море, на бял камен
И ми седи и писува:
Пу турчища мор ша дойде,
Пу кауре, плен да пленет,
Та пленят щу пленят:
Пет синджире млади роби:
Първи синджир, лу женени,
Лу женени млади робе.
Фтори синджир-се невясти,
Се невясти, лу женени.
Трети синджир, млади робе,
Млади робе, лу главени.
Четвръти синджер-се девойки,
Се девойки, лу главени.
Пети синджир –се лефтери
Се лефтери, млади робе,
Млади робе и робини.
Останаа две дечица,
Две дечица, сирачета,
Сирачета, близначета;
Йой Янинка фъф припенка
Йой Никола фъф люлчица.
Та растуа, щу растуа.
Та са тие двата зеа.
Водиа са три години,
Та стекоа мъшко дяте.
Купиа си стара вая
Да ми вая мъшко дяте.
Яника си вели, говори:
Йой Никола, първо любе.
Повъспри са въс стената,
Та послушай стара вая,
Как ми вая мъшку дяте:
-Нани, нани, мъшку дяте,
От Никола, моя сина,
От Янина, моя керка.
Йой Никола, първо либе,
Ние сме били брат и сестра !
Айда да са разделиме,
Ти да идеш на огрева,
Яс да ида на заода.
Момина среща с лудо младо
Мума иде ут лозету,
Грозде носи въф фотата
Със три китки на главата:
Първата е стратулува,
Фтората е босилекова,
Третата е невенова.
Та я среща луду-младу,
То и вели и говори:
-Мари моме, малка моме,
Дай на мене ут китките,
Ут китките , барем стръкче,
Ут гроздето, барем грозче!
Мума вели йотгуваря:
-А бре лудо, та бре младу,
Майка ги е пребруила,
На китките стръкчетата
На гроздето грозчетата.
2. Гюрга мома и терзии
Гюрге ле, Гюрге гюзелим,
Вирнала глава високо,
ширнала очи далеко,
далеко дор ми в полето.
В поле има чеире,
На чеирето чадъре,
Под чаирета чадъре,
Терзие устабашие.
Тя им дума продума.
Шийте ми, краойте терзие,
И на мен сая ошийте
Без ножици ми я скройте,
Бес игла ми я сбодите.
Терзие веля говорят:
-Гюрге ле, Гюрге гюзелим,
Замеси чисту пугаче,
Бес сито брашно утсяй,
Бес вода ми я замеси
Бес огън ми я испечи.
Гюрга се богу пумоли:
-Боже ле мили, Боже ле,
Задуй ми тихо вятърче
Да си брашното утсея,
Залети ситна русица,
Да си погаче замеся,
Огрей ми ясно слънчице,
Да си пугаче изпеча.
Заду ми тихи ветрове,
Та си брашното утсея,
Залети ситна русица,
Та си пугаче замеси.
Угря ми ясно слънчице,
Та су пугаче испече
И на терзии гувори:
Терзие, устабашие
Чисти пугаче испекух.
3. Бащина любов
Йой Неде, Неде, тяткуву чеду,
Тятко ти има девет дзигваре,
Девет дзигваре бяли волуве,
Сички ги дава, тебе не дава.
Йой Неде, Неде, тяткуву чеду,
Гуляма нива, девет дулума,
Пусята е бяла пченица,
Бяла пченица-се кутрулица,
Нивата дава, тебе не дава.
4. Момина обич към родния край
Гине, калън Гине,
Ай да идем Гине,
Дето чума няма,
Дету гробе няма.
Тя му вели, йутгуваре:
А бре, лудо, та бре младо,
Как да уставим наше земе,
Наше земе тупикие:
По дваш в годината
Кусим и сбираме.
Пу дваш в годината
Женем и вършеем.
Пу дваш в годината пчелите руиме.
Пу дваш в годината мет сбираме.
Мари димано
Мари Димано, гяур Димано,
разсърди ми се гяур Димана,
тя е отишла на друм да жене,
на друм да жене бяля пченица,
бяля пченица-се кутрулица.
Зададоа се катун цигане,
Катун цигане, катун , курбате,
Та си и велят, велятговорят:
- Мари Димано, гяур Димано,
Мар сама ли си, мар мома ли си?
Тя им вели, вели говори:
Девер отиде в село със снопе,
Зълва отиде за студена вода.
Чакали са три дни и три нощи
Нема ни зълва, нема ни девер.
Тие и велят, велят говорят:
Мар не ни лажи, Гяур Димано,
Айде със нази в нашата земя.
Откарали са я в арабската земя.
Деня я пекат на ясното слънце,
Нощя я пекат между два огъня,
Да почернее бяла Димана,
Та да стане черна циганка.
-Мари Димано, гяур Димано,
Ти тако имаш ли,
Ти майка имаш ли?
Ти братя имаш ли,
Ти сестри имаш ли
Да дойдат да те потърсят?
Та си е дошел цирибашия
Той си им дума, дума продума:
-Я пуснете си бяла Димана
Да си отиде на гяурска земя,
Та си пуснали бяла Димана,
Та си отишла в гяурска земя.
2. Злато ле
Залюбили са, Злато ле,
Залюбили са,
Два луди млади, Злато ле,
Та са любили.
Ду три години. Злато ле,
Де е дочула, Злато ле,
Кучка мащеха, Злато ле,
Та е набрала, Злато ле,
Разделно биле, Злато ле,
ННабрало го според Великден,
Сварила го е според Гергьовден,
Поляла го е според Духовден,
Та са умрели два луди млади.
3. Невясто млада убава
Невясто млада, убава,
Невясто млада, гиздава,
Постой почакай, невясто,
Нещо ша си та попитам,
Право да си казала.
Питай ма, питай, деверю,
Тебе ли не ще да кажа.
-Невясто млада, убава
Ваше е село голямо,
Имате моми убави,
Та и по-убави невясти.
-Имаше, деверю, имаше.
Ма дойде чума невярна,
Та ги зашети, ошета.
Останала е, останала
Лу моя зълва Божана.
-Невясто млада, убава,
Лъжи, дано я излъжем,
Мами, дано я измамим.
Тя на Божана говори:
Излези, зълво , да видиш.
Дошли са тятко и майка,
Какво са пиле донели,
Шарено, та и галено.
4. Йой Янинко, Янинчице
Йой Янинко, Янинчице млада,
Ако идеш де та брате дават,
Често ти ще на гости дойдем,
Сяки петък и сяка неделя.
Ако идеш де та сърце тегли,
Не ще дойдем до девет години.
Не отиде де я брате дават,
Ми отиде де я сърце тегли.
Не отидоа до девет години.
Яника е жалба нажалила,
Доре и са тия натажило.
Със слънце е дума продумала:
Йой слънчуце, йой мило слънчице,
Като грееш от край на край земе,
Не видиш ли моя стара майка
Не видиш ли мой стари тейко
И моите деветина братя?
Слънцето си и вели отговори:
Йой Янинке, Янчице млада,
Твоя майка сега пита меси,
Твоя тейко сега вино точи,
Твои братя сега коне коват,
Твои снаи се са ситно плетат,
У теб щат на гости да дойдат.
Дорде дума, дума не издумат,
Янинки са двори изпълниа
Се със коне спаиюви,
Се със люде визирови.
5. Убава вакла Марудо
Убава Вакла Марудо,
Повниш ли, гиди, знаеш ли,
Ага цар войска береше,
Береше и писуваше
От сяка къща по юнак,
По юнак, та и по конче?
От Марудине двамина,
Двамина та и два коня.
Марудин тайко грижеше,
Грижеше фермайк береше,
Че няма кого да пусне
На царе войник да бъде.
Маруда вели говори.
-Не грижи тайко, не грижи,
Не грижи, фермайк не бери,
Маруда сама ще иде
На царе войник да бъде.
6. Мар Велико
Мар Велико, жан Велико,
Пофали са жан Велика
Сноща вечер на водата,
На водата, на момите,
На момите, на дришките:
-Мари моми, друшки мои,
Яс си оде кайна, кайна,
Кайна кайна по гората
По гората ф планината,
Кучетата омаяла,
Овчарето оспавала
Рафтовете извадала,
Рафтовето от градините
Ременето от ногите.
7. Петър Калина говори
Петър Калина говори:
Калино мари убава,
Калино мари гиздава,
Мари глави са Калино,
Мари глави са, жени са.
Сичките са углавиа,
Углавиа, натакмиа,
Лю ние двата останахме,
Два юнака, два сирака.
Ай да са двама земеме!
Калина Петру говори:
Как да са двама земеме,
Га ми сме пуста роднина,
Роднина, амижовнина!
Петър Калина говори:
Калино мари гиздава,
Калино мари убава,
Широко поле од няма,
Дълбока ряка брод няма,
Дребни камене брой нямат,
Убава мома род няма.
8. Стояне, море, Стояне
Стояне, море Стояне,
Закара Стоян покара
До сиво стадо голямо,
На дружина си говори:
Дружина, вярна, убава,
Покарайте ми стадото,
Да си са назат повърна,
Що ми се гласе изнасят
Въф ная гора зелена,
При ная вода студена,
Дали е ягне сугаре,
Или е змия ф гармада?
Нито е ягне сугаре,
Нито е змия ф гармада,
Малка девойка вързана
Със три червени ременя,
Със двам зелени гайтаня.
Тя му вели, говори:
Брате Стояне, Стояне,
Брат ше та фана, Стояне,
Ела ме брате йодвързи!
Стоян и вели, говори:
Не ща та мари за сестра,
Лу си та искам за любе.
Тя му вели, говори:
Брате Стояне, Стояне,
Колкото си сам лежала,
Йоще толко ще лежа,
Пак си та не ща за любе.
9. Идите си два делия
Идите си два делия
И третия язанджия,
Да земете дилбер Ясна,
Дилбер Ясна с крундир вино.
Йорованче, младованче,
Напрати ма наш вовода,
Да дадете дилбер Ясна,
Дилбер Ясна с крундир вино.
Идите си два делия
И третия язаджия,
Не даваме дилбер Ясна,
Дилбер Ясна с крундир вино.
1. Жена мъжа бие
/хумористична/
Жена мъжа бие с ляскова пръчка
Мъж от жена бяга,
В копривата ляга.
Коприва го пари,
Той жена си хвали:
-Кротка ми е жената,
Добра ми е клетата.
Мъжо, убивам те,
Мъжо, затривам те.
Кожата ти одирам,
На прът я навирам,
На пазаря ходя,
Ясно се провиквам:
- Пазарици, магарици,
Кожа купувайте!
За всичко става:
За моми ботуши,
За баби цървули,
За дядо потури.
2. Барем си ерген походих
Барем си ерген мамо, походих,
Хубави моми, мамо , нагледах.
Хубави моми, мамо, ловчанки.
Шарени поли, мамо, вдигаха,
Дълбока вода, мамо, газеха.
Една се друга, мамо, питаха,
Чии са крака мамо, най-бели,
Най-бели, мамо, най-дебели.
На най-малкото, мамо, момиче,
3. Песен за Яне
По Пирина знаме се развява,
Под знамето, ти Мануш войвода.
В ръце държи пиле вардарово,
Той на пиле потихом говори:
Ой ти пиле, пиле вардарово,
Не те храня в очи да ме гледаш,
Най те храня, нейде да те пратя.
Ще те пратя при Яне Сандански
Да занесеш писмо хаберлия,
Да събере неговата чета,
Да нападне Мехомия града,
Да си хванем черкез Юзбашия,
Да вземеме желязни ключове,
Да отключим темните темници,
Да излязнат наще братовчеди,
Братовчеди още братовчедки,
Що тъмнеят вече девет години.
4. Хабер пристигна
Хабер пристигна до Яневи баща,
Яневата чета била обсадена,
Била обсаденои в Пирин планина.
Тръгнал Яневи баща, Яне да си търси
Жив или мъртъв той да го намери.
Търсил го търсил. но не го намерил,
Па е седнал клети под дърво буково,
Под дърво буково, под сянка, дебела,
На дървото пее пиринското пиле,
Той на пиле, вели, говори:
-Ой пиле, пиле, пиринско пиле,
Ти високо хвърчиш, надалеко гледаш.
Вече три дни става, откак се пушки пукат,
Пушките гърмят, като гърмение,
Патрони падат, като град га бие,
Не виде ли нейде, сина моя, Яне?
От невиделица глас се дочува:
-Не тъжи много Яневи баща,
Яне не е мъртъв, Яне живее,
По Пирина ходи, четата си води,
Турците гони, турците лови.
Вчера залови Юсеин паша.
Юсеин пашас неговия аскер .
Той на пашата остро говори:
-Ой, паша, паша, Юсеин паша,
Я давай я тука, турската пушка,
Турската пушка, маузера.
Я давай тука, острата сабя,
Острата сабя, сабя френгия.
Юсеин паша глава прекланя,
Ръце си вдига, вдига и говори:
-Ох, Аллах, Аллах!. . .
5. Видо Каравидо
/по-нов вариант/
Видо, Видо, Каравидо,
Вида седи среди море,
Среди море на бялк камен
И си седи и писува,
На майка си не казува.
Как ще стане, щу ще стане,
От турчища мор ще дойде,
По кауреплен ще пленят.
Още рече, не изрече
Издойдоа арапето,
Арапето с арапките.
Та плениха, що плениха
И робиха, що робиха
Мало, много-три години.
Що бе старо, погубия,
Що бе младо- поробия.
Останая две дечица,
Сирачета, близначета,
Под копаня полупени.
Ой Янинка в пеленки,
Пък Никола в люлчица.
Та растоха, нарастоха,
Та се тие двете взеха,
Та родия мъжко дете,
Не е дете като дете,
Ами си е люта змия.
Никола вели, говори:
-Мори Янинко първо любе,
Я ще ида на пазара,
На пазара, на Долена,
Кажи мори, що да купя?
Тя си му отговаря:
-Бре Никола, първо любе,
Купи си ми стара вая,
Да ми я вая мъжко дете,
Той отиде на пазара
И си купи стара вая,
Стара вая дете вая,
Дете вая и му пее“
-нани, нани, мъжко дете,
От Янинка. моя керка,
От Никола, моя сина.
Зачула я е Янинка
И застана на вратата
И на Никола говори:
-Бре, Никола , първо любе,
Я почакай да послушаш,
Да послушаш стара вая,
Как си вая мъжко дете,
Как го вая, как , му пее.
Никола на Янинка дума:
-Мар Янинко, първо любе,
Ние сме били брат и сестра,
Пък сме станали мъж и жена.
Ай да станем та да идем
Аз ще ида към огрева,
Ти ще идеш към залеза,
Да се двата не срещнеме,
Да се двата не видиме,
Зачула я е Янинка
И застана на вратата
И на Никола говори:
-Бре Никола, първо любе,
6. Радо, бяло Радо
Радо мори, бяла Радо,
Цар царува в Цариграда,
Бяла Рада в Будин града.
Цар за Рада восйка бере,
Войска бере-Будин бие.
Биха турци, биха гърци,
Биха млади яничери.
Не можаха да разбият
Нова града Будинова,
Дор не дойде Татар паша.
Татар паша със татари,
Яничарин с яничери,
Дваж убиде, триж удари,
Стените се разлюляха,
Ключарки се отключиха,
Портите се отвориха,
Та е влягъл Татар паша,
Татар паша със татари.
Там намери бяла Рада,
Че си седи на одрове
С родени мили братя
Петра Бана, побратима,
Побратима-влашко краля
И Ивана, мили брата.
Петра Бана погубиха,
А Ивана потурчиха,
Бяла Рада поробиха.
Вързаха й б яло лице,
Бяло лице с бяла вала.
Каяиха я в конска кола,
В консйка кола, във кочия,
Па тръгнаха по друмове.
Кога бяха край морето,
Презморянки хоро играят.
Като ги зачу бяла Рада,
Кончеджию вели, дума:
Кончеджию, брат да ми си ,
Отвързи ми бяло лице,
Бяло лице, църни очи,
Та отвори прозорците
Да погледна горе-долу,
Горе-долу по хорото,
Дано видя нейде някой
От моята клета рода,
Я бащица, я майчица,
Я мил братец, я сестрица.
Отвърза и бяло лице,
Бяло лице и църни очи.
Та погледна бяла Рада,
Горе-долу по хорото,
Не си видя нийде никой
От нейната клета рода.
Кончеджия вели, дума:
Хайде, хайде , бяла Радо,
Ти ще видиш баща, майка,
Кога роди върба грозде
И ракия - жъта дюля.
Ще отидем в Цариграда,
В Цариграда при Султана,
При Султана, във Харема.
Край Вардаря
Край Вардаря, високи чукари,
Поф чукари-зелени ливади,
На ливади-зелени парнари,
Под парнари-млада македонка
Лудо си й тихичко говори:
Хайде моме, хайде да бягаме,
Турци нази тука ще ни хванат.
Тая вечер тук ще нощуваме,
Утре вечер граница ще минем,
Ще отидем при мойте вуйчовци,
Да им кажем за моята майка,
Мойта майка, тяхна мила сестра,
Как турци нея измъчваха
Тя да каже где баща ми кри
Най-после тя душа си даде.
НАРОДНИ ХОРА
Народът, претеглил много през робските години, все е търсил и намирал начини, за да разнообразява мрачното си ежедневие чрез народните песни и хора.
Хорото, като елемент на човешката култура в Ковачевица преминава през няколко етапа. През робските години - мъжките и женските хора са се правели поотделно на различни места, а след това на едно място, но не са се смесвали. Вторият етап е събирането на двете хора заедно, но мъже с жени не са играли заедно. Предната част от хорото е била съставена от жени, а задната от мъже. Там, където се връзвали двете хора, се съединявали с кърпа, която от едната страна се държала от последния мъж от хорото, а другият край на кърпата се държала от първата жена от женското хоро. Третият етап е вече смесването на мъже и жени, но пак връзката между мъжете и жените ставала чрез кърпа, а не за ръце. Хващането за ръце се смятало за неморална проява, която се наказвала с обществено порицание. Хващането за ръце и по-късно се отбягвало. Четвъртият етап е хващането за пояс, което е продължило най-дълго време. Тогава се налага хорото с пристъпване няколко крачки напред и няколко назад в зиг-загово придвижване напред. Така се продължава до появата на модерни танци.
Хоро се прави всяка неделя и на празниците. Играе се на хорището пред училището. Това е най-удобното място. Наоколо има възможност да се настанят зрители от всички поколения които идват да разнообразяват ежедневието си, да погледат младите хора с пъстрите празнични носии, да поклюкарстват за едни или други.
Естествено е, че когато има и спазарена специална музика, тържеството става много по-емоционално и интересно. Музиката създава повишено настроение. В началото хората са се правели с изпълнения на хороводни песни, но музиката по-късно ги измества. Продължава да се пее, когато липсва музика. Хорото пред училището става в следобедните часове до смрачаване.
Както в музиката има изявени таланти, така е било и на хорото.