Празници по разкази на жителите
Религиозни празници
БЪДНИ ВЕЧЕР:
Прави се хляб в подницата. Прави се вита баница, сърми, раздават се орехи. Празнува се вкъщи
КОЛЕДА: от Марчево идваха гайдари, момичета пееха навън, а майките готвеха и правеха баници. Кадеше се и се правеха колачета с късмети.
Празничната трапеза беше овнешко с кисело зеле и картофи
ЙОРДАНОВ ДЕН:
В църквата, момчетата „хващат“ дядовците, караха ги на чешмата да ги измият, а те им даваха монети.
Понеже нямаше дълбока река наблизо, хвърляха кръста в коритото на чешмата
БЛАГОВЕЦ
Беше на в началото на април (25 март). Този ден децата обикалят селото и бият най-различни звънци: чанове, хлопатарки и др. С това се прогонват змиите и другите неприятели по земята.
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
Чества се преди Великден. Палеше се огън и се прескачаше. Купуваше се бяла халва и след вечеря в семействата се „анцка“. На конец, окачен на тавана, се завързва варено яйце, парче бяла хава или друго лакомство, което виси на височината на шиите. После го люлееха и който го хване с уста (без помощ на ръцете) го изяжда. После се окачва друго.
ПРОШКА
Това ставаше същият ден. Всички ходеха на гости у родителите, за да им целуват ръце на старите и искаха да им се прости, ако с нещо са прегрешили пред тях през година.
ВЕЛИКДЕН:
В четвъртък се боядисват червени яйцата. Петък (Разпети Петък), събота и неделя и се празнуват. Празничната трапеза беше питки, агне и дроб-сърма
БОГОРДИЦА:
На Богородица във всяка къща се колеше агне и се печеше в пещта за хляб. Правеше се курбан, раздаваше се за здраве
ГЕРГЬОВДЕН
Заобиколено от дъбови и букови гори е оброчището „Св. Георги“. Всяка година на Гергьовден там се прави курбан в чест на светията. Принасят се в жертва агнета. На този курбан присъства цялото село, като всеки си носи съд-паници или други съдове за разливане в тях на курбана. Съдовете се нареждат около казана и най-стария селянин, избран от черквата разлива курбана. След разливане на курбана всички сядаха на поляната и там общо обядваха. След обяда се извиваха кръшни хора, момите пееха песента „Мили син Св. Георги“.
ИЛИНДЕН
На северозапад над селото се намира оброчището „Св. Илия“, където са и самите гробища на Долната и Горната махала.
СВЕТИ ДУХ
Срещуположно на „Св. Илия“-на югозапад се намира оброчището „Св. Дух“, където са гробищата на Горната махала. Тук също на празника ”Св. Дух” се правеше курбан, като се принасяше в жертва вол.
СПАСОВДЕН
На югоизточната страна на селото е оброчището на „Св. Спас“. Тук на Спасовден също се колели за курбан овца или агнета, но това нещо се преустановило, поради факта, че казана в който се готвел курбанът бил поставен под един вековен дъб. При едно такова жертвоприношение за голямо нещастие, на дъба се била покачила змия. В следствие на парата и миризмата змията пада направо в казана. Курбанът бил излят по земята и от този ден там не се коли курбан, тъй като вярващите сметнали, че светията не бил съгласен да му се извършва такова жертвоприношение.
ДИМИТРОВДЕН
Друго оброчище намиращо се над селото е „Св. Димитър“. Тук на Димитровден се колеше за курбан рогат добитък - вол. На Димитровден присъства цялото село.
Сватбени обичаи
ГОДЕЖ
В миналото всяка сватба се предшестваше от годеж. След като момчето и момичето са се разбрали, че искат да се оженят, нещата започваха с годеж (главене). От страна на момчето се изпращат у момата годежари. Те са няколко души. Води ги бащата на момчето (бъдещия свекър). След разговори от общ характер се поставя въпросът, че са дошли да искат момата. Ако родителите са съгласни, извикват дъщерята, като се иска и нейното съгласие.
Понякога за една мома едновременно се изпращат по две и повече годежарски групи. Тогава избира момата.
Сватба
Хората на младоженеца отиват да вземат булката. Ходеше се с китка, пита, бъклици с вино и музика.
Когато стигнат в къщата на булката, пратениците трябваше да я откупят. Тогава питат бащата „Даваш ли я“, „Не я давам“ – отговаря той.
„За колко пари я даваш?“ – питаха те
Започваха да се пазарят, да спорят, накрая даваха пари и я взимаха.
Булката се окичваше в пендари и цветя и после всички отиваха в църквата.
Отиваше се в къщата на младоженеца, за да се отпразнува венчавката.
ОБИЧАЯТ С РИЗАТА
На сутринта, след като младите са преспали заедно, трябваше да се докаже / покаже дали булката е „честна“. Тогава празникът продължаваше.
Ако нещата не бяха както трябва всичко се връщаше – и чеиза и булката.
Тогава тя можеше пак да се ожени, но другаде – на друго място.