Исторя
Най-ранната регистрация на района – засега, е от 1444 година. Нахията е с център и включва още 24 селища, но Ковачевица не е между тях.
В регистрите на санджака Паша от 1478 – 1479 селото също не е отбелязано т.е. вероятно още не е било подчинено на османските форми на административно и военно управление. Отбелязано е 40 години по-късно в съкратеният регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година, гл. 3 с. 152 – 153 броят 12 ханета (домакинства) неверници и един неженен в село Ковачевиче (към Помести). През 1530 е отбелязано отново в съкратените регистри на санджак Паша гл. 3 с. 153 броят 12 ханета (домакинства) неверници и 1 неженен.
В подробният регистър на тимари, зеамети, хасове, чифлици мюлкове и вакъфи в каазите и нахиите на територията на санджака Паша от 1524 – 1537 година се четат имената на облаганите с данъци неверници: Стойо Бойо, Иван Стойо, Тодор Радослав, Русо Стойо, Радослав Стойо, Русю Стайко, Нокола Стайко, Рад Стайко, Стоян Стайко, Димо Стайко, Тодор Стайко, Димо Радич, Петко Димо, Стойо Бодур, Никола Михо, Стойо Митрьо, Добро Мирко.
Мильо Никола, Станко Дими, Йован Тодор – неженени.
Близо 100 години по-късно – през 1660 в регистъра (гл. 3, с. 155) броят на християнските домакинства (ханета) в съседните селища значително е намалял в сравнение със село Ковачевица, който се е увеличил почти тройно – в с. Ковачевиче има 50 джезие ханета.
През 1723 година в регистъра за събиране на извънредният данък авариз (гл. 3, с. 155-156) в село Ковачовочир са отбелязани 42 ханета християни и нито едно хане мюсюлмани.
Относно историческата хронология на възникването и развитието на селището през далечните епохи не съществуват сигурни източници. Според някои източници преди да бъде създадена Ковачевица, хората живеели в четири махали, близо до сегашното село – Лювадар, Старата църква, Костадин и Долно ливаде. Тан се намират и останки от древни гробища. Махалите са съставени от бежанци, които са дошли от близки и по-далечни места. Българи, които не искали да приемат исляма потърсили спасение тук – в Западните Родопи. Една част дошли от с. Горно Дряново, друга от с. Рибново, трета от селата Дебрен, Ореше, Долен, Плетена и Сатовча, четвърта, образуваща махалата „Костадин“, е съставена от хора, които са принудително изселени от Търново и Търновско. Последните са заселени край река Места още преди падането на Второто българско царство. Първите заселници на с. Ковачевица, според историческата народна памет, са бежанци от разгроменото от османците Търновско царство (1393 г.) Около XVI в. в селото намират подслон преселници от Дебърско семейства българи от Омотско, Слимница и Добролища, Костурско, които се заселват в долната, наречена Арнаутска махала. Костурчани, по професия строители, основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа. Те построяват Ковачевица такава, каквато е запазена и до днес. В селото се обособяват две махали – горната (търновска) и долната (арнаутска).
По-точните сведения са от Средновековието и са свързани с периода на България под османско владичество. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през XV – XVI век. В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Ковачевица са регистрирани 17 лица. Хората се установяват в няколко махали, които са пръснати на големи разстояния. Друга голяма вълна от заселници е свързана с безчинствата на османската власт при помохамеданчването на българското население. След опожаряването на с. Рибново, оцелялото население, се заселва в горната част на днешното селище, около извор, сега голяма чешма, която носи името „Циганчица“. Легендата, която дава името на селището „Ковачевица“, е свързана с жената на първият заселник в глухата дъбрава ковачът Марко от с. Рибново – Гина Ковачевица. След смъртта му тази жена вероятно е продължила да живее там с децата си и заедно с другите стекли се бежанци. Била е търсена за съвет и помощ от много свои съселяни, така че става нарицателно да се казва: „Отивам при Ковачевица“, когато някой тръгва от долната към горната махала, където е къщата на ковача. Една статистика на мъжкото население от 1873 година (изд. Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година) посочва село Ковачевица със 185 домакинства и 630 мъже. Стрехите на покривите на ковачевските къщи са изградени така, че да се докосват една друга и човек ако тръгне по покривите от долния край на селото, то може да стигне до другия. Това е един от начините за спасение от власти и разбойници. Друг начин за бягство е подземният тунел, който преминава под къщите и води от долния до горния края на селото.
Поминък За бързото разрастване на селото способстват много важни фактори като наличието на вода (над 15 извора и чешми), мек климат, обширни пасища и наистина богата природа, наситена с диворастящи лечебни билки и растителни видове. Земята тук е много плодовита и е майка на различни ябълкови, сливови, черешови и орехови насаждения. Разрастването на селището изисква от населението да се занимава с различни занаяти. Придошлите от околните села се занимават със земеделие и скотовъдство. За разлика от тях дошлите от Западна Македония се занимават с дюлгерство. Земеделие и скотовъдство Поминъкът на селото през 16 и 17 век е било скотовъдството и земеделието.
Земеделие Мекият климат и наличието на много вода позволява отглеждането на различни зърнени култури като ръж, овес, ечемик, боб, леща и уров (фий). По-късно – 19 и 20 век започнали да садят картофи, царевица и лозя. Оряло се е с дървено рало и волски впрягове. Освен земеделието било развито и скотовъдството. Във всяко семейство имало впрегатни волове. Всяко семейство имало по един кон или муле за превозване на продукцията и за други нужди. Каруци или други превозни средства не е имало. Всичко се превозвало на самар. Във всички семействата са се гледали кози, овце и крави. Всяко семейство имало не по-малко от десет овце. Имало и много стопани с по 200-300 и повече стада. Зимно време стадата зимували в Беломорска Тракия в Драмско и се връщали в селото през пролетта.
Тетим–кехая (Стоимен Тетимов) е имал 5000 глави овце, пасли на негов, собствен имот в местността Вищерица. Селското землище се разширило чак до доспатската седловина, което създало добри условия за развитието на земеделието и скотовъдството.
Занаяти
Дюлгерство
По време на арнаутските преселения пристигат в село Ковачевица и първите майстори-дюлгери. Строителното усъвършенстване на селището става след тяхното идване, когато започва архитектурното формиране и изграждането на зидовете по имотите като защитно средство против ерозията. През средата на XIX в. започва разгръщане на широко оригинално строителство – създават се къщи, изградени от камък и дърво. Дългите до 15 метра греди, тежките каменни „тикли“ за покривите на къщите и другите необходими материали се мъкнели на ръце или са товарени на самарен добитък. Впоследствие след като строителните нужди в селото са покрити, то майсторите дюлгери, сформирана на групи тръгват на гурбет по други селища.
Ковачевските дюлгери се разделят условно на три групи по своето майсторство и квалификация:
-
Към първата се числят известните универсални майстори, групите на които работят комплексно, за да разчитат чертежи и сами да конструират планове по желание на стопаните. Тези майсторски групи извършват всички строителни мероприятия (зидане, направа на дограма, поставяне на дюшемета, измазване и др. т. е. до връчване на ключа). Всичко се извършва по предварителна договореност и определена сума. Това са били творците на КОВАЧЕВСКАТА СТРОИТЕЛНА ШКОЛА. В групите, освен майсторите са включвани и калфи и чираци. Строени са сгради със сложни конструкции и архитектурни елементи, включително и големи обществени сгради със специфично предназначение (училища, казарми, хотели, митници, черкви и др.). Голяма известност имат: Ангел Матев, Борис Пинев, Димитър Пачалов, Димитър Шопов, Иван Сидев, Стоян Хорозов, Стоян Гагов, Стоян Дрянков и др.;
-
Втората група майстори включват тези, които са се движили с по-малко хора и на по-малко обекти, главно частни къщи – Ангел Копралев, Борис Даскалов, Коста Гюзлев, Коста Дрельов, Никола Щътов, Никола Копралев, Стоян Пинев и др.;
-
Третата група майстори са тези, които работят най-вече под командата на групов майстор – Ангел Драганов Бангов, Атанас Джаджев, Димитър Кюпов, Стоян Узунов, Михаил Късев, Тодор Речев и др.
Известни фамилии
Дрянкови, Гюзлеви, Хорозови (много голям род), Бангови, Баневи, Йоржеви, Урдеви, Дразлеви, Тетимови (от Тетим – кехая), Папратилови, Костяневи, Карамфилови, Котово, Жангозови, Таушанови, Фиданини, Гьоргови, Главчеви, Чолакови, Жуглеви, Бенчеви, Шутеви, Чурилкови, Кондеви, Бълтакови, Пальови (животновъди), Поптомови
ИЗВЕСТНИ МЕСТНОСТИ
Местностите около селото носят имената Урдова нива, Усое, Мильовада, Добрава, Свети Гьорги, Голаба, Грашища, Глюведаре, Роданево, Костадин, Горно ливаде, Рударя, Фандаик, Крастотина, Требище, Долно ливаде, Мильовата ливада, Горчевица, Оградето, Ряката, Варноборе, Горчивица, Шимаровите воденици, Оградето, Пералнята, Черешите на Валайко, Врачовата плевня, Гобоица – тя достига до Сърница, Алъта – там е имало гробище.
Ковачевица така, както е описана в пътеписите на Стоян Златарев
Стоян Златарев е бил учител в неврокопското село Ковачевица, тогава в Османската империя. По-късно се изселва в Свободна България. Направил е дарение от 1500 книги през 1865 г.. Баща е на Людмил Златарев
Учители от Македония. Първи ред – от ляво надясно трети Стоян Златин (Златаров) – от Ковачевица. Втори ред – Димитър Бараков, трети – Никифор Попфилипов, четвърти – Христо Иванов Даскалов