Лепене на "гелина"
Ритуалът с писаната булка
Ритуалът има корени в Средновековието, като не е ясно как се е зародил или откъде е пренесен.
Според някои теории, ритуалът има връзка с Микенската цивилизация, заместила критско-минойската и доминирала в продължение на около 400 г. земите на източното Средиземноморие. Тя полага основите на класическата гръцка култура и определя насоките на нейното развитие. Това е и причината периодът от около 1600 пр.н.е. до 1100 пр.н.е. да се нарича микенски период.
Като пример за връзка на ритуала с изписване на булката с микенския период се дава откритата глава на сфинкс от Микена, датирана от 14- 13 век пр.н.е. и съхранявана в Националния археологически музей в Атина. Главата е на жена, чието лице е изрисувано в бяло и украсено с червени кръгове и по-малки точки около тях.
Факт е, че ритуалът по изписване на булката се изпълнява в общността на гораните в планинските села край Призрен, Косово, при торбешите в Косово и Северна Македония, както и в някои албански села, а до края на 60-те и 70-ге години на ХХ век се е практикувал и на не малко места у нас с преобладаващо население от български мюсюлмани. Всяка общност го нарича по различен начин – ”писане”, „тельосване” в родопските селища Драгиново, Сърница, Брезница и благоевградското село Церово, „лепене на гелина” в Рибново, Скребатно, Осиково и Горно Дряново в Запданите Родопи.
В Тетевенско (а също така и в Скребатно и в Горно Дряново) лицето на невестата се маже със смес от белтък и захар
В Тетевенско лицето на булката се подготвя още от предната вечер (т. нар. „акдосване”) – почиства се със специално приготвена за целта смес от белтък, разбит на пяна, и захар. След като изстине и се сгъсти, сместа се стяга и залепва на лицето и така се отстраняват фините косъмчета, които биха пречили на предстоящото украсяване, пише доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.
Известни данни за този ритуал съобщава Любомир Милетич в статията си „Ловчанските помаци” в списание
„Български преглед” от 1899 г.: “Въф вторник я исписват булката със фарак и с пулове – по образа я исписват. Веждите ги исписват с черно от шикалка”.
„Ритуалът започва с къносването, с т. нар. „вечер на къната” – къна геджеси. Например при българите мюсюлмани от с. Церово, Благоевградско, в миналото сватбата е започвала от понеделник вечерта със слагането на „боя” на косата и къна на ръцете.
Приобщаването на останалите жени от селото към сватбения обред се изразява в къносването им, като за различните възрастови и социални групи цветът на къната е различен – за омъжените жени цветът е черен. В Сърница къносването се прави преди обличането със сватбените одежди на булката. Боядисват се с къна пръстите на ръцете и краката й, а къната се изпраща от момковия род заедно с нишана на годежа.
Жените в Тетевенско също къносват косите си в черен цвят като знак за променения социален статус от мома в омъжена жена, тъй като и в този регион за момите отличителният цвят е червеният. Може да се направи паралел между забраждането на жените християнки и къносването в черно на българките мюсюлманки в Тетевенско като различни проявления на социалното положение на омъжената жена. Освен къносването на косите, в Тетевенско вечерта преди сватбата също се е правело къносване и на ръцете на булката с турска къна.
В миналото “лепенето на гелината” е ставало тайно
В миналото „писането” на булката или „лепенето” на „гелината” е ставало тайно, само жената, която реди украсата, и близките на момичето са могли да присъстват. Всички други чакат, за да видят булката. Самият ритуал обикновено се извършва в сватбения ден от специалната жена „писачка” или „телярка”, според термина, който се употребява: ”писане”, „тельосване”, „лепене на гелина”. В рамките на селската общност това са определени жени, които притежават знанието и могат да практикуват „писането”. Нерядко това е умение, което се предава от майка на дъщеря, но е възможно и някоя жена да се научи, като гледа от други. В Церово например телярката стои винаги до булката, за да я пази от магии и се хваща до нея на първото невестино хоро.
Как се стига до своеобразната „маска” на булката? Почистеното й лице се намазва с бял крем, за да се постигне плътна белота, а върху крема се поставя пудра. Бялата „основа” е важна, тъй като „иначе не е убаво писането като не е бяло” – споделя баба Ана Адемова от с. Галата, единствената останала „писачка” в селото. След това върху тази „основа” се
„лепят” лоторки (пайети).
В Сърница за “тельосването” мажат лицето на момичето с шербет
В Сърница „тельосването” започва с намазването лицето на „гелината” с шербет (захарна вода), последвано от облепването й с пайети, със сребърен и златен варак. В Драгиново върху бялата основа се слагат златни геометрични форми и върху тях се шари с по-ситни пъстри кръгчета. Моментът е ритуален, защото накрая момата става „гелина”, става булка или „писана” булка. Украсяването продължава час и половина, дори два… Но промяната е наистина до неузнаваемост.
В миналото поради липса на лоторки, за „писането” са употребявани подръчни средства – варак или станиол, от който са изрязвали малките кръгчета. Залепянето на пайетите става с жълтък на яйце или с белтък, смесен с малко захар. Заедно с лепенето (което започва от челото) се съединяват веждите с черен молив, тъй като „сключените вежди” се възприемат като по-красиви. В почти всички варианти на това „рисуване”, върху бузите на булката се очертават два кръга с червило, около които се оформят фигурите с пайети, последна се „рисува” брадичката. След изписването на лицето се поставят кърпите и украсата на главата, и т. нар. телове, които днес са заменени със сребристи нишки и гирлянди. В Рибново след ритуала на рисуването обличат “гелината” със специални дрехи и я извеждат пред насъбралите се гости. Тя не трябва да прави крачка назад, както и не трябва да отваря очи, в ръката си държи огледало. Така е било и при „писаната” булка в Тетевенско, където след като булката вдигне поглед, дори са се оглеждали заедно с младоженеца в огледалото, за да останат завинаги заедно.
Младоженецът сваля украсата от лицето на гелината, а тя се мие с мляко
Преди първата брачна нощ булката сваля пайетите от лицето си и влиза при своя съпруг с
„чисто, познато лице”. В Рибново „гелината” трябва да измие лицето си с мляко, като преди това украсата от лицето й сваля самият младоженец. В традиционните представи в Тетевенско пък „отлепването” на пайетите трябва да стане наведена над печката – те да
„капят”, за да има жената много деца. Смисълът, с който се натоварва действието, е насочен към пожеланията за възпроизвеждане на рода и благополучие.
Какво е значението на тази своеобразна „маска” на булката в сватбената обредност при българите мюсюлмани? Чрез нея булката става невидима, губи самоличността си, тя „не е себе си”, за да се осигури успешното осъществяване на прехода й – от мома тя трябва да се превърне в невеста. Сватбата е инициация, посвещение, представлява символично умиране, попадане в отвъдното, и раждане на жената в новото й социално състояние.
Вероятно практиката за „писане” на булки има връзка с архаичната представа за временното им попадане в света на мъртвите и „завръщането” им в нов статус. И не е случайно сравнение на тази „маска” с булото, чиято функция е да прикрива лицето.
„Маската” е булото. Доц. д-р М. Карамихова дори отбелязва, че така нарисуваното лице се нарича „дувак”, а това е името на булото при българите мюсюлмани – онова, което е носела булката в по-стари времена. При християните булото е червено и плътно, булката не е била виждана, нито тя е можела да вижда. Зад булото или „маската” тя притихнала преживява превръщането си в невеста.
“Шаренето” на булката се практикува и в Косово
Интересно е, че подобен ритуал с „шаренето” на булка е съществувал при славяноезичната група на гораните в областта Гора, разположена днес между Република Косово и Албания. „Па напред ги шариле! Ние ка сме се мужеле – шарене, образ нашарен, веджи (…) па ке ставет белило, па после сърмен со яйце, цвеке сърмене, со яйце и со тель” – ми разказа Тундзира Бума (Джеватица) от горанското село Борье в Албания. Населението там също и било християнско, приема исляма доста късно, знае се, че в средата на ХІХ в. умира последната християнка в Гора.
Традиционна сватба в село Доне Любине в Косово. Булката ще се появи в традиционно сватбено облекло. Лицето й е истинско произведение на изкуството. Специалният грим трябва да носи късмет по време на сватбената церемония.
У нас в Тетевенско от началото на 70-те години на ХХ в. датира постепенното отмиране на традицията за “писане на булки”. Първата булка с бяла рокля в с. Галата е местната акушерка, чиято сватба е през 1975 г. Все по-честото използване само на белите сватбени рокли става масово след 1985-1986 г., когато жените в този регион са принудени насила от властите да „хвърлят” шалварите като основно ежедневно и празнично облекло. От тогава не се „пишат” и булките. В Рибново обаче сватбите все още се правят с „лепене” на
„гелини”, в Драгиново и Сърница все още има момичета, които така се омъжват, в Церово също… И със сигурност това е явление, което носи от една страна уникалността на една традиция, от друга – смисли от по-стари културни пластове.” ”
Това посочва в статията си д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. А един от първите български фотографи, които запечатват тайната на “тельосването”, е Николай Дойчинов.
Преди повече от 20 години той снима традиционна сватба в Драгиново. “Тези традиции са отпреди векове. Беше ми интересно дали го има и на други места и се оказа, че да. Не само в България, но и в Косово, Северна Македония, Турция, като ритуалът е много сходен.
Ритуалът по писане на булките е сходен в България, Северна Македония, Косово и Турция
В Тетевенско също, в помашките общности, по-рядко се среща, но и там има тельосване. Та съвсем случайно мои колеги от Софийския университет ми бяха споменали, че там има подобно тельосване и ми стана интересно. Започнах да търся контакти. Беше преди почти 20 години.(…) Буквално не се вижда нищо от лицето на момичето. То е седнало на стол и 5-6 жени се суетяха около нея. Една полагаше бял крем, друга добавяше пайети. Тук са и разликите с Рибново, имаше много интересна флорална забрадка, която също много внимателно се подготвяше. Влязох директно в тельосването и нямах възможност да срещна други хора, да си създам впечатление за общност. По-скоро беше интимен ритуал, личен и семеен. (…) Ритуалът е и мълчалив. Говорят само жените, които правят гелините”, казва Дойчинов в интервю за БНР.
Народна песен в Драгиново и Скребатно възпяват ритуала по “тельосване”
Драгиново:
Едно девойче, по двори шета и само си говори.
Ой лице, лице, ти бело лице, кой ше те тельоса?
Ой лице ,лице, ти бело лице, кой ше те тельоса?
Дали ще е ерген, дали ще е вдовец или черна земя?
Ако е ерген, ако е ерген, халал да му е.
Ако е вдовец, ако е вдовец, арам да му е.
Ако е земя, ако е земя, пуста да йостане.
Ой лице, лице, ти бело лице, кой ше те тельоса?
Скребатно:
Паралелите в традициите на тези общности у нас и в съседни балкански държави са видими, а вероятно традициите са мигрирали по време на Османската империя. Някои учени смятат, че това е станало през първите десетилетия на ХХ век. “В резултат на Първата световна война, Октомврийската революция, Гражданската война, колективизацията и други значителни социално-политически катаклизми, албанците започват да правят изключения от правилата за женитба с най-близките си съседи: албански млад мъж, например, може да се ожени за българско момиче. Тя се мести след сватбата в къщата на съпруга си, и не само научила албански език, но след раждането на детето напълно се адаптира към албанската среда и става „един от семейството“. посочва Александра Сергеевна Дугушина в дисертацията си “Родинная обрядность албанцев Буджака и Призовья (ХХ — начало XXI в.)”.
“Една от общите черти на традиционната култура на мюсюлманските славяни в редица региони на Балканите е предсватбеният ритуал по украсяване на тялото на булката. Западните Родопи на България имат своите особености в тази част от сватбената обредност. По-конкретно характерният за този край ритуал на „боядисване” (украсяване) на косата, пръстите на ръцете и краката с къна, както и на лицето на булката с варак, бои и пайети, се извършва от жените в навечерието на празника. Той е познат на помаците от българското село Галата и на мюсюлманските славяни (горани, горанци) от областта Гора по северните склонове на Шар планина, от двете страни на границата между Албания и Косово. При славянските мюсюлмани в Албания с червена къна се боядисват само ръцете на булката, а в селата Борже и Шишавец украсяват лицето й с бяла боя. Сред помаците от района на Ксанти в Северна Гърция този ритуал също е известен, но под името каниска, кона”, пише Елена Семьоновна Узенёва в статията си “Славяне мусульмане Южной Славии: Терминология народной културы” за Славянския институт към Руската академия на науките.
Какво означават златните, червените и сините кръгове по лицето на булката?
Разбира се, има и различия – у нас се използва златен варак за тельосване, бял крем, пулчета и цветни гримове при лепене на гелина, а в Косово се отдава друго значение на цветовете, с които се изписва булката – червените кръгове означават плодородие, трите златни кръга представляват фазите на живота, а червените и сините петна гарантират, че булката има щастливо и здраво семейство.
Най-натоварените месеци за сватби в Косово са юли и август, тъй като много хора с връзки със селото се връщат тогава и има сватба всеки ден, често два пъти на ден. Докато в Рибново сватбите са през зимата, тъй като в топлите месеци мъжете от селото работят в София и чужбина и се женят, като се върнат от гурбет.