Ковачевска школа
Майсторите от Ковачевската школа работят, както в Югозападните Родопи, така и по течението на река Места, Чеч, Мървашко, в Източна Румелия – в Пловдивско и Пазарджишко, в селата по южните склонове на Пирин – Петричко, Мелнишко и по Беломорието – Сярско, Драмско, Кавалско и Саръшабанско (град Хрисуполи, Χρυσούπολη).
Майсторите са организирани в дружини от 5 до 20 души, които биват майстори, калфи и чираци оглавени от първомайстор. Всяка тайфа има свой регион на дейност. Взаимоотношенията на строителите, както организацията на работата им, печалбата и разпределението им са регулирани от строги обичайноправни норми. В края на XIX век се създава строителният еснаф при навлизането на наемния труд и надничарството и в началото на следващия XX век, в Ковачевица строителният еснаф има управителен съвет и магазин за дюлгерски инструменти.
Строителите от Ковачевишката школа са предимно майстори на къщи и по-рядко строят обществени и с друг характер сгради, сред които са църквите в Ковачевица, Долен, Осиково, Скребатно, големият хан в Драма, новата община в Батак и други.
Развитието на Ковачевишката архитектурно-строителна школа прекъсва след 1912 година.