Молебен молитва за дъжд
Ритуал пеперуда
Пеперуда е ритуал изпълняван по време на суша, за да завали дъжд. В българските традиции е възприето да се изпълняват определен вид обичаи при настъпване на някакви природни катаклизми или бедствия. Такъв е случая с настъпването на сушата през горещия летния период и изпълняването на обреди за измолване на дъжд. Един от най-известните обичаи по нашите земи се нарича Пеперуда, Росоманка или Додола.
Ритуалът Пеперуда не се провежда на точно определена дата, но обикновено се организира през юни, когато се чества Петровден. Девойките играят боси. Носят зелени листа или клонки, които покриват голите им тела. Най-често клонките са от бъз. От тях се правят нанизи, които се увиват около врата и кръста на Пеперудата, а на главата й се поставя венец. По този начин момичето изцяло е покрито със зеленина и така трябва да предизвика алюзия за растеж и плодородие.
Как се избира момичето за ритуала Пеперуда
Името на ритуала идва според основният участник в обреда – момиче-пеперуда. Тя се избира по няколко правила. Момичето-пеперуда обикновено е на около 10-12 години, може да е също така девойка или жена. Другото задължително условие е момичето да е “чисто” и непорочно в пълния смисъл на думата – във физиологичен и нравствен аспект. Ако е девойка трябва да е девствена, ако е по-възрастна и вече омъжена жена – да не е имала полов контакт в деня на обреда и да не е в менструален цикъл. Според народните вярвания нравствена чистота на момата или жена имат магическа сила, която улеснява контакта с божествената сила. Има и трето изискване при избора на Пеперудата и то е да бъде сирак, по-скоро без баща и по-рядко без майка. Вярва се, че сирачето в най-голяма степен би се възхитило от небесните свръхестествени сили.
Допуска се за избор на пеперуда да е първородно или последно родено момиче. Счита се, че първородното е очаквано с най-голямо нетърпение и радост и затова може да предизвика “първия” дъжд. Последното родено дете се смята за “изтърсак” в семейството и за него се вярва, че ще предизвика “изтърсването на дъжда”.
Какво представлява ритуал Пеперуда
Важни елементи от ритуала Пеперуда са песента, танцът и словото. Девойката Пеперуда заедно с придружаващите я момичета изпълняват точно определени песни, с които да измолят дъжд. Обиколката включва цялото село и посещават всяка къща, с изключение на тези, в които скоро е починал човек. По време на самия ритуал, докато пеят момичетата, образуват кръг в средата на който играе Пеперудата. Тя подскача, кръстосва ръце над главата си и размахва зелените клонки. По този начин имитира пърхането с крилете на Пеперудата и летенето на птица. На момичетата се даряват брашно, боб, мас, вълна и други продукти. После се хващат на хорото и докато обикалят селото, задължително спират пред всеки водоизточник – чешма, геран или извор. Там палят свещи и поливат “Пеперудата” с вода. Ритуалът по обхождане на селото завършва край реката, чешмата или кладенеца. Там момичетата за последен път поливат с вода Пеперудата и хвърлят зеленината по течението на реката.
В края ритуалът приключва с пръскане с вода и изкъпване в реката. Завършека на празника е с обща обредна трапеза до чешма или геран. Този ритуал е много близък с друг традиционен момински ритуал – ладуване.
Пеперуда при Балканските народи
Пеперу̀да или додо̀ла (още пеперу̀га, прѐперуга, пеперу̀гя, перперу̀на, перуница, дуду̀ла, дудулейка, дудулица, дидиля, вай-ду̀доле, вай-гугу̀, ой-люлѐ, ро̀соманка) е традиционен обичай на Балканския полуостров, типичен за българи, сърби и хървати, но също разпространен и сред румънци, гърци, албанци, балканските цигани и гагаузи.
Той представлява обреден ритуал за призоваване на дъжд, провеждан през пролетта и лятото, на определени дати или в период на засушаване. В Северна България често след него е изпълняван друг ритуал Герман. Обичаят има множество регионални вариации. В типичния му за България вариант малко момиче, обикновено сираче и за предпочитане първо или последно дете, съблечено и покрито със зеленина, обикаля селото, придружавано от група момичета, като стопаните на всяка къща го поливат с вода. През това време останалите пеят песни, в които се моли за дъжд:
Летела е пеперуда,
дай, Боже, дъжд,
от ораче на копаче,
да се роди жито, просо,
жито, просо и пшеница,
да се ранят сирачета,
сирачета, сиромаси.
Първото писмено споменаване на обичая е от Спиридон Габровски в „История во кратце о болгарском народе словенском", където е описан като почитане на образ, наречен Перун или Пеперуд, погрешно счетен за исторически български владетел:
„И сего Перуна болгары почитаютъ: ко время бездождія, собираются юноши и дѣвицы и избираютъ единаго, или от дѣвиц или юношах, о облачают его въ мрежу, аки въ багряницу, и сплетутъ ему вѣнецъ от бурянов образ краля Перуна, и ходят по домахъ, играюще и спѣвающе часто поминающе бѣса того, и поливающе водами и Перуна того, и сами себѣ; людiе же безумнiи даютъ имъ милостыню тую, купуют ястiе и питiе и дѣлают трапезу, ядят и пiят во славу Пеперуда того и дѣлающе тако кланяющiяся iдолом..."
Повечето изследователи свързват обичая с култа към бога на гръмотевицата и светкавицата Перун, неговата жена или негово женско въплъщение. Дублетното название „додола“ се сравнява с литовската дума за гръмотевица dundulis и с латвийския израз dudina perkuonins („погръмва гръмотевица").
В 1894 година Густав Вайганд, посетил Скопие, пише в „Аромъне“: „На завръщание видѣхъ двѣ циганки (пеперуди), окичени съ листи и цвѣтя, които ходаха отъ кѫща въ кѫща, играеха и пѣеха пѣсни и се моляха за дъждъ. Хората ги поливатъ съ вода и тѣ си излизатъ. Една стара циганка събираше подаръцитѣ. Сѫщия обичай го има и въ Романия подъ името Папарудѫ, при южнитѣ славяне и албанцитѣ този обичай наричатъ Додола, при гърцитѣ и аромѫнетѣ — Пирпируна.“