Опожарявания на с. Рибново
Първият палеж на Рибново през 1903
Из „Село Ковачовица, Неврокопско“, Изселване на цялото село на 10 Октомврий, 1903 г., Стоян Златарев, 1911 г.
„Честите аскерски нападения върху селото, немилостивото преследване на селяните от властта, грабежите, убийствата, затворите и пр. всичко това много дотегнало на населението и ето защо възстанието през 1903 г. в Перинската област се посрещнало много радушно от всички. Почти всички млади селяни, способни да носят оръжие, били в четите по Родопите и Перин-планина. Обаче, възстанието, както е известно взе печален край. То биде съкрушено и голяма част от възстанниците преминали в Доспатските Родопи, главно в Ковачовските планини. Тук те решили да нападнат помашките села Дряново и Рибно и да ги изгорят. Денят за това бил определен на 10 Октомврий.“
Сега положението на Ковачовци станало твърде критическо, защото след разоряването на помашките села и след оттеглянето на възстанниците, неще съмнение, че същата участ е очаквала и него и за отмъщение турците ще извършат по-големи жестокости. Ето защо друг изходен път за ковачовци вече нямало, освен да избягат в България. Този слух се предал на селяните на 10 Октомврий подир пладни в 3 часа и веднага селото се обърнало на едно развълнувано море. Всички побързали да накачат на конете децата си и старите и немощните и да бягат. Мнозина, които нямали коне, взели децата на гръб и без дрехи и храна се упътили към братската страна. Не се минало и два часа и един дълъг керван около 5 километра се наточил от люде, коне, волове, кози и овце. Плачът на децата, олелекането на жените, охкането на мъжете и старците, ревът на воловете и цвиленето на конете – всичко това е представлявало една картина, колкото тъжна и сърцераздирателна, толкова и омайна и удивителна. С борна в ръце всички пъплели нанагоре по върховете на планината, а само старите и болните, които не са могли да се крепят на коне, и кучетата и свинете останали да пазят селото.
Когато керванът се бил вече отдалечил около 4 часа в планината, а това било сред нощ, чули се страшни гърмежи от бомби и след това високи огнени пламъци осветили върховете над помашкото село Рибно и цялото Неврокопско поле. Нещастното село Рибно, село на най-мирните и гостолюбиви българо-мохамедани, било запалено и разорено от безсмислените възстанници. А Дряново, за което по-малко би се съжалявало, избягнало тази участ, благодарение на обстоятелството, че в него имало аскер, та възстанниците не се решили да го нападнат.“
Втори палеж на село Рибново
Източник: Свети Синод на Българската Екзархия, Протокол № 30, Заседание на 2 април 1913 година, София, 02 април 1913 г.
В протокола от заседанието на Светия Синод, по повод на писмо на Неврокопската Митрополия (вх. № 1564 в Св. Синод от 23 март 1913 г.) е записано:
„...През време на последните събития били изгорени три от помашките села. На населението на тия села била отпущана храна от Радомир. Пред вид на далечината и на липсата на работен добитък, моли да се направят постъпки, за да се определи по-ближно място за набавяне храна за същото население".
Светият Синод за пореден път „признава, че новопросветените помаци, които последствие на войната са ограбени, оголени и са останали без всякакъв добитък", след което констатира, че новопросветените християни не могат да ходят пеш от Неврокоп до Радомир за да дирят храна, още повече, че времената продължават да бъдат „размирни". Светият Синод решава „да се предаде на Министерството на Изповеданията съдържанието на писмото ... и да се настои да се вземат мерки, за да се определи по-ближен пункт, отдето да се дава храна на същите, защото иначе те заедно със семействата си рискуват да загинат от глад".
"Тук е мястото да се изкаже предположението, че когато се говори за изгорените „три от помашките села", може би се имат пред вид селата Рибна, Филипово и Буково в Неврокопско. Косвено доказателство за това е записът в протокола от заседанието на Светия Синод от 30 май 1913 г., че е разгледан рапортът на иеродякон Антим „за положението на пострадалите новопросветени помаци в селата Рибна, Филипово и Буково, Неврокопско, на които той раздал помощи"
Рапортът на иеродякон Антим е препратен в Светия Синод от протоиерей Кръстю Попов с писмо с вх. № 1726 в Св. Синод от 02 април 1913 г. Действително по време на военните действия в Неврокопско със сигурност са пострадали повече от три помашки села, но в случая че става дума за инциденти от по-късен период, предположението, че става дума за Рибна, Филипово и Буково, може да се разглежда като доста основателно.“