Село Соколец
Мало Конаре е разположено е на 8 км от град Пазарджик в посока Пловдив. Най-близки села до Мало Конаре са Добровница, Пищигово, Огняново и Цалапица. Старото име на селото е Доганово Конаре. Селото е имало 2 махали – едната отглеждаща соколи, а другата коне. В южния край на селото до днешния път Пазарджик – Пловдив се намират основи на градище — крепостна станция на римския път за Пловдив.
В селото, са се гледали коне на султана. Задължението е било да се гледат и да се увеличават и обяздват. По време на война мъжете са имали задълженията да решат, хранят и оседлават конете, които турските войници са яздели. Турският везир е издал ферман, че българските села (конарета) – Доганово, Голямо, Куртово, Манолско и др. са имали освен задължението да се грижат за султанските коне и привилегията турци да не замръкват в тях.
Мало Конаре се намира на мястото на Конаре, 2 км източно от река Луда Яна.
2. Част от тях са останали в Радилово. Мястото още от древността е било кръстопът на много народи. Особено през средните векове, VІ и VІІ век, от тук са минали всички варварски племена, като само славяните са останали да живеят за постоянно. В землището се е заселило славянското племе Драговичи, които се смесили с тракийското племе Беси.
Хората са живеели на махали, като всяка махала е имала свое оброчище, а по късно, след приемане на християнството – черковище.
Преди падане на България под османско владичество, Радилово е носило името на най-голямата махала – Войновската или Войново. Пръснатите махали не дали възможност на турците да се заселят в селото. Разгневените турци го опожаряват. Част от населението се спасява в гората.
Според една от версиите името Радилово селото дължи на овчаря дядо Ради, преселник от Македония - от село Любча, Сатовча. Когато е пристигнал се е заселил край реката – река Джурковица, наричана още Пишманка. Успял е да обедини оцелялото местно население.)